Публикувана: 26 авг. 2014, 06:16 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2014, 14:36 ч.

Безработни, но не искат да работят или само аз не намирам правилния персонал?

30 792
217
1

1
...
10
11
12
...
15
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви могат да бъдат причините за отхвърляне на кандидати за работа в кухнята?
Какви фактори влияят върху мотивацията на служителите в кухнята и какви са възможните начини за мотивиране на служителите в кухнята?
Какви могат да бъдат причините за трудностите при наемането на персонал за работа в кухня?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви могат да бъдат причините за отхвърляне на кандидати за работа в кухнята?
  
  Причините за отхвърляне на кандидати за работа в кухнята могат да бъдат разнообразни. Те могат да включват проблеми с процеса на подбор на персонал, образование и изисквания, имидж на компанията, интервюиране и техники за оценка, мотивация, предлагани условия и конкурентни предимства на работодателя.
- Какви фактори влияят върху мотивацията на служителите в кухнята и какви са възможните начини за мотивиране на служителите в кухнята?
  
  Мотивацията на служителите в кухнята може да бъде повлияна от различни фактори, като предлаганото възнаграждение, работното време, условията на труд, социалните придобивки, начина на взаимодействие с работодателя, общия колектив и възможностите за лично развитие и професионално израстване. За мотивиране на служителите в кухнята могат да се използват различни подходи като предлагане на конкурентни заплати, подобрени условия на труд, социални придобивки, признаване на добре свършена работа, възможности за професионално развитие и създаване на приятна работна среда.
- Какви могат да бъдат причините за трудностите при наемането на персонал за работа в кухня?
  
  Трудности при наемането на персонал за работа в кухня могат да възникнат поради ниското заплащане, натоварения график, липсата на подходящи умения, недостатъчната мотивация и конкуренцията с други работодатели, които предлагат по-добри условия.
- Какви могат да бъдат причините за отхвърляне на работа в кухня?
- Какви са примерите за проблеми с подбора на персонал и техните прояви в различни работни среди?

# 150 11 окт. 2014, 10:35 ч.

Мнения: X

О, това е прекрасно! А отчиташ ли, че си била неопитна, а фирмата нова? Аз съм завършила преди 5 години и съм работила в разработена (да не се бърка с развита!) фирма. Може да прозвуча като пенсионерка, но гоня 30 и не мога цял живот да работя за заплата, която не отговаря на опита и уменията ми. А друга просто не ми предлагат. Не че не я заслужавам, не че не могат да си я позволят, просто не искат да дават повече пари и реват как няма кадри. Че аз, за колкото почнах преди 5 години, толкова взимах допреди месец. Имам планове за семейство и деца и не мога да си позволя шеф с фирма на 10-15 години да НЕ ми плаща заплата за нещо, което умея, защото... твърди, че не съм го умеела Shocked

Без проба, без нищо - ей така, наизуст говорят, че аз това нещо не мога да го върша. Да ме бяха поставили в реални условия да покажа, да се убедят поне, че са прави в твърдението си и реално не ставам - разбирам и си тръгвам с подвита опашка и свити перки. Ама така наизуст - няма кадри, няма опитни кадри, няма не знам си какви кадри - просто не става.
Разбираш ли къде е разликата между твоя и моя случай?

# 151 11 окт. 2014, 11:49 ч.

Мнения: 39

Ох, споделих неволите си относно сервитьорството и барманството, а вие започнахте всеки пост (през пост) за тези коктейли...
1-во бягаМЕ от темата, а именно, че голяма част от българите са безработни, но не защото са мързеливи, а защото нямат нужната квалификация, за да заемат елементарните позиции (според някои от форумките тук).
2-ро явно всяка от нас (ВАС) започна да се изтъква, колко голям специалист е в областта си, колко години опит има, къде е била на стаж и т.н..
3-то не от всяко дърво свирка става. Има си хора за всяка работа !
4-то моля ви, погледнете извън собствените си панички ! Това че аз нямам опит, не съм карала стаж Х години и джуркам коктейли (а го правя, за да изкарвам пари, а не да стоя безработна през цялото време) не значи, че съм по-малко човек от ВАС работещите дами ! Обидно е ! Аз съм НЕКВАЛИФИЦИРАНА, а не НЕКАДЪРНА...
Не мрънкам и не се цупя, че не ме вземат на работа, а споделям ! Тежко ми е, но продължавам да търся и да опитвам, за да мога да започна работа и да преживявам. Това прави ли ме мързелива ? Не мисля...
Не всичко е черно и бяло, мили дами, има и сиво..
Завърших във Военен университет, но цивилна специалност, нямаше как да уча и работя едновременно..Аз си тровя нервите вече 3 години, защото завърших без нито 1 ден стаж, университета не ни предлагаше, а практическите ни занятия-бяха контролни или тестове. * НЕ мрънкам, а споделям ! *
Затова МОЛЯ ВИ, не гледайте на нас като на по-долни от вас...

# 152 11 окт. 2014, 12:06 ч.

Мнения: 1 174

Съгласна съм с Moon Light Peace

# 153 11 окт. 2014, 12:56 ч.

Ню Йорк
Мнения: 5 159

Moon Light, нищо не ти пречи да се квалифицираш докато работиш. Има много вечерни или онлайн курсове по различни специалности. И никой не твърди, че си некадърна, нито ти нито останалите, просто за съжаление не виждам желание за работа в повечето кандидати.
След поредната партида интервюта единствения човек, който ми показа че може и че иска да работи е една 56 годишна жена, която в предните 2-3 фирми са я отпращали след първия месец с обяснението, че "не се вписвала в колектива". Аз лично звъннах на едните колеги и ми измънкаха, че много добре се справяла, скромна и усърдна била ама старичка. Бившия ми съдружник беше същия, да бъдели до към 30 години, че иначе нямало да се впишат. И ето по тоя начин много работодатели втълпяват на младите жени, че те ще си намерят работа само защото са млади. И на интервютата същите тия млади жени като попаднат на някоя като мен са чак обидени, че искам да ги оценя по това, което могат, а не да им дам 1500лв само щото били млади и се имат и за Убавици ooooh!

Ако искам да инвестирам в украса на офиса ще си купя картина на Да Винчи например. Wink

# 154 11 окт. 2014, 13:18 ч.

Мнения: 39

Цитат на: Галактическа принцеса в сб, 11 окт 2014, 12:56

Бившия ми съдружник беше същия, да бъдели до към 30 години, че иначе нямало да се впишат. И ето по тоя начин много работодатели втълпяват на младите жени, че те ще си намерят работа само защото са млади. И на интервютата същите тия млади жени като попаднат на някоя като мен са чак обидени, че искам да ги оценя по това, което могат, а не да им дам 1500лв само щото били млади и се имат и за Убавици ooooh!

Ако искам да инвестирам в украса на офиса ще си купя картина на Да Винчи например. Wink

Ох, БОЖЕ МОЙ ! Съгласна съм, че картините на Да Винчи са по-добра инвестиция.. Умът ми не го побира, как можеш да изискваш 1500 лв заплата, при условие че нямаш квалификация ! Аз и предполагам доста други хора, не се борят за толкова голяма заплата.. реално за мен 500-600 лв са окей, на този етап.
За съжаление е факт липсата на желание за работа при младите хора. Виждам го в мои познати, но те са финансово добре, мама и тати дават.

# 155 11 окт. 2014, 14:56 ч.

Мнения: 442

Ако няма кой да ти помага или да те издържа, как да приемеш по-ниската заплата? Никак. Ако можеш да си позволиш да работиш за символична заплата (в името на опита), то това означава, че има кой да ти помага.
Има много хора, които предпочитат да ги скъсват от работа, но да си струва. Няма по-голям бич от това работата да е малко и да гълташ мухите по цял ден.

Може да не намирате служители, защото сте се ''абонирали'' за такъв тип търсещи работа, за които тя не е задължителна. Хора, чието семейство може да си позволи да не работят - ако не постоянно, то временно. Когато си притиснат от обстоятелствата да си намериш работа, не само че не можеш да се колебаеш и подбираш, но и трябва да преглътнеш доста неща, които не са ти по вкуса. И тъй като знаеш, че ще е дългосрочно, няма начин да изпуснеш хубава възможност.
Хората от първия тип могат да си позволят да отлагат, да се явяват на интервюта и да се отказват. Или дори да поработят месец, два и да осъзнаят, че тази работа не е ''тяхната''.

# 156 11 окт. 2014, 22:31 ч.

Сф
Мнения: 5 509

Цитат на: няма пък да кажа! в сб, 11 окт 2014, 10:35

Може да прозвуча като пенсионерка, но гоня 30 и не мога цял живот да работя за заплата, която не отговаря на опита и уменията ми. А друга просто не ми предлагат....
Че аз, за колкото почнах преди 5 години, толкова взимах допреди месец.

С риск да си навлека гнева ти, проблемът е в твоя телевизор. Защото ти си позволила 5 години да работиш за едни и същи пари. Като си толкова кадърна и способна защо още на втората година не си се махнала, защото, сигурна съм, още тогава са били ясни на къде вървят нещата? И не ми казвай, че не си намерила друга опция. Който иска- намира! Въпросът е колко си постоянна и мотивирана в търсенето.

# 157 11 окт. 2014, 22:34 ч.

Мнения: X

От криворазбрана лоялност не се махнах. Опции съм намирала доста, но доскоро смятах, че фирмата е лоялна към мен. А и колегите ми също нямаха промяна в заплатата. Защо да дърпам дявола и да си навличам гнева на хората, с които работя - аз да изисквам, а те, с повече стаж от мен там - не.
В темата за работата споменах за едни бонуси, които се оказа, че са получавали колегите през цялото време, но не и аз, понеже към момента на назначаване съм била "нова". И явно така и не е "дошло времето" и мен да ме мотивират. Затова и се махнах.

# 158 12 окт. 2014, 09:53 ч.

Мнения: 478

Цитат на: няма пък да кажа! в сб, 11 окт 2014, 10:35

О, това е прекрасно! А отчиташ ли, че си била неопитна, а фирмата нова?
.....
Разбираш ли къде е разликата между твоя и моя случай?

Защо приемаш всяко мнение като лична нападка? Разказаното от мен не беше с цел да изтъкна себе си колко съм велика, а да кажа, че понякога се налага да се лишиш от нещо, за да получиш друго. Всеки преценява за себе си какъв компромис е склонен да направи и до голяма степен всеки е виновен за това, което му се случва. Това, което разказах беше във връзка със стажовете и възможността на новоизлюпилия се специалист да натрупа опит, без който няма как да получи това, което иска и очаква.
Нямам представа как точно стоят нещата при теб, но за да не те преназначат и да не ти дадат допълнителните бонуси, явно има причина. Няма как да знаеш мотивите на шефа, ако не попиташ (и пак може да не ти каже конкретно). Както работниците не бягат от хубавото (многократно беше писано по-назад), така и работодателите гледат да не изпуснат добрите си кадри. Предпочела си да се обидиш и да си тръгнеш. Така си решила, така си направила. Не виждам защо се чувстваш отхвърлена, след като сама си взела това решение.
Moon Light, просто се възползвах от примера, който даде. Не защото да бъркаш коктейли е унизително, а защото това няма да ти помогне да се развиваш в твоята посока. Ще се позволя да споделя в такъв случай още един личен опит:

Скрит текст:

преди да стартирам сегашния си бизнес, три години работих като куриер (малко по-нетрадиционна стока). Налагаше се да търпя какви ли не прищявки и устни обиди от клиентите (все платежоспособни люде) срещу не особено задоволително заплащане. Всяка сутрин, отивайки на работа, плачех заради това, което се налагаше да търпя. През цялото това време, обаче, не спрях да обмислям и подготвям предстоящата промяна. И така, целенасочено, избутах и оставих зад гърба си този отвратителен период от живота си.

Няма лесно в тази държава. Но няма и невъзможни неща. Преквалификации, стажове, курсове, магистратури... Инвестирайте в себе си (по какъв начин, всеки си знае) и търсете решението в себе си.

# 159 12 окт. 2014, 11:13 ч.

Мнения: X

Не приемам постовете като лична нападка, освен постовете на Нелка, които са си такава. Казвам ти, че няма връзка между случаи като твоя, моя и на момичето горе. Ако тя имаше шанс като твоя, надали щеше да пише така.
Освен другото, в днешно време такива шансове са рядкост. Всеки се хвали, че е получил шанса си и колко му е помогнало, но това все се е случило едно 5-6-7-20 години назад във времето. Днес нещата не стоят така за съжаление.
А голямата ми грешка с фирмата беше, че не си поисках, но откъде да знам, че другите получават повече? Прекият ми началник не ми е викал - за мен това беше достатъчно условие да стоя, защото знам какво се случва на други места. Да, ама хахо-хихи и пиене на кафе със супервайзора в един момент не стигат.

# 160 12 окт. 2014, 14:17 ч.

Мнения: 478

Не е вярно, че няма възможности днес. Даже има повече, отколкото преди 7-10 години. От две години имам договори с два университета за провеждане на стажове целогодишно. Има варианти за стаж на 4 часа и такъв на 8 часа. Финансирането е от еврофонд в посока младежката безработица. Стажантите получават 410 лв. за 8 часов работен ден. Искаш ли да ти кажа колко студенти съм имала досега?..... ЕДИН! ... Преподавателите, които насочват студентите казват, че никой не иска да работи и не иска стажове....
А що се отнася до шансовете, има, ако ги търсиш. Няма да си разказвам житието, но нищо не ми е дошло даром, нито пък се е случило благодарение на късмет. В живота си съм се преориентирала три пъти, в съвсем различни посоки, точно защото не ми е харесвал начинът на оцеляване и не съм имала странична помощ.

# 161 12 окт. 2014, 15:05 ч.

Мнения: X

Е аз пък покрай работата имах за пример доста млади хора, които не могат да си намерят място за натрупване на практически опит по специалността. Едни отиват някъде по "Еразъм" или студентски бригади и там остава, други обаче тръгват към морето да бъркат коктейли и разнасят куфари, трети редят стока в Кауфланд или мъкнат цимент. Хора, които на прага на абсолвентската нищичко не са работили, познавам вече твърде малко. Голям проблем е, че работите в момента са такива, че където почнеш - там те врътва колелото и трудно се измъкваш. Всяко измъкване е изключение, което доказва правилото.

# 162 16 окт. 2014, 18:43 ч.

Мнения: 73

На мен ми е много интересно как аз например да започна работа по специалността ми ,в София за 300 лв.като стажант, докато уча? Имам желание, в момента работя на друго място. Уча задочно и работя. Ако искам да ходя на стаж трябва да уча и да работя на 2 места, за което 24 часа в денонощието просто няма как да ми стигат.Родителите ми не ми помагат освен за семестрите. Единственият ми вариант за нещо допълнително на кое обучавам е онлайн за по 1- 2ч. от вкъщи. Много искам да почна работа по специалността ми, но тези 300 лв. няма да ми стигнат само за наема, сметките и храната.
Получава се един затворен кръг от който излизане няма. Сега мисля вариант да работя лятото в чужбина за да спестя пари и догодина да мога да изкарам някакъв стаж по специалността си , защото ако нямам заделени пари просто няма шанс.
Разбирам и работодателите разбирам и търсещите работа. Просто цялата система е сбъркана и то не на едно място... Sad

# 163 16 окт. 2014, 20:05 ч.

Мнения: 28 782

Аз имам въпрос за стажовете, че нещо не ми е ясно.
Ако студентът учи редовно и няма възможност да отсъства от лекции и упражнения (рискува да не завери семестъра и да прекъсне, отделно, че губи материал и то важен - да не изброявам университетите, в които това е немислимо да се случи), как може да се кара стаж и да се работи по 4 или 8 часа дневно месеци наред? Предполагам, че работните часове са в нормалното работно време - между 8 и 19 часа, от понеделник до петък, евентуално събота. И съвпадат с учебното време.
Как се работи реално, а не само символично, при това положение? Аз поне не мога да си го представя.
Или другият вариант е студентът да прекъсне, да изкара стажа и тогава да продължи с образованието си? Някак не ми се вярва да се прави масово.
Моля, обяснете ми как става това на практика (не на теория)?

В някои чужди университети знам как се прави - хората са го измислили. Учи се 2 години, после 1 година платен стаж, като университетът посредничи между студента и фирмата, после пак 1 година учене, ама вече с ясната представа за практиката, не само за голата теория. И накрая излиза готов, обучен бакалавър с трудов стаж и трудови навици. По специалността си при това.

# 164 16 окт. 2014, 20:37 ч.

Мнения: 442

Платените стажове по ОП ''Развитие на човешките ресурси'' по мои наблюдения масово са символични. Работодателите и наставниците също вземат пари и се получава схемата - давам му някаква ''работа'', ако иска да идва, ако иска да не идва, важното е накрая да си вземем парите. Иначе се съобразява с програмата на студента. Може и по четири часа, просто стажът ще продължи повече. По договаряне е.

Препоръчани теми

Работа, CV-та, HR-и, съвети - 101

"Тайните" заплати и спекулацията с тях

Как може умен и работлив човек от бедно семейство да успее в България?

Счетоводител в нужда се познава 23

Причина:

Причина: