НВ-ВМХ, част 86 - за здравословното хранене и връзката между хрането и здравето

Алекс, естественото регулиране на апетита е голямо предимство на това хранене. Освен това тук се яде предимно храна, която е богата на енергия и необходими хранителни вещества, така че не е нужно човек да се натьпче до прьсване, за да напьлни стомаха си и да се почувства нахранен поне за час-два. 

Нашето хранене върви общо взето напряко на почти всички масово тиражирани принципи за "здравословно хранене". Имам предвид, че обикновено се казва, че трябва да се замени белият хляб с пълнозърнест, а захарта - с мед, че трябва да се ограничава тлъстото месо и да се замени с пилешко и риба, че трябва да се набляга на плодовете и зеленчуците и на растителните мазнини, а да се ограничат маслото и свинската мас, въглехидратите да бъдат с нисък гликемичен индекс. Всичко това са половинчати истини в най-добрия случай.   Всъщност са по-скоро митове. Пълнозърнестите храни не са по-малко вредни от рафинираните, защото са все така въглехидратни. Фибрите в тях не са чак толкова повече, че наистина да ограничават бързото покачване на захарта. Медът пък си е същата захар като тази в захарницата. Плодовете също съдържат захар и не трябва да се приравняват на зеленчуците. Да, едно е да изядеш една ябълка, друго е да изядеш една кифла - ябълката съдържа и фруктоза, и някакви фибри все пак, а така вероятно ще повлияе по-слабо на кръвната захар и инсулина, отколкото кифлата. Но това, което не се отчита, е инсулиновата чувствителност - при пълните хора тя обикновено е намалена, а това означава, че тяхната поносимост дори към нискогликемичните въглехидрати е намалена. Затова решението на проблема не е да се ядат пълнозърнести храни и плодове и зеленчуци, а да се ограничи общото количество въглехидрати. От друга страна вече е доказано, и то многократно, че консумацията на мазнини не води до напълняване, освен ако мазнините не са под формата на торти и понички или пък чипс, т.е. в съчетание и с бързи въглехидрати. Също е доказано, че наситените мазнини или холестеролът в храните не вредят. Но това, че е доказано, не означава, че диетолозите са го разбрали и са започнали да го прилагат в практиката си. Затова като започнат да четат за нисковъглехидратното и високомазнинно хранене, хората се съмняват и не вярват на прочетеното. А всъщност нещата са съвсем логични и сериозно подплатени с доказателства, но просто са наобратно на масовите съвети за здравословно хранене. Проблемът е, че тези масови съвети са остарели и не отчитат същността на проблема: храненето на всеки човек трябва да бъде съобразено със собствената му инсулинова чувствителност. При тези с добра ИЧ може да бъде по-въглехидратно, макар че в перспектива сигурно и на тях няма да им се отрази добре да ядат редовно по много тестено и сладко. Но при хората с понижена ИЧ, а това са към 2/3 или повече от всички в днешно време, трябва някаква степен на въглехидратна рестрикция, за да поддържат здравословно тегло.