В София юристите жалят /жаргон/.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Не зависи от региона според мен. В цялата страна юристите официално обжалват, а разговорно - често жалят.
Среща се. Няма как да е регионално.
Пуснах търсене в Гугъл, но ми излизат само заглавия в новинарски сайтове, които по принцип не са показателни, защото имат леко странен език, но това конкретно нещо се среща често и при нормални хора и дори при юристи. Съвременно е и не мисля, че има как да бъде регионално. Просто не си го чувала, смятам.
Пуснах търсене в Гугъл, но ми излизат само заглавия в новинарски сайтове, които по принцип не са показателни, защото имат леко странен език, но това конкретно нещо се среща често и при нормални хора и дори при юристи. Съвременно е и не мисля, че има как да бъде регионално. Просто не си го чувала, смятам.
Е, лелката може и да е издокарана. Докато тетката е... С по-селяндурска визия, по-изсулена и занемарена, с по-грубо и просташко държание...
Пак подчертавам, че става въпрос за ироничната употреба на думите, не за роднинските връзки.
Пак подчертавам, че става въпрос за ироничната употреба на думите, не за роднинските връзки.
Ами не, "лелка" не ме дразни. А когато някой каже "тетка" в ироничния смисъл, автоматично си представям, че използващият думата изглежда по болднатия начин
Лелка звучи като зелка, но не е същото. 😄
Е, айде сега - подаването на жалба не било обжалване.
"Жалба" наричат понякога и други неща, примерно оплаквания разни, но онова, с което едно лице обжалва едно нещо (решение на съд, административен акт и пр.) се нарича жалба.
"Жаля" (не "се", а като преходен глагол) е думата, за която писах, че се използва жаргонно. Жаля решение, жаля адм. акт, наказателно постановление и пр., вместо "обжалвам". Аз не бих казала, че я харесвам, но за срещане - среща се и не е грешка.
Обжалвам и жалвам се никой не е твърдял, че е едно и също. Жалвам се и оплаквам се е едно и също.
"Жалба" наричат понякога и други неща, примерно оплаквания разни, но онова, с което едно лице обжалва едно нещо (решение на съд, административен акт и пр.) се нарича жалба.
"Жаля" (не "се", а като преходен глагол) е думата, за която писах, че се използва жаргонно. Жаля решение, жаля адм. акт, наказателно постановление и пр., вместо "обжалвам". Аз не бих казала, че я харесвам, но за срещане - среща се и не е грешка.
Обжалвам и жалвам се никой не е твърдял, че е едно и също. Жалвам се и оплаквам се е едно и също.
Кое не е така?! Нали и аз казах, че жалвам се и оплаквам се е едно и също.
Жаля по някого е изобщо друго значение.
И как се нарича според тебе онова, което подаваш до горния съд, когато не си доволна от решението, което обжалваш?
Аз ще ти кажа - жалба се нарича. Ти каквото и да напишеш отгоре, това нещо законът го нарича жалба.
Никъде не съм писала и от нищо в думите ми не следва, че обжалваш съседа си. Напротив, изрично писах, че понякога хората наричат жалби и други неща - например оплакванията срещу съседи, но иначе обжалването Е подаване на жалба.
П.П. Или може би да обобщим така - не всяко подаване на жалба е обжалване (това срещу съседа например, и ни най-малко не съм твърдяла такова нещо), но всяко обжалване е подаване на жалба.
Жаля по някого е изобщо друго значение.
И как се нарича според тебе онова, което подаваш до горния съд, когато не си доволна от решението, което обжалваш?
Аз ще ти кажа - жалба се нарича. Ти каквото и да напишеш отгоре, това нещо законът го нарича жалба.
Никъде не съм писала и от нищо в думите ми не следва, че обжалваш съседа си. Напротив, изрично писах, че понякога хората наричат жалби и други неща - например оплакванията срещу съседи, но иначе обжалването Е подаване на жалба.
П.П. Или може би да обобщим така - не всяко подаване на жалба е обжалване (това срещу съседа например, и ни най-малко не съм твърдяла такова нещо), но всяко обжалване е подаване на жалба.
Не. "Жаля" си е стар жаргон и няма нищо общо с депутатите и журналистите.
Впрочем и "входирам" - също. Аз лично го чух за пръв път на първата си работа, на която започнах през 2000 г., значи между 2000 и 2004 съм го чула.
Не ги харесвам особено много и двете думи, но се употребяват.
"Няма да станат правилни" е като любимите ми "в българския език няма дума колежка" или "в българския език няма женски род на професии". Ми добре.
С квалификации като "неграмотни" по-внимателно. Не винаги отвисоко раздаващите ги са най-грамотните.
Впрочем и "входирам" - също. Аз лично го чух за пръв път на първата си работа, на която започнах през 2000 г., значи между 2000 и 2004 съм го чула.
Не ги харесвам особено много и двете думи, но се употребяват.
"Няма да станат правилни" е като любимите ми "в българския език няма дума колежка" или "в българския език няма женски род на професии". Ми добре.
С квалификации като "неграмотни" по-внимателно. Не винаги отвисоко раздаващите ги са най-грамотните.