Къде се запознахте с партньора си?

Когато завърших училище започнах работа в едно заведение. Той беше клиент естествено. В началото не само не го харесах особено, но и се страхувах от него. Но това сме ние жените- диво ли е, привлича ни. Месец след като напуснах работа ми звънна и се съгласих да излезем. Заведе ме да слушаме "Сигнал".. пя ми на ухо по време на целия концерт 
Дивото в момента е питомно. От почти 18 години. Само малкото диваче липсва, за да е завършена картината, но.. и това ще стане.. все някога:))

The wishmaster, вашият случай е илюстрация на любовта, която те връхлита ненадейно, когато най-малко я очакваш. 

Запознахме се по най-тривиалния начин - доведе го общ приятел у нас. Изобщо не му обърнах внимание, дори смятах, че е женен. Просто недоразумение - взех го за друг от компанията им. Но той излезе мнооого упорит, за да се съберем.

Направо те помита и троши- я ребра, я каквото друго намери.

Запознахме се на работното място, покани ме на среща, аз отказах. Имам си принципи в работата и помислих, че е някакъв сваляч. И това беше всичко, тоест нямаше нищо. Но една дружка, много интитуивна го покани на излет с нас и хоп  ...това беше моето детрониране и ледената ми физиономия се изпари, вече сме и женени, както и по-дълбоко, искрено влюбени и обичащи един друг 

Аз всъщност познавах брата на ММ, сегашния ми девер около 3 години, преди да се запозная със мъжа ми. Бяхме компания, излизахме заедно, бях чувала девер ми да говори за брат си, но реално никога не го бях виждала. Той беше студент и рядко се прибираше, може би и затова не бях го виждала. А и предполагах че си имаше и собствена компания с която излиза, тъй като е по-голям от нас. И така, на един рожден ден на едно момче от компанията дойде и той. Като ни запознаха направо ми се подкосиха краката. Все едно че ток ме удари. Бяхме в едно заведение и той седна до мен. Направо умрях от срам защото много го харесвах.  Канеше ме да танцуваме, говореше си с мен, но до тук. Не ме покани да излезем, не поиска тел. номер, нищо. След това го видях отново на една Нова година, при друго момче от компанията при което се бяхме събрали да празнуваме.  Дойде с компания от 5 момичета. Реших че едва ли ще ми обърне внимание. Така и беше, все едно не ме виждаше. Но аз вече бях хлътнала, направо си се бях влюбила в него. След известно време го видях пак на един рожден ден. Седна до мен, заговори ме, беше леко пийнал и започна да ми споделя любовните си неволи с едно момиче с което искал да бъде но тя не го отразявала. Цяла вечер бях кошче за душевни отпадъци.  Много време след това звъннах по телефона на девер ми за да се уговорим нещо и вдигна ММ.  Представих се и попитах за брат му.  Каза че го няма и покани да изляза с него.  Полудях! И така започнахме да излизаме.  Сподели ми че и той много ме е харесал , разпитал е брат за мен, дали си имам някого и т.н.  Оженихме се след 2 год, а сме заедно вече 22 год. Имаме си и палаво момченце на 10г. Та така! 

Галя, много ми харесва твоята история, а и не само твоята. Темата наистина е страхотна.

Запознахме се в Египет. 
От малка се интересувам и исках да изучавам египетската митология. Няколко пъти планувахме пътуване до Египет, но всеки път нещо се объркваше и не ставаше. През лятната ваканция на 11 клас преживях много тежка катастрофа, разделих се с приятеля ми с който бях от 5 години, с една дума много тегаво лято беше. В началото на 12 клас нашите ме изненадаха с пътуването до Египет, с което осъществиха една моя мечта.
Бяхме на пирамидите и се чудехме кой да ни снима тримата и видях едно много симпатично момче, което го помолих да ни съдейства. Снима ни и си замина по пътя с неговата компания от още 5-6 момчета. На другия ден трябваше да пътуваме към единия от курортите на Египет- Хургада и се оказа че той и компанията му ще пътуват с нас. Той стоеше на няколко седалки от мен и на няколко пъти се разговорихме, те ме приеха в компанията им, защото пътуването беше повече от 6 часа и за да убием времето си приказвахме. Пристигнахме, оставиха всеки по хотелите и не се видяхме повече до края на почивката, пък и си мислех че всички са женени, тъй като са по-големи от мен. В самолета на връщане към България се видяхме, разменихме по някоя приказка за пътешествието, дадохме си телефоните и това беше.
 Всичко ми изглеждаше супер импосибъл, аз от Пловдив, той от Велико Търново, с 10 години по- голям от мен, аз още ученичка в 12 клас, а бе никакъв шанс.
Разглеждайки снимките от почивката виждам, че точно снимката която той е направил, не е на фокус и нищо не става от нея. Писах му смс, че не е много добър фотограф и да се научи малко.  Веднага се обади и водихме някакъв тъп разговор, защото страшно се притесних, че такава пикла като мен го занимава и му отнема от времето.
След няколко дни ми се обади отново и каза че идва в командировка в Пловдив, попита ме дали искам да се видим, да пием кафе и да му покажа забележителностите на града. Така и стана пихме по кафе, разходихме се и всеки живо по здраво. Започнахме да се чуваме и да си говорим по Скайп, като на следващата седмица пак беше в командировка в Пловдив. Аз пък исках да кандидатствам във Велико Търново и така си намерих повод да отида хем да видя университета, хем и него. Не след дълго стана ясно, че двамата се харесваме много и че нито мен нито него го притеснява разликата в годините.
След девет месеца връзка, в която се виждахме само събота и неделя и по празници, ми предложи да живеем заедно. Моят бал беше минал, бях приета в университета, а междувременно той се беше преместил в София. Макар пикла на 19 години, изградихме дома ни заедно, аз го обзаведох и превърнах в уютно местенце. Заедно сме вече 7 години и се надявам да ни предстоят още много заедно.

Работеше в едно денонощно магазинче и една вечер отидох да си купя кашу.

В онова далечно време  работех  в държавна администрация, отделно от това  имах  хранителен  магазин и  общо взето, се  убивах от работа и хич не ми беше  до мъже. Той ми беше клиент в магазина  и  под начумерената  му външност   и  бръсната  глава  разпознах   младежа,  от който  навремето през ваканциите  на  село  всички порядъчни    момичета   бягахме   с писъци. Попитах  го     дали  се  казва   еди как  си, той   сведе    към мен  поглед и  рече    "Да" . При срещата  на погледите  ни нито гръм ме тресна, нито  краката  ми се подкосиха, нито изобщо   небето  ми даде  знак, че   този   ще  е мъжът  с главно М. Да, ама него  явно  нещо  го беше треснало, щото  от  този ден  нататък  започна  да ме обсажда  с маниакално  постоянство  и  да  ми отправя  горещи  оферти. Стигна  се дотам, че  не  на  шега  се  разтревожих  да  не   съм жертва  на  психар
Най-накрая  се  съгласих  да  пием  кафе  една  вечер  с цел да ме  остави  на  мира. Нищо подобно. Неприятелят  затегна обсадата  и  започна  да  ме преследва нежно  -настойчиво, умоляващо-безкомпромисно  и  с  явното  намерение  да  излезе  победител  в битката  с  магарешкия ми инат.Уви, безуспешно, почти  година,макар че междувременно   бяхме   се  добре опознали в  библейския  смисъл на  думата.
Тогава  той, сломен от   коравото  ми  ,невлюбчиво  сърце, взе  стратегическо решение   да замине  да работи  в друг  град  и ми съобщи  новината. Само  че, аз вместо  да  се   зарадвам, както  си  трябваше,  се  скофтих  ужасно- вече  така бях свикнала  с  вечното  му  присъствие покрай мен, че  не  можех  да си представя  как  няма   да   го има повече.
В нощта преди  заминаването  му правихме  секс   като  невидели, след което  аз , за мой ужас и срам, ревнах  безутешно  и неконтролируемо.Той, естествено, отложи заминаването  си и  целия  следващ ден прекарахме  гушнати  като братче  и  сестриче. Накрая  все  пак  замина, изпратих  го  със  сълзи и сополи и  ревах  до вечерта,  когато внезапно  се  появи  на  вратата  ми. Обясни, че  не можел   да понесе   страданието  ми и заради това намерил начин  да  пътува  всекидневно. И действително, цяла  година пътуваше- сутрин ставаше в  пет, вечер се прибираше в девет, но важното  беше, че  за  няколко часа  сме заедно. Постепенно  остана  да преспива  у  дома все по-често, накрая  просто  спря  да се  прибира у тях / за капак  се оказа, че живеем в един  квартал, през една  пряка разстояние/. И така- вече  тринайста година   сме заедно. Изградихме  си  дом от нищото  и  се радваме  на   невероятна  6- годишна  русокоса  дива  самодива

На стадиона  той се готвеше за физически изпити а аз ходех да си бягам за удоволствие .Харесаха ми нещата които прави защото ми бяха много чужди и го помолих да тренирам заедно с него . И просто нещата се случиха не го бяхме планирали .

В университета. Бяхме колеги.

Запознахме се в неговия офис. Излизахме известно време като приятели, докато една вечер не се целунахме.

В болницата.... при неприятни обстоятелства. Той пациент-аз мед.сестра, след това известно време писане из фейсбуци....., размяна на телефони/аз доста се дърпах, докато му го дам/, а той ме преследваше"дай си номера, та дай си" и така вече 3-та година.

Класика пациент-сестра или клиент или кандидат на интервю....доста напористи мъже има.