В момента чета ... 32

  • 48 973
  • 741
  •   1
Отговори
# 420
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Liliana,
благодаря, аз обаче си ги купих от амазон на англиийски и вече ги изчетох, а и не обичам да чета от монитор.

...
Аз не ги чета на монитор, а на четец. А за човек, който не е в България, е прекрасна възможност, в Читанка има хиляди български книги.

# 421
  • Мнения: 57
права си, така е, но аз съм старомодна и предпочитам на хартия, усещането за мен е съвсем друго.
Аз и за вестник ( в хартиена форма)  съм абонирана, въпреки че бих могла да си го чета онлаин гратис  Crazy

# 422
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
ОК, няма проблем. Явно хората четем по различни причини. Едни четат - заради усещането на предмета книга, други заради съдържанието на прочетеното.

# 423
  • Мнения: 57
а за трети е цялостно усещане: форма + съдържание

лека нощ

# 424
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
а за трети е цялостно усещане: форма + съдържание
...
Разбира се, друго си е да чета някоя "тухла" на устройство с дебелина на молив. Облекчението е несравнимо.

# 425
  • Мнения: 485
Най- после започнах , в началото съм, но ми харесва.
Иначе на четеца прочетох "Път към висшето общество" и мислех да продължа с "Живот във висшето общество", за да видя края на историята, но може би няма да довърша книгата. Усещам, че ще ме депресира - начинът, по който започна, не предвещава happy end  Laughing Laughing. Точно сега не ми се четат тъжни истории от сорта "богатството развращава", "всяко нещо си има цена", "да продадеш дущата си на дявола" и пр. Трудно възприемам идеята, че да си богат е лошо нещо по принцип, а някак това е основната идея, която се набива на очи. Но да не драматизирам излишно толкова рано сутрин - ще почета още малко и ще видим.... Simple Smile

# 426
  • Мнения: 37 261
не знам дали сте я коментирали, защото рядко наминавам през този форум, но много ми харесва, мой тип книга - 39 стр. за едно слизане до Орлов мост и обратно с метрото, т. е. до утре вечер ще я изчета ако ще и да не спя; освен нея мъча и един разказ на руски, препоръчан ми в една друга тема /всъщност редовно чета две теми в този подфорум, но не са толкова общирни като текущата/, трудно ми върви, защото руският никога не ми се е отдавал



обожавам и формата, и съдържанието на книгата
разбира се, ако желаната форма не позволява, чета в каквато има  Grinning
за съжаление все още нямам собствен четец, но се възползвам от тези на голямата щерка и баща й; от време на време и дребната иска личен четец, но тя не харесва по принцип четенето, трудно успявам да я накарам да хване книга и май го иска, защото е машинария, за това се чудя струва ли си да й вземем или не /трети клас е/

# 427
  • Мнения: 222
Прочетох "Дългата разходка" на Стивън Кинг. Книгата е хубава, както писаха и някои момичета тук, но сега не и беше момента за прочит от мен. След тази книга на Кинг доста дълго се колебаех дали веднага да си избера нещо друго от него. Но по принцип почти никога, да не кажа и никога, не съм чела последователно книги от един и същ автор. От Кинг съм чела като ученичка "Торба с кости" и ми хареса много тогава.
Вечерта започнах:
  Heart Eyes

# 428
  • София
  • Мнения: 1 176
Здравейте, момичета!
Аз, като никога, чета две книги едновременно. Обикновено не се захващам паралелно, но са много различни, та може би затова сега се реших Simple Smile
Мисленето се оказа много интересна книга и се чете изключително бързо. Препоръчвам я на всички Simple Smile



# 429
  • Мнения: 57
Стрихнин в супата на Удхаус

Бърти Устър, глуповат но симпатичен и добронамерен, се вкарва в най-абсурдни ситуации. Само Джийвз, загадъчен, компетентен, невъзмутим, успява всеки път да намери решение. Останалите герои също са невероятни - приятелите на Бърти, страховитите лели и богатите чичовци.

перфектната книга за добро настроение, с много англиийски хумор и прекрасно преведена.

# 430
  • Мнения: 22 280
 тази година си купих "Вампирът Лестат" и "Кралицата на Прокълнатите" голямо удоволствие ми доставиха - особено първата книга. За втората имам леки забележки, но все пак и двете ги изчетох за ден.
п.с. Джийвс е супер още 1996 едан приятелка която  тогава работше в "колибри" (боже и аз бях млад - нямах и 15 години, а станах на 31)  ми подари "Пълен напред Джийвс" и оттогава обичам да си го чета .Иначе любимата героиня на П.Г.УДхаус ми е Боби Уикъм.
иначе първата книга на която съм плакал е "Оцеола", а най-тежката - книга която съм прочел "черният обелиск" за германия след Първата световна война.

Последна редакция: пт, 19 сеп 2014, 11:10 от Джон Сняг

# 431
  • Мнения: X
Най- после започнах , в началото съм, но ми харесва.
Иначе на четеца прочетох "Път към висшето общество" и мислех да продължа с "Живот във висшето общество", за да видя края на историята, но може би няма да довърша книгата. Усещам, че ще ме депресира - начинът, по който започна, не предвещава happy end  Laughing Laughing. Точно сега не ми се четат тъжни истории от сорта "богатството развращава", "всяко нещо си има цена", "да продадеш дущата си на дявола" и пр. Трудно възприемам идеята, че да си богат е лошо нещо по принцип, а някак това е основната идея, която се набива на очи. Но да не драматизирам излишно толкова рано сутрин - ще почета още малко и ще видим.... Simple Smile
Аз прочетох и двете книги за Джон Брейн, като смятам, че първата определено е по-добра, но все пак за мен и двете бяха интересни и приятни за четене. Наистина не звучат в особено мажорен тон, но показват една интересна гледна точка и позиция. Нещата изобщо не се свеждат единствено до заклеймяването на богатите и техните пороци. Но затова трябва внимателно да се прочете поне цялата първа част.  Мисля, че става въпрос за далеч по-сложни проблеми като отговорността за собствения живот, за любовта като свобода и робство едновременно,  както и за честността пред самия себе си.

# 432
  • Мнения: 57
Аз ги четох Път... и Живот във висшето общество преди 20 години. Тогава опеределно ме впечатлиха. Може би е време да ги прочета на ново.

Джон Сняг, и на мен Боби ми е мн любима. Но номер 1 е Гъси Финк Нотъл.

# 433
  • Мнения: 485

Аз прочетох и двете книги за Джон Брейн, като смятам, че първата определено е по-добра, но все пак за мен и двете бяха интересни и приятни за четене. Наистина не звучат в особено мажорен тон, но показват една интересна гледна точка и позиция. Нещата изобщо не се свеждат единствено до заклеймяването на богатите и техните пороци. Но затова трябва внимателно да се прочете поне цялата първа част.  Мисля, че става въпрос за далеч по-сложни проблеми като отговорността за собствения живот, за любовта като свобода и робство едновременно,  както и за честността пред самия себе си.
Давам си сметка, че не съм се изразила никак добре за книгите на Джон Брейн Simple Smile. Т.е. не съм изразила правилно мнението си и то излезе някак твърде едностранчиво и повърхностно Simple Smile. Прочетох цялата първа част, която леко ме подтисна. И да, съгласна съм, че става въпрос точно за отговорността за живота си, за решенията, които вземаме, за нещата, които си мислим, че ни трябват. Джо ми беше много разбираем, с цялата си решимост да постигне нещата, които според него му трябват за така мечатания щастлив живот. Може би поради крехката си възраст си мислеше, че ще му се размине Simple Smile. Но всъщност не знам какъв е краят му, защото не съм прочела цялата втора част. Просто в началото на книгата изглежда сякаш е заплатил с душата си, за да живее охолно, а това точно не ми се нрави, защото е доста повърхностно. Един вид пътят е ясен - или си богат с убита душа, или си беден и можеш да си със спокойна съвест. Не, че книгата се свежда само до това, просто аз съм леко чувствителна към подобни внушения Simple Smile.

# 434
  • Мнения: 4 560
Продължавам с Кей Скарпета. Вече съм на шеста книга, а те са 16 http://chitanka.info/serie/kej-skarpeta

Общи условия

Активация на акаунт