Безработни, но не искат да работят или само аз не намирам правилния персонал?

Ох, пак ще опитам да обясня, не че има смисъл.
Не казвам, че трябва да се наемат 40-годишни стажанти. Не твърдя, че някой е длъжен да наема безперспективни стажанти.
Казвам, че бизнесът в България трябва да се погрижи за кадрите си, вкл. и за онези, които още са кандидати, вместо да реве, че няма подходящи такива. Казвам, че са необходими авторитетни обучителни курсове с много практика в реална работна среда (защо все съм си мислела, че на обучение в реална работна среда му се вика стажантска програма), вместо теоретично обучение (което се дава в сега съществуващите курсове и университети). Не може да имаш изисквания, но да не си готов да предложиш на кандидат с подходящ профил, но с леки отклонения от изискванията, да го дообучиш най-малкото в собствената си схема на дейност.
Това, което в момента се случва, е прехвърляне на шепа опитни кадри от една фирма в друга.Това е чисто менкане и няма нищо общо с реалния трудов пазар, нито с израстване. Тези кадри не получават нова квалификация, не получават нови знания, не се издигат - те си стоят на същото ниво с години, само сменят шефа, за когото работят. Това важи за всички сфери и всички йерархични нива. Израстването е изключение, запазено за големите фирми - в малките то не просто не се случва реално, то е невъзможно. В същото време на реалния трудов пазар има един куп младежи, които имат теоретичната база, но никой не желае да им покаже практическата страна на нещата. Шефовете не биха пуснали стажант във фирмата, дори ако този стажант им извади пари да им плаща.
Аз съм готова да си платя за обучение, но придобиване на практически стаж точно в сферата, в която Галактическа принцеса си търси кадри. Защото един ИАТА/Амадеус курс не ми върши никаква работа без практически опит, ако ще и кетапът да е международно признат и валиден. Дали Галактическа принцеса би ме взела? Стажант, на когото трябва да се плати заплата, е в тежест на фирмата чисто финансово, няма сигурност дали ще е назначен, а оттам и на служителите им става досадно да обучават някой, който само взима от фирмата, а нищо не дава. Преченето е на чисто психологическо ниво, а не на реално. Ако обаче същият този стажант си плаща за обучението, психологическите пречки изчезват.
Четенето с разбиране хич не ви се удава, поредното споменаване на Телерик го доказва.
Jeremias го е казала чудесно.

Бизнесът е вдигнал ръце от стажантски и квалификационни програми просто защото няма желаещи. На думи всички са много курназ и с желание за стаж, а като запишат стажа започват да мрънкат как ги експлоатират и им дават малко пари. Не един или двама крупни бизнесмени съм чувала, че предоставяли възможност за обучение, но нямало желаещи. Диков имаше преди време интервю с един бизнесмен с фабрика и човека обясняваше как предоставял стипендии и стаж, но никой не искал да се обучава и работи. Едва ли не ги молил да работят и да се обучават, но никой не идвал, а районът, за който ставаше въпрос, е с висока безработица.
Признавам си, че аз самата докато бях стажант на 250лв заплата се оплаквах, че ме експлоатират и ми дават малко пари. Чак по-късно от позицията на времето установявам, че не са ме експлоатирали, а съм получила нещо безценно насреща. Нищо, че в онзи момент съм се чувствала неоценена и прецакана.

Признавам, че има един момент, в който студентите не оценяват какво им се предлага или ги е страх да не се изложат или да объркат нещо непоправимо. Аз съм имала и двата проблема, затова и започнах в трети курс - тогава разбрах, че ужасно съм закъсняла, но минало-свършено. След средното ми пък се ядосвах, че имаме само един месец стаж и тогава едва ни вземаха с много молби и кандърдисване, че няма да правим бели и няма да пипаме нищо. Накрая стана така - отиваме първия ден и висим, отиваме втория, заверяват ни бележките и айде по живо, по здраво. Въобще не ни и пускаха да стоим там.
Кога си взимала 250 лв като стажант?
Аз, ако сега съм студентка, не бих се съгласила при твърде ниски суми на стипендията и заплащането на стажа, честно си признавам. Понякога излиза по-изгодно да ходиш да сервираш по морето, отколкото да се скриеш под крилото на някой бизнесмен. Най-малкото доходите е вероятно да са по-високи.

Ти абсолютно не знаеш какво искаш. Искаш някой да те вземе, да ти даде хляба в ръцете наготово и да ти плаща висока заплата. Няма как да стане. На какво отгоре очакваш висока или дори и средна заплата, като си напълно боса в професията си. Да, може да излиза по-изгодно да сервираш по морето в краткосрочен план, но в дългосрочен  ....С какво ще ти помогне носенето на табли и бъркането на коктейли, освен ако не искаш да се занимаваш с хранително-вкусова промишленост.
Взимах 250лв преди 6-7г., но тогава живеех при родителите си и можех да си позволя "лукса" да стажувам за малко пари. Затова казвам, че стажуването не е за възрастни хора, защото се предполага, че след определена възраст е редно да се издържаш сама, а това няма как да стане със стипендии и стажантски заплати.

Извинявай грубия въпрос, но ти в час ли си, или просто не разбираш какво четеш   Писах, че съм работила по специалността си - от трети курс насам. Писах и че тя е такава, че не съществува такова нещо като "учебен/обучителен стаж" по нея - там или почваш работа, или не почваш.

250 лв преди 6-7 години бяха много прилични пари за студент на родителска издръжка. Аз тогава бях готова да започна на 200 лв и надолу, защото ми се виждаха сума съвсем в реда на нещата за неквалифициран труд на непълно работно време. В днешно време покупателната способност на твоите 250 лв равняват на около 400 лв. Чисто. Само като информация ти го казвам, да не решиш, че ти заповядвам да плащаш толкова на стажант?

Значи, личи си, когато в темата запише някой шеф - просто чуете ли, че кандидатът има някакви очаквания, веднага преобразувате последната дума в "изисквания" и казвате, че няма право на такива. Аман!

Ще те взема без дипломи и без опит, но 1000лв заплата няма да ти дам. Освен това казах 10 пъти, че аз дипломи не търся, търся хора. Идваш, записвам те на курс за работа с резервационната система, който е за моя сметка и като го завършиш почваме да те учим. Но:
1.Подписваш ми договор с високи неустойки при напускане
2.Получаваш първите 6 месеца колкото аз ти предложа
3.Спазваш  работното време такова каквото е, а не си го нагласяш както ти е удобно
4.Съгласяваш се че заплатата ти ще е обвързана с конкретни резултати

Ако си толкова съвестна и оправна само след 2-3 месеца ще взимаш поне 1500лв заплата.

Да ама не. Исканията ви на всички са вие да взимате паричките, щото работодателя ги бере по дърветата, ама да не си мръднете пръста да ги изкарате.

Ако ти предлагаш тези условия действително, аз НЕ разбирам как не намираш кадри.
В София ли е фирмата?

Да в София е фирмата.

Обяснявам вече от 5 дена. На хората не им се работи. Идват с нагласата, че ще получават 1500лв заплата само защото са много Убави и ще ми красят офиса. В момента в който ги накарам да работят започва да им убива.
Едната след 2 месеца "работа" демек подпиране пред лаптопа ми обясни, че е смъртно изморена и иска 1 месец отпуска. Работеше на 4 часа и аз и казах, че трябва да работи от 14 до 18 часа да ама на нея и било неудобно това време. Еми пратих я в къщи.
Другата дойде, благодари ми 2 часа, че ще я наема /имаше опит, но имаше и прекъсване от 5 години в които не беше работила нищо/, но аз прецених че ще се справи. Отиде на курс 1 ден и на втория ми прати мейл посред нощите, че се отказва, била си намерила по-хубава работа. Само че работа не си е намери, защото месец по-късно пак кандидатства. Просто е видяла, че при нас има работа и разбра, че варианта с подпирането няма да го бъде.

Факт е, че сме много натоварени. По цял ден звънят телефони и мейла се пълни със заявки.
Това е добре защото:
1.При всяко увеличаване на обема на работа търсим нови хора, създаваме работни места
2.Големия обем на работа дава добри възможности за повишаване на доходите на всеки служител

Според търсещите работа обаче хич не е добре защото:
1.Трябва да работят вместо да чатят във фейса
2.Заплатата е обвързана с конкретни резултати и ако не се работи парите ще са малко

няма пък да кажа!  - намирам кадри, но все по-трудно

BTW - нали не си представяте, че самолетни билети се продават с ровене в искай или трип.бг?

Аз поне не си го мисля, ама знам ли

Може ли да смекчиш тона? Опитвам се да ти обясня, че никой работодател с нищо не не длъжен нито на теб, нито на когото и да било. Наемат те ако ще има полза от теб. И то не след 2-3 години, а в съвсем близко бъдеще. Ако подбирам кадрри, никога не бих наела човек на или над 35 години без опит, защото нещата се получават по-трудно, доказано е че след определена възраст хората по-трудно се обучават и научават на нови неща. Това личи и от твоите постове. Апропо, няма как да ставаш за счетоводител, секретарка, консултант /какъв изобщо?!/ едновременно. Това са тотално различни професии и изискват различна квалифкация, качества, че и образование. Нещо не ми се връзват мераците ти.
Ако ти не можеш да убедиш някого че би могла да си му полезна, не е нито мой проблем, нито на работодателя. Аз работа си имам, върша си я и съм ОК с това. Избирала съм си я, положила съм Х усилия ПРЕДИ да ме наемат и съм имала какво да предложа на работодателя си, защото е търговско дружество, а не фондация, ЦПО или университет. Замисли се върху това преди отрицанието, защото от плюене, заяждане и "Кой съм аз" няма полза. За теб де, на мен ми е все тая.

Темата стана "Вижте ме, аз НЕ съм като вас!".   Не касае повечето от постовете от тази страница.
Хайде да обогатяваме темата, а не да изтъкваме себе си, че на възраст Х сме големи, големи , много големи. Защото е смешно.

Който трябва, ще се познае.

_____________________________

Стажовете обсъждаме. В моята специалност има законоустановен стаж, който е неплатен. Въпреки това започнах да стажувам още докато учех без заплата, но както каза Мис Юли тогава бях студентка, на общежитие, т.е. с по-малко разходи и на по подходяща възраст. Имаше колеги, които бяха платени, имаше и такива, които не бяха, имаше и нестажуващи. Това, че аз съм имала възможността/желанието/връзките/времето/каквото ще да е не значи, че другите като мен са имали възможността/.../... . Това не ме прави по-добра и успешна от тях, добила някакви практически знания - да, но по-можеща - това се доказва с времето и при еднакви условия. А такива рядко се случват.

За човек с моята специалност най-бързият и успешен начин да започне, когато няма връзки и познанства, е от държавната администрация, която също е недобре платена. Но и там работят хора. А някои от тях действително са способни. Трябва ли да приема, че това не е така и че щом не желаят да са в София (хипотетично), значи не желаят да се развиват и са неамбициозни и неможещи? Не мисля.
В темата точно това обсъждаме - работата на служителя и заплащането на труда от работодателя. затова да се върнем на темата.

Не, няма да смекча тона, след като ти изсипваш трети път половин страница мнение с назидателен тон, все едно тук сме някакви мързеливи мърли, а ти си мега работливата, защото са те взели на стаж преди Н брой години. Каквото повикало, такова се обадило.
И да не кажеш пак, че се заяждам, но казах Ти сериозно ли нямаш понятие колко елементарни са тези 4 длъжности (плюс фактурист забравих я просто) и на повечето места може да ги върши човек с успех над 5.00 от най-обикновена гимназия, а не ЕГ, ПМГ или техникум?

Не, няма смисъл 
С това отношение към работата и работенето не завиждам на онзи, който би те взел на работа.
Елементарни професии НЯМА. Всяка си има тънкости и специфики, с които трябва да си запознат, за да я вършиш добре. Стига това да е целта, разбира се.
Плюйте си гадните проектоработодатели дето не щат да ви обучават на ЕЛЕМЕНТАРНИ неща, явно няма как да се приеме друга гледна точка.

Наистина няма смисъл, аз не виждам ти да разбираш от нещо друго, освен собствената си работа. Не знам каква е и в интерес на истината, не знам и там колко се справяш, но за да злобееш така срещу всеки работник, надали си много щастлива. Сори, маце, но не се чувствам длъжна да бъда нещастна в работата си, защото ти не си доволна от твоята.
И да, за твое сведение споменатите 5 длъжности са достатъчно елементарни на общо основание. Горе-долу единственото, на което трябва да се научи кандидатът, е колко реда за артикули има кочанът фактури на новия му шеф. Това защото повечето си купуват кочаните, твърде малки фирмички са, за да поръчат собствени или да ползват програма.

Неприятно е, когато кандидатът за работа трябва да реши дали заплатата трябва веднага да покрива личния му стандарт или да се примири с по-малко в името на бъдещото си израстване. За съжаление, това решение може да бъде погрешно и всичко, което последва да се окаже не това, което се очаква. Но, човек сам решава.
Преди години кандидатствах за работа като детска учителка в частна детска градина. Директорката беше започнала със собствен имот,  огромен заем и никаква първоначална възможност за плащане на заплати. Предлагаше възнаграждение единствено и само обвързано с приходите (таксите от записалите се деца). Естествено й трябваха квалифицирани кадри, но по-важно й беше служителите да са силно мотивирани. Току-що бях завършила тази специалност и видях невероятна възможност да се науча на практика. Цяла година възнаграждението ми беше меко казано символично, но през втората всичко си дойде по местата. Аз получих изключително важен за мен опит, а шефката - мотивиран служител, който й помогна "да си стъпи на краката".
Та, не всичко винаги е пари. Понякога трябва да погледнеш по-далеч от носа си, ако не искаш всяко лято да джуркаш коктейли на морето и да ревеш, че не ти се дава възможност за развитие и те експлоатират "неразбиращи от бизнес".