Ах! Красота! 
Ох, ще припадна, хахахах
Скрит текст:
Аз винаги си избирам огромни чанти, да събират, ако не един , то поне половин труп.
Веднъж носих служебни пари отивам да се отчитам 200 лв по-малко, направо се препотих, какво да направя възстанових си ги ( добре, че бяхме покрай заплата). Започнах да се чудя, как така са изчезнали, не съм я сваляла от рамото. Направо в потрес.
Купих си нова чанта след година , тръгвам да местя всичките джунджурии от едната в другата и да изхвърля вече старата.. изведнъж нещо дрънчи, отне ми 5 мин за да видя, къде е скъсана подплатата. Нали ще я хвърлям , направо я раздрах и започнах , фибички, ластици, часовника ми на фосил (който си мислех, че съм загубила при едно пътуване), резервния ключ на колата (даже не бях усетила, че го няма) стотинки...много стотинки и двете сто левови банкноти - очите ми светнаха като на коледа.
Веднъж носих служебни пари отивам да се отчитам 200 лв по-малко, направо се препотих, какво да направя възстанових си ги ( добре, че бяхме покрай заплата). Започнах да се чудя, как така са изчезнали, не съм я сваляла от рамото. Направо в потрес.
Купих си нова чанта след година , тръгвам да местя всичките джунджурии от едната в другата и да изхвърля вече старата.. изведнъж нещо дрънчи, отне ми 5 мин за да видя, къде е скъсана подплатата. Нали ще я хвърлям , направо я раздрах и започнах , фибички, ластици, часовника ми на фосил (който си мислех, че съм загубила при едно пътуване), резервния ключ на колата (даже не бях усетила, че го няма) стотинки...много стотинки и двете сто левови банкноти - очите ми светнаха като на коледа.
Скрит текст:
Някои от находките ви са удивителни. 
Много често си сменям чантите и прехвърляйки багажа от едната в другата, контролирам наличността. Често обаче ми се случва да забравя къде съм оставила самата чанта. Усещането е ужасно неприятно - трябва ми пиличката, за която съм сигурна, че е в червеното несесрче в чантата, обаче... Къде ми е чантата?
Случвало се е да ме чака в колата дълго време след като съм се прибрала у дома, случвало се е да е в единия офис на фирмата, а аз да съм в другия, а се е случвало и да си тръгна с чантата на майка ми, нищо, че са коренно различни.
Много често си сменям чантите и прехвърляйки багажа от едната в другата, контролирам наличността. Често обаче ми се случва да забравя къде съм оставила самата чанта. Усещането е ужасно неприятно - трябва ми пиличката, за която съм сигурна, че е в червеното несесрче в чантата, обаче... Къде ми е чантата?
Случвало се е да ме чака в колата дълго време след като съм се прибрала у дома, случвало се е да е в единия офис на фирмата, а аз да съм в другия, а се е случвало и да си тръгна с чантата на майка ми, нищо, че са коренно различни.Ох, ще припадна, хахахах
Скрит текст:
Тайничко се надявах, някой да спомене използван презерватив, живеещ в чантата му.
И си викам "Ето го моя човек!" Но, защо така попари радостта ми...
Един мой приятел е твоят човек: На летището като казват: "Имате ли нещо метално по джобовете?", той бръкнал да извади всичко, което е имал вътре, защото знаел, че има стотинки. Извадил всичко и го пльоснал в касетката. Там, заедно с монетите, се мъдрел и един използван презерватив (от предния ден, разказва ми той), завързан на възелче, всичко. Дори не го забелязал в първите 2 секунди, докато човекът го взел в ръка, както е с такива тънки ръкавици нали и попитал невъзмутимо: "Това да го хвърлям ли или ще си го пазите?". Това, каза, ми е най-големият срам в живота, опашката беше сигурно 3 километра.
Исках, за юначност, да спомена презервативи. Дса. Ама - съгласете се, ако се спотайват там толкова години, то... абе не съвсем юначно, нали?
П.П. Изтекъл им е срокът...
П.П. Изтекъл им е срокът...
Тайничко се надявах, някой да спомене използван презерватив, живеещ в чантата му.
И си викам "Ето го моя човек!" Но, защо така попари радостта ми...
Един мой приятел е твоят човек: На летището като казват: "Имате ли нещо метално по джобовете?", той бръкнал да извади всичко, което е имал вътре, защото знаел, че има стотинки. Извадил всичко и го пльоснал в касетката. Там, заедно с монетите, се мъдрел и един използван презерватив (от предния ден, разказва ми той), завързан на възелче, всичко. Дори не го забелязал в първите 2 секунди, докато човекът го взел в ръка, както е с такива тънки ръкавици нали и попитал невъзмутимо: "Това да го хвърлям ли или ще си го пазите?". Това, каза, ми е най-големият срам в живота, опашката беше сигурно 3 километра.
