Кали,след като ти помага, пропусни тигана. Човек като е преуморен става раздразнителен и говори без много, много да мисли.
- Публикувана: 19 фев. 2015, 14:31 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2018, 09:17 ч.
С какво ви дразнят мъжете?
В интерес на истината не е мамино синче. Работи от 18 годишен и се грижи за семейството ни вече 16 години. Може би, е моя вината, че все нося и пазарувам 
Все пак, обмисли опцията "чугунен тиган".
ММ помага - зарежда миялната, пуска прахосмукачка, разхожда кучето и т.н., но само, когато той реши или когато изрично го помоля. В другото време се смята, че по рождение домакинските задължения са моя отговорност... 
Това е, което ме дразни. След като и двамата ходим на работа и по цял ден ни няма вкъщи, не приемам аз да съм отговорник по домакинството изначално, а той - когато си реши. И поне да не ми държи сметка кое как правя. Защото като реши да помогне, винаги се изтъква как той правел нещата и как аз. И винаги се очаква едва ли не да го аплодирам. А аз като го правя всеки ден?!
С две думи излиза въпреки всичките ми старания, че винаги има нещо, което не му е достатъчно на моето домакинстване, пък той винаги е перфектен.
Това е, което ме дразни. След като и двамата ходим на работа и по цял ден ни няма вкъщи, не приемам аз да съм отговорник по домакинството изначално, а той - когато си реши. И поне да не ми държи сметка кое как правя. Защото като реши да помогне, винаги се изтъква как той правел нещата и как аз. И винаги се очаква едва ли не да го аплодирам. А аз като го правя всеки ден?! С две думи излиза въпреки всичките ми старания, че винаги има нещо, което не му е достатъчно на моето домакинстване, пък той винаги е перфектен.
Кали,след като ти помага, пропусни тигана. Човек като е преуморен става раздразнителен и говори без много, много да мисли.
Надали вашите не правят нещо, с което са ви дразнят
Аз ако започна да изброявам всичките неща, с които ме дразни, ще обсебя темата
.Така едно по едно ще ги подавам.
Още нещо, с което ме дразни. Еййй, този човек най-много се изморява. Той колкото е изморен, никой не е. А като го заболи нещо - най-силно го боли. Па като запъшка, па като затърси лекарства. Недай си боже да му изтръпне лявата ръка (от лежане естествено), веднага подозира прединфарктно състояние. Физиономията му посърва. Веднага се мери кръвно, преравят се кутиите с лекарства
А като го заболи нещо - най-силно го боли. Па като запъшка, па като затърси лекарства. Недай си боже да му изтръпне лявата ръка (от лежане естествено), веднага подозира прединфарктно състояние. Физиономията му посърва. Веднага се мери кръвно, преравят се кутиите с лекарства
Първото лято след като се оженихме, той остана без работа. И започна да ходи с кума ни по строежите като общ работник, за да изкарва някой лев, докато си намери работа. Та прибира се един ден и ми заявява: "Жена, аз имам Базедова болест."
Викам "Как го реши?" Ами много бързо се изморявал, много се потял и му се виело свят понякога през деня.
То навън 40 градуса, дърво и камък се пукат, той много се потял...
На другото лято пак при същите градуси, той имаше диабет. Щото много вода пиел...
Та свикнах му вече. Даже не ме дразни. Подигравам му се и не само аз и той се усеща понякога и го избива на майтап... Туй СПИН-а и два-три вида рак ги изкара на крак за две-три седмици...
ММ ме дразни най-много с това че си чопли кожичките на ноктите винаги,когато гледаме нещо заедно по ТВ.Направо място не мога да си намеря...А също и винаги след като старателно току-що съм почистила някъде веднага намира начин да изцапа и да каже, че си е било така и преди...
Туй СПИН-а и два-три вида рак ги изкара на крак за две-три седмици...
Моят изкара плексит, дискова херния, дископатия за месец - два. Излекува се без лечение
Рак на дебелото черво също имаше, но отмина. Сега със сърцето не е добре, с главата също. През ден два е в прединфарктно или прединсултно състояние. Нищо, че кръвното и пулса са му идеални 
Сега със сърцето не е добре, с главата също.
Сега иска да си купува апарат за кръвно...
Имах един такъв мамин златен
Скрит текст:
, който не се прибираше преди мен, нито след мен - просто си стоеше вкъщи, защото не работеше. Бях решила да съм толерантна до някаква степен и да проявя разбиране, че доскоро е живял в друга държава (да се адаптира малко), че не се намира всеки път работа от днес за утре, че може би се притеснява, че е на чуждо място (бяхме за един период при нашите) и т.н. Бях го оставила да се включи в нужните дейности, когато пожелае. Неизменната дневна схема стана следната: Сутринта аз излизам за работа, той излиза за по едно кафенце или сяда с компютъра. Вечерта - след десет часов работен ден, с разбити и подути крака и мечтаеща просто да се изтегна някъде, го заварвам на компютъра (абсолютно всеки път), гладен, и нищичко за вечеря естествено. Та от вратата - в кухнята и почвам да готвя, след вечеря измивах и съдовете, ако имаше за почистване - също, и всичко останало, което трябва да се свърши. Нашият принц се примъъъкваше до масата, след като всичко бъде готово и бъде извикан, и демонстрираше елегантно майсторство в ползването на нож и вилица. След което също така елегантно и тихичко като мишка се оттегляше в покоите си.
Веднъж си бяхме сипали по ракийка и го помолих да донесе едно бурканче кисели краставички от рафта, който е на три метра от него. Е, не донесе - не искал да излиза в коридора...
И така идилично си живяхме...но на мен взе, че бързичко ми свърши толерансът, а на него - мандатът.
Веднъж си бяхме сипали по ракийка и го помолих да донесе едно бурканче кисели краставички от рафта, който е на три метра от него. Е, не донесе - не искал да излиза в коридора...
И така идилично си живяхме...но на мен взе, че бързичко ми свърши толерансът, а на него - мандатът.
Ох, моят също всичко преболедува. То не са петна в белият дроб, то не са шипове, то костите му пукали, то не знам си още какво. Все едно не е на 34, а на 104.
Препоръчани теми