Селски пинизи на шефа.(Или с какво ви ядоса прекият ви началник)...

  • 26 229
  • 159
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 650
В този район имаше голямо  търсене в него момент, та  цената  бешебезпринципно " най-ниска"  Whistling, даже ,колежки от други агенции ми се обаждаха и се сърдиха, че било нелоялна конкуренция а с това подбиване на цените. Не разбрах да  ги убедила, защото  напуснах...ама едва ли Laughing

# 136
  • Мнения: 4 303
Това го изпитах на собствен гръб и повярвайте ми не го пожелавам на никого.
Започвайки работа преди време, шефът ми ми каза в прав текст,че не обича хора, които боледуват.Слава богу нямах здравословни проблеми до момента на започване на работа и действително не излъгах!
Винаги обаче има първи път. Още на 20 ден ми се появи нещо на гърба като цирей. През почивката ходех при личната и мажех с разни мазила, от които полза нямаше. Това нещо стана като малка топка. Не смеех да кажа, че имам проблем, защото виждах как всеки излязал в болнични не се връща.
Беше по 0сми март петък, освободиха ни на обяд, аз отново на доктор и веднага с пълна упойка на операция. Петък,събота,неделя и понеделник на работа.Така и не разбраха какво стана с мен. Работата ми не е свързана с физически труд, иначе не бих могла да скрия. Дъщеря ми беше студентка, мъжът ми болен и парите ми бяха повече от нужни.
Напоследък обаче го налегнаха и него здравословни проблеми и вече не е така краен. Май както се казва: "дойде на мяра и хвана вяра", че хората освен да шмекеруват може и наистина да са болни.

Последна редакция: пн, 12 яну 2015, 14:41 от vasq_5

# 137
  • SF
  • Мнения: 21 568
А на моя шеф му се случи голяма здравословна неприятност и отстъстваше много дълго време. Въпреки всичко е много нетолерантен, когато някой от нас излезе в болнични. Например на мен за 5 дни в болнични, между които и 2 почивни, ми звъня всеки ден, за да ме пита кога ще се появя на работа и разпитва за подробности какво ми е точно. Като че ли може да прецени дали мога да отсъствам или да работя. Накрая отидох на работа в последния си ден от болничните. И, естествено, по никакъв начин не бях компенсирана. Дори и едно благодаря не получих, нито "как си, мина ли ти?". Вместо това си изработих болничните.
Но е като в оня виц - и такса да им сложа, пак ще идват на работа...

# 138
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
На моя приятелка едната й колежка загуби майка си, а другата - баща си........и то в рамките на десетина дни. Шефката била много притеснена как щели да работят в "това състояние". Въпросните момичета работят от 7-8г. във фирмата, а онази глупачка - шефката, не проявила никакво съчувствие. Дала им два дни и айде пак на работа. Иначе месец по-късно, когато нейната майка се разболяла, опищяла света. То вярно на чужд гръб и сто тояги са малко. Не знам какъв изрод трябва да си, че да не те трогне чуждото нещастие.

# 139
  • Мнения: 37
А колко е трябвало да им даде ? Месец , два ? Ако е някоя фирмичка с 3-4 човека или има крайни срокове .Едва ли и двете момичета пък биха съчувствали много на шефката  в края на месеца като не си получат заплатите,защото не са работили и пари няма. Грозно е да се дават квалификации като "глупачка , изрод " при положение , че историята е описана на две на три.

# 140
  • Мнения: 3 767
Моят шеф ми разказва за своя позната, на която детенцето и се разболяло и трябвало да излезе в болнични, а началничката и казала: "Помисли си кое е по-важно за теб, работата или детето."

На предишната ми работа пък създадох предецент, като ми изплатиха болничен от работодател. И то дори не бях болна, а ми се счупиха очилата (късогледство, астегматизъм). Помолих което търпи отлагане да изчака ден-два до новите очила, понеже без очила много бързо ме заболява глава от компютъра (работното време - десет часа). Синът на шефа обаче веднага започна как всичко било спешно, как съм щяла да работя така, как ужасно много спъвам общата работа и не спря да намила, докато не ме разплака. Чувствах се ужасно унижена, все едно нарочно съм късогледа и нарочно съм си счупила очилата. Поплаках си малко, после взех, че се ядосах, обадих се на личния лекар и - воала - три дни болничен. За сметка на шефа.

# 141
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
А колко е трябвало да им даде ? Месец , два ? Ако е някоя фирмичка с 3-4 човека или има крайни срокове .Едва ли и двете момичета пък биха съчувствали много на шефката  в края на месеца като не си получат заплатите,защото не са работили и пари няма. Грозно е да се дават квалификации като "глупачка , изрод " при положение , че историята е описана на две на три.

В техния случай става въпрос за няколко малки магазинчета за дрехи, в които работят по две служителки на смяна. Надали ще настъпи края на света ако в рамките на седмица работи едно момиче. Въпросната шефка е отвратителна дрисла. Сега им намалила почивните дни, съкратила втората служителка /е, явно можело да работи по една служителка докато другата се освести от загубата на родител/ и им намалила и заплатите  ooooh!. На всичкото отгоре продава разни отвратително грозни и демодирани дрехи /от сорта на къса велурена рокля с тигрово около бюста/ на супер високи цени и после реве, че нямало работа.

Последна редакция: пн, 12 яну 2015, 19:44 от miss july

# 142
  • Мнения: 29 984
Моят шеф ми разказва за своя позната, на която детенцето и се разболяло и трябвало да излезе в болнични, а началничката и казала: "Помисли си кое е по-важно за теб, работата или детето."

То на тези хора им се връща с лихвите....Има кой да ги съди!

Мен също ме съкратиха /разбирайте разкараха/ от старата фирма и то не, защото отсъствах, а защото си тръгвах навреме в края на работния ден. Не можело така!!!! Ако си тръгваш в 17,30, значи си си изключил компютъра в 17,00  Shocked - голяма логика.  ooooh! А, че отивах всеки ден с 15-20 минути по-рано никой не го забелязваше, разбира се. Тръгвах си, за да си взема детето от градина. И това го получих от хора, които имат деца..... Всъщност реалната причина беше, че шефката ми беше много завистлива и супер много се дразнеше на щастието на другите.....

# 143
  • Мнения: 3 767
Моят шеф ми разказва за своя позната, на която детенцето и се разболяло и трябвало да излезе в болнични, а началничката и казала: "Помисли си кое е по-важно за теб, работата или детето."

То на тези хора им се връща с лихвите....Има кой да ги съди!

Мен също ме съкратиха /разбирайте разкараха/ от старата фирма и то не, защото отсъствах, а защото си тръгвах навреме в края на работния ден. Не можело така!!!! Ако си тръгваш в 17,30, значи си си изключил компютъра в 17,00  Shocked - голяма логика.  ooooh! А, че отивах всеки ден с 15-20 минути по-рано никой не го забелязваше, разбира се. Тръгвах си, за да си взема детето от градина. И това го получих от хора, които имат деца..... Всъщност реалната причина беше, че шефката ми беше много завистлива и супер много се дразнеше на щастието на другите.....


Natali_ , не съжалявай. Не е приятно да останеш без работа, а когато имаш семейство дори е страшно, но все пак е за предпочитане отколкото да работиш в такава среда. Не се знае каква нова възможност ще се отвори пред теб. От старата си работа си тръгнах сама - друга беше основната причина, но освен всичко друго сметнах, че не мога да работя в такава атмосфера и при такова отношение. Предричаха ми, че скоро ще се върна пак във фирмата, защото никъде нямало да намеря по-хубаво. Е, още чакат. Simple Smile

# 144
  • Мнения: 29 984
Дидичка, благодаря ти за подкрепата! Не съжалявам, че си тръгнах, но ми е много болно за начина и причините, по които стана това. Въпросната шефка винаги ми се е правила на приятелка, постоянно ме товареше със задачи, а накрая - била съм изгубила интерес към работата /това й беше основанието/. Това го разбрала, защото съм си тръгвала навреме, не можело така.... ooooh! Просто не можеше да преживее, че си купихме апартамент.....много злоба, много нещо.... ooooh! Tired Ама то Господ връща на такива хора.

# 145
  • Мнения: X
Просто не можеше да преживее, че си купихме апартамент.....много злоба, много нещо.... ooooh! Tired Ама то Господ връща на такива хора.

Това си е достойно за нова тема.... Никога нямаше да ти повярвам, но и на мен ми се случи. Не става въпрос за нов апартамент, но все пак за придобивка някаква. Завидяха и се скарахме!  Joy

Абе смешно, смешно, колко да е смешно. Tired

# 146
  • тук-там
  • Мнения: 4 274
Не, че чак ме е ядосал, но ме разочарова...силно.
Не "харесвам" шефове, от които няма какво да науча. Peace
Ще го изтърпя още малко.

# 147
  • Мнения: 29 984
Просто не можеше да преживее, че си купихме апартамент.....много злоба, много нещо.... ooooh! Tired Ама то Господ връща на такива хора.

Това си е достойно за нова тема.... Никога нямаше да ти повярвам, но и на мен ми се случи. Не става въпрос за нов апартамент, но все пак за придобивка някаква. Завидяха и се скарахме!  Joy

Абе смешно, смешно, колко да е смешно. Tired

Не сме се карали, просто завистта си личеше отвсякъде. И, откакто го купихме, започна всячески да ме товари с работа. Накрая отиде и наговори на големия шеф разни глупости /загубила съм интерес към работата  Joy/....нямам думи!
Ако някой ми го беше казал това, нямаше да повярвам, че ще се случи. Но, както казва една приятелка, злобата на хората е толкова огромна, че, ако я впрегнат в електрическата мрежа, няма да има нужда от централи....
А и то разбирам някой да ми го е купил или пък да го бях спечелила отнакъде, а то съм се заробила с огромен кредит....не е като да ми дойде наготово....

# 148
  • Мнения: 7 171
Моят шеф ми разказва за своя позната, на която детенцето и се разболяло и трябвало да излезе в болнични, а началничката и казала: "Помисли си кое е по-важно за теб, работата или детето."

На предишната ми работа пък създадох предецент, като ми изплатиха болничен от работодател. И то дори не бях болна, а ми се счупиха очилата (късогледство, астегматизъм). Помолих което търпи отлагане да изчака ден-два до новите очила, понеже без очила много бързо ме заболява глава от компютъра (работното време - десет часа). Синът на шефа обаче веднага започна как всичко било спешно, как съм щяла да работя така, как ужасно много спъвам общата работа и не спря да намила, докато не ме разплака. Чувствах се ужасно унижена, все едно нарочно съм късогледа и нарочно съм си счупила очилата. Поплаках си малко, после взех, че се ядосах, обадих се на личния лекар и - воала - три дни болничен. За сметка на шефа.

А всъщност е редно да имаш резервни очила. Аз също съм силно късогледа и без очила съм напълно изгубена. Имам си обаче резервни очила вкъщи, които при нужда бих могла да използвам за ден-два. Не са последна мода, но с тях мога да виждам.

Не мисля, че е било редно да те разплакват, естествено, но си помисли за резервни очила, евтини, ако пак ти се случи.

# 149
  • Мнения: 7 006
Редно ли?


Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт