Много смотан навик имат доста заведения с названия като: картофки, салатка и подобни умалителни имена, вижте колко сме дружелюбни. А това да се описват ястията с големи претенции от типа "вкусни еди какво си, поднесени със сос от незнам какво" е допълнителен дразнител. Накрая получаваш ядене според текущото настроение на готвача, което често не е на ниво.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Мен същото ме дразни много, когато всякакви хора, които работят с деца или нещо, свързано с деца, започват да употребяват твърде често да използват умалителното "дечица". Сигурно си мислят, че така показват, че обичат децата. Особено пред камера и микрофон или когато искат да направят добро впечатление. Мен като родител много ме дразни, все едно слушам как Чичо Скрудж
казва "паричките".
казва "паричките".
Много смотан навик имат доста заведения с названия като: картофки, салатка и подобни умалителни имена, вижте колко сме дружелюбни. А това да се описват ястията с големи претенции от типа "вкусни еди какво си, поднесени със сос от незнам какво" е допълнителен дразнител. Накрая получаваш ядене според текущото настроение на готвача, което често не е на ниво.
И мене много ме дразни. Направо ги избягвам тези заведения! "Вкусна пилешка чорбичка, поднесена с прясна препеченка багетка с масълце и чубричка и накълцанки пресни доматки с босилек." Шембенце, ребърца, кюфтенца... Това все едно баба ми ги е готвила и ме кара да ям, когато не съм гладна или съм сърдита и правя фасони на масата.
В тези заведения уж всичко трябва да е народно, а се пръска от претенции - сервиьорите ти говорят на ти, смеят се, ако нещо объркат, обясняват, че тук всички са като едно семейство и те вкарват в някакъв техен филм, в който играеш, че ти е приятно, уютно, интимно. Айденеманужда.
На мен пък ми харесва и ми е по-вкусно да прочета "пилешка чорбичка, поръсена с магданоз по стара бабина рецепта", отколкото "пилешка супа". Второто ми звучи като от някой ученически стол от комунистическо време. Приготвена по рецептурник. И няма да си поръчам. А иначе за омазани менюта с печатни грешки и сервитьори-олигофрени - ами не яжте в разни крайпътни заведения...
Не, не, не ядем!
Лошото е, че качеството пада и не сам в крайпътни заведения менютата са омазани, а сервитьорите са инструктирани да приобщават клиентите и да ги карат да се чувстват мило и в домашна обстановка.
Иначе в предпочитаните от мене заведения изобщо не се предлагат чорби и супи, а менютата са карти от максимум 3-4 страници с по 5-6 позиции на страница.
Лошото е, че качеството пада и не сам в крайпътни заведения менютата са омазани, а сервитьорите са инструктирани да приобщават клиентите и да ги карат да се чувстват мило и в домашна обстановка.
Иначе в предпочитаните от мене заведения изобщо не се предлагат чорби и супи, а менютата са карти от максимум 3-4 страници с по 5-6 позиции на страница.
Ох, сега се сещам, че в едно заведение имаха странен подход - няма меню, а сервитьорът идва и ти изрежда какво има, но артистично - "печено каренце с лъскава хрупкава коричка и гарнитура картофки с пресен копър, а за десерт - домашна шоколадова торта с ароматни препечени лешници" - всичко това съпроводено с въртене на очи, облизване и едва ли не потичане на лигите на сервитьора, докато обяснява 
Беше малко тъпо, защото основните ястия бяха не повече от 4, десертите също, но от описания не можех и тях да запомня, че да си избера 
Общо взето декламирането на сервитьора отнемаше около 7-8минути... Обаче пък беше нечовешки вкусно.
Беше малко тъпо, защото основните ястия бяха не повече от 4, десертите също, но от описания не можех и тях да запомня, че да си избера Общо взето декламирането на сервитьора отнемаше около 7-8минути... Обаче пък беше нечовешки вкусно. 
