Табу ли е третото дете в България и защо?

За мен майка с 3 деца не е героиня. Героиня може и да е тази с 1 дете.Важното е как си гледа детето/децата и какво прави за тях.Защото има много с по много деца...пък ги гледат колкото да не останат гладни, че и по-малко.
На мен ми е странно, защото нямам в обкръжението си познати и близки с 3 и повече деца. Някои са ми казвали, че имат още 2 сестри, примерно...виждала съм на площадката една майка с 4(две са от първия и мъж), но нямам близък пример.Затова ми е странно, но не в лош смисъл, а по-скоро ми е интересно.
В семейството ми няма хора с повече от 2 деца, чак при прабаби и прадядовци е имало, но са починали още като деца и са останали 1-2-ма.
Бих се решила на трето дете ако имам финансова възможност и сили. Ако имаш финанси, можеш и по-голям апартамент да купиш. Аз имам за две засега, но второто ще го отлагам, докато мога 
С три деца, ако са родени едно след друго, ще трябва доста години да си откарам в нас и да сме на гърба на таткото само.
Ако пък има разлика в годините, не знам първите две като поотраснат дали ще ми се занимава с бебешки истории отново.
Но това са ми размислите сега, ще минат години и ще видя на какъв акъл ще отида. Може пък да сменя мъжа  да народя още деца.  Имам познати, които са с "моето, твоето и нашето", но не винаги трите наведнъж.
Относно аборта-ако не е планувано, желано и хората нямат финансова възможност...абортът е добър вариант, вместо дружно да се мъчат. Но след това да си вземат поука и да се пазят. 
Майка ми е правила аборт след сестра ми.С две деца имаха трудни моменти от финансова гледна точка, представям си ако бяхме три. Но пък работиха доста и ни осигуриха всичко.
В момента майка ми е с нов мъж, на 47 е и все още и е възможно да забременее... но честно казано изпитвам ужас от това 

 Изумявам се от това, че случайни познати си позволяват да ме питат директно дали третото дете не е грешка. Или дали мъжът ми печели достатъчно, за да ни издържа. Едва ли не дължа обяснение на всеки и трябва да се оправдавам за решението си.
Аз наивно си мислех, че когато образовани и културни хора раждат деца, те ще ги отглеждат и възпитават според собствените си стандарти и това е нещо добро за общността.

Въпросът не е в това какво днес мога да дам. Дали съм смятала тези неща, като забременявам-да, честно казано помислила съм ги.

Ако хората имат материалната основа и физическо и психическо желание за три и повече деца бих се радвала за тях. Мисля, че такова семейство би било по-задружно и весело.

накрая всичко опира до това какво можем да дадем в момента, а не утре или след години. Децата имат нужда от това, което сме способни да им дадем в конкретния момент - за тях миналото и бъдещето са смътни и мътни, те живеят в настоящето.

Че кой знае как ще е финансово след 10г....

Приятелка на 39 направи аборт с трето.Имат две отраснали разнополови деца.Прецениха с мъжа й,че нямат сили и желание за още деца.Разбирам ги.И за да не се коментира негативно-третата бременност се е случила след спукан презерватив 5 дена преди очакван цикъл.Жената е решила,че е слабо вероятно да е в овулация по това време и не е приемала хапче за спешна контрацепция.

Прочети ме сега внимателно, без да се обиждаш- третото ти дете е непланирано, нали? Ако имаш нужда да се самонавиеш, самопотупаш по рамото, окуражиш и пр., то бъди леко по-нежна и възпитана към хората с едно дете. Едно независимо от причините.

Ееее, Касита, моите и трите са планирани и желани. Аз искам и 4то, но.... не мисля, че половинката ще се съгласи.

Ееее, Янтра, нима имаш нужда да подчертаеш, че с едно дете е песен, с две трудно, а с три геройство?

Ъ, не, не е геройство. От времето прекарано от мен в този форум е очевидно, че не се презорвам. Казвам, че е погрешно да се смята, че всички трети деца са непланирани.

Не се смята. Просто тук една позабременяла случайно взе да раздава акъл.

WTF? Къде съм твърдяла подобно нещо? Просто съм чела въпросната потребителка, че е забременяма случайно. Да, а каква по-добре терапия от горното й мнение?

Отивам все пак да прочета темата от началото. Щото се цопнах на последната страница.

Малкият брой семейства с 3 деца според мен са по 2 причини:

1) Във всяко общество или район има нещо като стандарт за "нормалния" брой деца. От соц. време в България се наложи стандарт с 2 деца. Колкото са повече семействата точно с 2 деца, толкова повече се насажда впечатление, че това е нормалното. Които са с 1 - имат малко. Които са с 3 - странно много. Сред моите познати има 2-3 случая с 3 деца и отделно бивши съученици с 3-4 само че в чужбина, което може да "не се брои". Мисля, че ако започне да става често явление 3-тото дете, ще започне да се приема и като съвсем нормално. От биологична гледна точка 3+ деца е много по-нормално нещо отколкото 2.

2) Освен "стандартът" с 1-2 деца има и друг стандарт - с дву- и тристайни апартаменти (60-80кв.м), което е по-съществена причина за избягване на трето дете отколкото липсата на средства за отглеждане. При 2 деца двустайните апартаменти, които са често явление, стават доста тесни и мисълта за трето дете изглежда стресираща - поради липса на жилищна площ.