Ами, ако му е втълпено, че бебето е крехко, че като не може да говори и да си каже какво му е, трябва да изчака да поотрасне, за да дойде времето на таткото, а до този момент, майката знае и разбира за какво иде реч?
И не си мисли, че игнорираните от бащите си деца, които са там само физически, страдат по-малко от тези на разведените.
А и няма какво да се лъжем, става дума за обикновено скатаване, що да сменяш насрани памперси или да не спиш нощем като може да правиш нещо по-добре миришещо.
Затова тези неща е добре да се знаят предварително, в смисъл какви са вижданията на човека, какво разбира под това да бъде баща. Които са с такива намерения още тогава си казват репликата, цитирана горе. Тогава жената си преценява ще ражда ли деца, които няма да имат баща или не.
Но видиш ли, безумно щастлив е когато е с детето си. Ако аз не го помоля да ме отмени и да го изведе някой път, НИКОГА няма да поеме инициатива. Но ако се случи някой друг татко да поиграе с него на топка и се сърди.
.
