Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 1 240
Книгата не е нова, но пък беше изчерпана отдавна и много трудно се намираше, да не кажа никак. Та в тази връзка си е цяло събитие преиздаването й:

# 31
  • Мнения: 3 096
Благодаря на Елинка за новината. Информация за преиздадени книги ни е не по-малко ценна от такава за заглавия, които за пръв път излизат на българския пазар.  Peace

Добавям и анотацията на "Огън" от Стивън Кинг. Издателството е "Плеяда", преводач - Адриан Лазаровски:

"Огън" е разказ за Клейтън Блейсдел, за престъпленията срещу него и за неговите престъпления.

Блейз е мошеник на дребно, докато се запознава с Джордж Рекли. Джордж го „отваря" на стотици далавери и подхвърля идеята за отвличане на бебето на богаташи. Семейство Джерард, които са въшливи с пари, биха дали милиони, за да спасят последната издънка от фамилното дърво.
Има само една спънка: когато настъпва моментът за похищението, Джордж - мозъкът на операцията, вече не е между живите.
Обаче наистина ли е мъртъв?
Сега Блейз бяга като подгонен див звяр, притиска до гърдите си малкия Джо... и полицията стеснява обръча около него. Похищението, замислено от един изпечен престъпник, се превръща в състезание с времето сред белия ад на мейнските гори.

***

Една новина, която много ме зарадва вчера:

По информация от "Аз чета", на 3-ти март тази година се е състояла световната премиера на най-новия роман на Казуо Ишигуро - "Погребаният великан". Седем дни по-късно, на 10-ти март, той излиза на български език от издателство "Лабиринт". Преведен е от Владимир Молев.

Това е първата книга на Ишигуро от десет години насам.



Анотация

Кое е за предпочитане, да живееш със спомените и миналото, или да тънеш в мъглата на забравата и да гледаш само напред? Възможно ли е един човек, цял един народ да забрави поуките от преживяното, които освен болка носят мъдрост и сила?

След 10 години мълчание Казуо Ишигуро, определян като най-добрия и оригинален писател на своето поколение с книги като „Остатъкът от деня” (награда „Букър”) и „Никога не ме оставяй”, продавани в милионни тиражи, се завръща с невероятен роман за времето непосредствено след Крал Артур.

Римляните са си тръгнали. Британия тъне в разруха. Но поне войната, опустошила страната, е останала в миналото. Въпреки опасностите едно възрастно семейство поема на пътешествие в мъглата с надеждата да намери сина си, когото не е виждало от години. Те знаят, че ще се сблъскат с много опасности - някои странни, някои извън познатата реалност. Ала освен това, те откриват забравените истини за паметта, за любовта, за войната. Силни, разтърсващи, безпощадни.

На моменти жесток, на моменти мистериозен и изключително затрогващ „Погребаният великан” на Казуо Ишигуро разказва история за забравата и силата на спомените. История, в която като заглъхващо ехо отекват мигове на любов, отмъщение и война.

За автора

Казуо Ишигуро

Роден е на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки, но от 1960 година живее в Лондон. В продължение на една година обикаля САЩ и Канада, като пише дневник за пътуванията си и изпраща демо записи на звукозаписни компании. Завършва английска филология и философия в Университета на Кент. Той е един от най-известните съвременни автори, пишещи на английски език. През 2008 сп. „Таймс“ го нарежда на 32-ро място сред „50-те най-велики британски писатели след 1945“. За своите романи, чието действие се развива най-често в миналото самият Ишигуро споделя: „Имам склонност да се увличам от предвоенни и поствоенни сюжети, защото се интересувам от тестването на ценностите и идеалите, от изправянето на хората лице в лице с осъзнаването, че техните идеали, не са съвсем такива, каквито са си ги представяли. Почти всичките му книги се озовават сред номинациите за престижни литературни награди, включително и 4 номинации за „Букър“, която получава за романа Остатъкът от деня. През 1995 г. кралицата го награждава с Ордена на Британската империя за особени заслуги към английската литература, а френското правителство го прави през 1998 г. Кавалер на Ордена за изкуство и литература. Живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Коментар от мен: Други известни, обичани и екранизирани романи от Ишигуро са "Никога не ме оставяй" и "Остатъкът от деня". Първата е издадена от "Колибри" и вече не може да се намери на нашия книжен пазар. Втората е издадена за пръв път през 2001 г. от "Рива", а през 2015 г. е преиздадена от "Лабиринт" в превод на Правда Митева.
През 2002 г. "Рива" са издали и "Когато бяхме сираци", но тиражът е изчерпан.

Линкове към екранизациите по Ишигуро:

Never Let Me Go (2010)
The Remains of the Day (1993)

Отново по информация от публикация на "Аз чета" (с автор Цветомира Дукова):

Правата за екранизацията на “Погребаният великан”, най-новия роман на Казуо Ишигуро, вече са откупени от продуцента Скот Рудин, известен с работата по филми като “Няма място за старите кучета”, “Грандхотел „Будапеща”, “Мъжете, които мразеха жените”, “Социална мрежа” и др., съобщава Deadline.

Последна редакция: пт, 13 мар 2015, 17:11 от Songes

# 32
  • Мнения: 3 096
Нов роман от поредица "Култ" на издателство "Прозорец":

Пол Боулс - Всички папагали говорят (Travels)




Информация от сайта на издателството:

Преводач: Петя Петкова
Година: Очаквайте на 16 март 2015

Анотация

Големият американски писател Пол Боулс започва да пътува още в младежките си години, когато се отправя към Париж, без да разкрие на никого намеренията си. В този сборник са представени текстове, описващи впечатленията му от различни места като Индия, Тайланд, Северна Африка. След Втората световна война той се заселва в Мароко, където остава до края на живота си. Поднесени с характерния му лек и увлекателен стил, тези пътеписи развеселяват, карат те да се замислиш и представят една различна гледна точка към познати и към екзотични кътчета на света.

***

От 9-ти март на книжния пазар е романът "Зверове в звънарната ми" от Джералд Даръл.



Информация от сайта на издателството:

Превод: Венцислав К. Венков
Дата на издаване: 09 март 2015

На двайсетгодишна възраст Джералд Даръл постъпва на работа като гледач в зоопарка „Уипснейд”:
Разправят, че е голяма рядкост от дете, израсло с мечтата да кара влак, да излезе машинист. И ако това е вярно, излиза, че съм имал изключително голям късмет, тъй като още на двегодишна възраст взех твърдото и недвусмислено решение цял живот да се занимавам единствено с изучаването на животни. И нищо друго не можеше да ме заинтересува.

Сравнявайки собствените си наблюдения не с кого да е, а с древноримския автор на „Естествена история” Плиний Стари, за една година Даръл стига до заключения, които ще оформят целия му по-нататъшен живот:

Друго нещо, което ми стана съвсем ясно при престоя ми в „Уипснейд”, беше пълната несъстоятелност на теорията, че животните обичат и съответно се гледат по-добре в голяма клетка или кошара, отколкото в малка. „Зоологическите градини са хубаво нещо, стига да са като „Уипснейд”, чувах често да казват добронамерените, но невежи любители на животни, с които се срещах. За съжаление, подобно отношение към зоологическите градини и досега битува масово сред добронамерените, но по принцип невежи люде, в чиито приказки Майката природа е великодушна стара дама, а не онова, което е в действителност – зло, непрощаващо и ненаситно в своята алчност чудовище.

Трудно се спори с такива хора, които живеят в някаква своя еуфория и са убедени, че животното в зоологическата градина страда не по-малко от затворника в „Дартмор”, докато в естествената си среда животното обитава едва ли не райската градина, където леопардът лежи заедно с агнето, без то от първоначално другарче да се превърне в негова вечеря. Безсмислено е да им описваш какви непрестанни усилия са нужни, за да си набавя животното в дивата природа необходимата му ежедневно храна, какви нерви му коства да се крие постоянно от враговете си, каква битка води срещу болестите и паразитите, и че при някои видове смъртността сред ненавършилите шест месеца малки превишава петдесет процента. Е, да – съгласява се с твоите аргументи обърканият любител на животните – но за сметка на това пък са свободни. След което се налага да му обясниш, че всяко животно си има строго определена територия, в която властват три фактора: храна, вода и секс. Осигуриш ли му успешно и трите, пък било то и върху ограничена площ, животното с готовност ще остане там. Но хората са вманиачени на темата „свобода”, особено когато става дума за животните.


На сайта на "Колибри" може да се прочете следният откъс:
Скрит текст:
Джералд Даръл - „Зверове в звънарната ми“

Разправят, че е голяма рядкост от дете, израсло с мечтата да кара влак, да излезе машинист. И ако това е вярно, излиза, че съм имал изключително голям късмет, тъй като още на двегодишна възраст взех твърдото и недвусмислено решение цял живот да се занимавам единствено с изучаването на животни. И нищо друго не можеше да ме заинтересува.
Прекарах всичките години, в които се оформяше характерът, вкопчен в това ми решение с упоритостта на мида патела и влудявах всичките си приятели и роднини с това, че ловях, купувах или внасях у дома всевъзможни живи същества – от маймуни до скромни градински охлюви и от скорпиони до бухали. Изтормозено от този парад на диви животни, семейството ми се утешаваше с мисълта, че просто преживявам някакъв етап в развитието си и че в най‑скоро време ще го израсна. Получи се точно обратното: всяка нова придобивка само засилваше и задълбочаваше интереса ми към животните, така че в края на юношеството си вече знаех без капка съмнение какъв точно искам да стана. Казано най‑просто: събирач на животни за зоологическите градини, а впоследствие – след като забогатеех по този начин – и собственик на мой си зоопарк.
Амбицията ми не ми се стори нито особено щура, нито безразсъдна; затрудняваше ме само това как точно да я осъществя. За жалост, нямаше училища за бъдещи колекционери на животни, а в същото време нито един от действащите по онова време професионални събирачи не желаеше да наеме някой, отличаващ се единствено с безграничен ентусиазъм, но без никакъв практически опит. Съмнявах се, че ще е достатъчно да ги убедя, че съм отглеждал лично таралежчета или че съм разплождал гекони в тенекия от бисквити; насън да го бутнеш, събирачът на животни е длъжен да знае как се прилага душеща хватка на жираф и как само с една стъпка назад да се махне от пътя на нападащия го тигър. А беше почти изключено да натрупам подобен опит, докато живеех в английско морско курортно градче – истина, която ми беше внушена сравнително отскоро и по съвсем категоричен начин. По телефона ми се обади познато момче от Ню Форест, което притежавало, според собствените му думи, бебе еленче лопатар, което отглеждало у дома си. Но тъй като им предстояло да се местят в апартамент в Саутхамптън, нямало как да вземе със себе си този иначе прекрасен екземпляр. Добави, че еленчето било опитомено и привикнало към домашни условия и баща му можел да ми го достави в рамките на двайсет и четири часа, че и по‑скоро. Изпаднах в голямо затруднение. Майка ми – единственият член на семейството ни, който пряко сили можеше да се приеме като поддръжник на интересите ми към дивите животни – не беше у дома, с което ме лишаваше от възможността да я питам как би възприела включването на еленче лопатар, независимо на каква крехка възраст, към вече доста многобройната ми менажерия. В същото време собственикът на еленчето ми даваше зор да съм му отговорел незабавно.
– Баща ми каза, че ако не го вземеш, ще го убие – съобщи ми с мрачен тон.
Това вече сложи край на всичките ми колебания. И му съобщих, че с удоволствие ще приема още на следващия ден доставката на еленчето, което се казвало Хортанз. Посрещнах завръщащата се от пазар моя майка с готова история, достойна да стопи и каменно сърце, да не говорим за далеч по‑податливото сърце на мама. Въпросното горкичко сърненце, откъснато от майка му, го очаквала смъртна присъда, ако не сме го вземели. Толкова ли сме били жестоки, че да откажем? При което майка ми, убедена от описанието, което й предложих, че сърненцето е надали по‑голямо от дребен териер, обяви, че било немислимо да го оставим да бъде убито, след като сме имали възможност (както бях успял да й изтъкна) да го гледаме в някое ъгълче на гаража ни.
 – Разбира се, че ще го вземем – каза.
А след това, водена от смътното убеждение, че растящите еленчета се нуждаят от сериозни количества мляко, се обади в млекарницата да увеличат ежедневната ни доставка с още шест литра.
Хортанз пристигна на другия ден в конски кафез. И докато собственикът му го извеждаше от това превозно средство, моментално се изясни, че, първо, Хортанз е безспорно мъжкар и, второ, че е най‑малкото четиригодишен. На главата си имаше чифт рога с цвета на шоколад, с гора от смъртоносни бодли по протежението им, а така, както застана пред нас в елегантното си палто на бели петна, беше на ръст най‑малко метър и шест сантима.
– Ама то изобщо не е бебе! – промълви ужасена майка ми.
– О, не, госпожо – изрече прибързано бащата на моя познат, – но е още детенце. Чудесна животинка е и е дресиран като кученце.
Хортанз прекара рогата си по металната порта с трясъка на залп от мушкети, после се приведе и деликатно прегриза една от хризантемите, с които майка ми се гордееше. Задъвка я с доста замислен вид, като в същото време не отделяше от нас кристално ясните си очи. Докато майка ми още не се беше окопитила от шока от запознанството си с Хортанз, (...)

Последна редакция: нд, 15 мар 2015, 14:20 от Songes

# 33
  • Мнения: 3 096
Илия Бешков - "Черната тетрадка". Издателство "Изток-Запад"



На книжния пазар от 09.03.2015 г.

Описание

Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича „Черната тетрадка“. В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят.

Докато той пише дневника си, други водят „записки“, попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност –  и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го класифицират и като враг, и като опозиция.

Бешков не e членувал в никаква партия. „Но се оказа че съм бил пò земеделец от много други членове. Винаги съм бил в опозиция...“

Ето няколко реда от досието:

Илия Бешков Дунов да се вземе на отчет като произхождащ от богато търговско семейство, брат му е осъден от Народния съд на смърт и ликвидиран, самият обект има вражеско отношение към народната власт, поддържа връзки с лица, вражески настроени.

Из донесенията: Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно. Според него, когато говориш, макар и да се опасяваш от подслушване, не се обръщай, не се смущавай, защото ти сам викаш сатаната, издаваш се, че се опасяваш или страхуваш от това, което говориш. Илия Бешков понастоящем е професор по рисуване в Художествената академия. Водил е открита агитация пред студентите в  академията против Отечествения фронт. Минава за един от най-добрите наши художници. Награден е с най-високото отличие за изкуство. Лауреат е на Димитровска награда. Същият често е канен на приеми във Френската легация.

Тук можете да прочетете предговора към книгата.
На сайта на "Дневник" може да се намери откъс от книгата с карикатури от автора. Материалът е предоставен от издателството.

Последна редакция: пн, 16 мар 2015, 08:51 от Songes

# 34
  • Мнения: 3 096
От февруари на книжния пазар е пълното издание в 3 тома на "Архипелаг Гулаг". Преиздадено е от Фондация "Комунитас".



Информация от издателството:


Превод: Том 1 - Татяна Ваксберг,
Том 2 и том 3 - Зоя КОТЕВА,
редактор - Едвин СУГАРЕВ,
художествено оформление - Яна ЛЕВИЕВА

Информация от "Български книжици":


На 28 декември 1973 г., в Париж излиза трудът на Александър Солженицин “Архипелаг ГУЛАГ”. Нареждана сред най-значимите книги на 20-и век, тази антология на сталинския терор променя погледа на хората от Запада върху Съветския съюз.

Разкритията за мащаба на сталинските репресии ги хвърлят в страшен потрес: стотици хиляди избити по бързата процедура, организиран масов глад, милиони затворници, депортирани цели народи (като кримските татари), милиони жертви…

В "Архипелаг ГУЛАГ" писателят обединява исторически изследвания, разкази на над 200 очевидци и психологически интроспекции в сложен текст, който той самият нарича "опит за художествено изследване". "Архипелаг ГУЛАГ" е най-мащабното описание на съветската лагерна система и с право има ранга на енциклопедия по темата.

ПОСВЕЩАВАМ
на всички, които не доживяха да
разкажат това.
И нека ми простят,
че не всичко съм видял,
не всичко си спомням,
не за всичко съм се досетил.

Александър Солженицин

# 35
  • Мнения: 3 096
От "Изток-Запад" скоро очакваме шестата книга от поредицата "Големите малки книги":



Година: 06-04-2015
Превод от руски: Огняна Иванова

Описание

Сборникът съдържа седем разказа на петима руски класици: Нощта на Христос от Михаил Салтиков-Шчедрин, Птица и В навечерието на Великден на Николай А. Лейкин, През Страстната седмица и Студент на Антон П. Чехов, И зверовете на Зинаида Гипиус и Великденско посещение от Саша Чорни.

На сайта на издателството може да се прочете откъс от книгата в PDF-файл.

# 36
  • София
  • Мнения: 7 803


Нова книга от кралицата на английския трилър.

Запознайте се с инспектор Карен Пири – завеждащ отдел “Студени досиета” в единбургската полиция, който се занимава с неразрешени случаи или такива, по които има внезапни разкрития дълго след като са били официално приключени.

На покрива на рушаща се готическа сграда в Единбург е открит скелет и главен инспектор Карен Пири е изправена пред незавидната задача да идентифицира тленните останки. Разследването, водено от Карен, набира инерция и тя е въвлечена в един свят на интриги и предателства, изпълнен с мрачни спомени от военните конфликти при разпадането на бивша Югославия.

В търсенията си шотландката се лута между сънната красота на Оксфорд и средновековния чар на Дубровник, по следите на една голяма любов. Но неумолимата логика на разследването води и по-нататък, към едно малко хърватско селце, белязано от страха, преживяло прояви на неописуема жестокост. А междувременно някой взема закона в свои ръце и избива един след друг предполагаеми военнопрестъпници, успели да се изплъзнат от правосъдието. Мъст ли е това или закъсняло правосъдие? Трудно ли е да прекрачиш границите на цивилизоваността? Толкова далече ли е Средновековието от просветеното ни съвремие? Балканите крият стари вражди и стари тайни, а следите водят до потресаващи разкрития.

С изключително майсторство Вал Макдърмид жонглира с много сериозни теми – от геноцида и етническото напрежение до обикновеното човешко предателство, а историческите сцени като обсадата на Дубровник са написани с присъщия й талант и внимание към детайла.

Книгата ще излезе от печат на 25 март 2015г.

# 37
  • Мнения: 1 240
Има нова книга от Алис Хофман, авторката на "Пазителките на гълъбиците"



Анотация:

Съдбата е и това, което ни е дадено, и това, което сами създаваме за себе си.

Алис Хофман създава роман, в който фантастичното преминава в делничното, обикновеното крие необикновеното. Разказва история за милосърдието и егоизма, за трагедията и надеждата, за хората и животните и тънката граница между тях. За фотографията като изкуство. За невежеството и предразсъдъците. За дарбата да виждаш отвъд видимото. За мистичното привличане между двама души и за смелостта им да изберат свободата.

Корали Сарди е дъщерята на импресарио с тайно минало и аура на д-р Франкенщайн, който притежава Музея на необикновените неща – място, в което хора, животни и предмети с необичайна външност привличат любопитната тълпа в Кони Айлънд. Корали е момичето с ципи между пръстите, което може да издържи с часове в леденостудените води на река Хъдсън. Тя се представя за русалка пред посетителите на Музея заедно с другите чудати обитатели – Момичето пеперуда, Човека вълк... Баща й винаги я е държал настрана от хората – тя живее в затворения свята на Музея, но се появяват все повече причини да търси своята свобода навън...

Една нощ в горите край Хъдсън Корали се натъква на странен млад мъж, който снима дърветата на лунна светлина.

Мъжът е Еди Коен – руски имигрант, който напуска своята общност и предопределената му работа като шивач и избира фотографията, защото вярва, че само обективът на камерата може да ни покаже истината, когато очите ни подвеждат.
Еди притежава дарбата да открива изчезнали хора и когато случайно става свидетел на прочутия пожар в шивашката фабрика „Трайангъл”, е нает да намери млада жена. Търсейки момичето, съдбата го среща с Корали.

На фона на изграждащия се Ню Йорк, в сърцето на една бурна епоха, двама души ще открият силата и красотата на своите необикновени чувства.
Брилянтна книга за жестокост и състрадание и за завладяващата магия на любовта.

Звучи интересно  Simple Smile

# 38
  • Мнения: 4 542
Скоро се очаква да излезе на български и биографията на Шумахер, не знам подробности, но се зарадвах на новината  Grinning

# 39
  • София
  • Мнения: 7 803


Докато Патрик Хедстрьом е в отпуск по бащинство, за да гледа малката Мая, Ерика се залавя да пише поредната си книга и случайно намира сред вещите на покойната си майка нацистки медал. Силно заинтригувана, Ерика тръгва по следите на медала, които я отвеждат при местния историк, специалист по Втората световна война, малко след посещението й брутално убит. Колегите на Патрик – и самият Патрик, зажаднял за истинска работа, започват разследване, в което се преплитат миналото и съвремието, расизмът и стремежът към справедливост. Следва още едно убийство, полицаите се натъкват на загадъчен норвежец, участвал в Съпротивата и впоследствие изчезнал, началникът Мелберг осиновява куче и тръгва на уроци по салса, партньорките Паула и Джоана си раждат дете, сестрата на Ерика Ана най-после намира щастието и също чака дете, самата Ерика започва да изпитва подозрителна слабост към сладките неща. А кое е немското дете?

# 40
  • Мнения: 3 096
Вече на книжния пазар от издателство "Ергон":

Сюне Леа - "Лео и Май"
Преводач: Анюта Качева




Анотация

Заедно те са най-щастливи – десетгодишният Лео, тихо момче с един куц крак, и веселата, пъргава Май.

Те живеят в две съвсем еднакви къщи, една срещу друга на улицата. Но ако влезеш в къщата на Лео, дружелюбният свят отвън сякаш изчезва. Май живее в дом, където царят мир и любов, а Лео често бива затварян сам в тъмното мазе на къщата… „Добре, че имаш мен – казва Лео на Май, – иначе нямаше да знаеш нищо за мрака…“ Единствена Май може да измъкне Лео и двамата прекарват вълшебни дни в своето тайно място – къщичка в клоните на едно голямо дърво, където се чувстват свободни. Но когато скривалището им е открито, дружбата им е изправена пред тежко изпитание и те ще трябва да бранят своя малък свят…

„Лео и Май“ е прекрасна, вълнуваща история за приятелството, любовта, болката и щастието.

***

Сюне Леа е родена през 1974 г. в Осло, Норвегия. Тя е автор на две книги със стихове, както и на няколко „малки истории за лека нощ”, илюстрирани блестящо от Стийн Холе. „Лео и Май” е първият й роман за деца, единодушно посрещнат с възторг от критиката и читателите.  За творчеството си Сюне Леа е номинирана за наградата на норвежката критика, както и за премия Браге - най-високата литературна награда в Норвегия.

# 41
  • Пловдив
  • Мнения: 6 907
От вчера на книжния пазар


Небивала зимна виелица. Скована от студ и вледеняващ вятър анадолска степ. Малка гара с блокиран от снежните преспи претъпкан влак... И един топъл салон, приютил за през нощта премръзналите в купетата хора. Така започва историята на дузината герои, които точно тогава откриват енергията на една-единствена, но обвързваща ги с невероятна сила прилика – съкровената, дълбоко стаявана в душите им любов към театъра. Точно в тази нощ най-неочаквано те решават да променят житейския си път и да основат театрална трупа, посвещавайки се изцяло на нея.

С материалната и духовна подкрепа на Сервет бей, наследник на богат турски паша, започва всеотдайна работа. Подбор на репертоар от европейски и турски пиеси, изработка на декори и костюми, денонощни репетиции. Малката трупа от ентусиасти се разраства и тръгва на турне из целия Анадол. Успехите не закъсняват, а между тях са моментите на откраднато щастие, любов и страдание.

За феновете на Кинг - 31.03 ново издание на КЕРИ
Корицата е много сладка

Тийнейджърите мразят различните. Ненавиждат аутсайдерите. А Кери Уайт е точно това. От първия си ден в училище тя търпи подигравките и издевателствата на съучениците си, които стават все по-изобретателни в своята жестокост. Кошмарите обаче не приключват с училищния звънец, защото вкъщи я чака друго чудовище – собствената й майка. Тираничната Маргарет Уайт е обладана от свиреп религиозен фанатизъм и дарява дъщеря си не с майчина любов, а с нечовешка жестокост. И тъкмо когато облаците са на път да се разпръснат и в сърцето на Кери започва да блещука пламъчето на надеждата, кошмарът ще придобие неописуеми измерения и светът ще се превърне в Преизподня. Защото никой не подозира, че Кери таи в себе си ужасяваща тайна…

# 42
  • Мнения: 3 096
По информация от Фейсбук страницата на "Изток-Запад" скоро очакваме

,

както и колективното издание



- сборник стихове, легенди и приказки на 13 видни български литературни творци.

Илюстрация от книжката: Grinning





# 43
  • Мнения: 140
Наскоро излязла:
"Суфле" - Аслъ Е. Перкер

Животът е като суфле - не прощава и най-малката грешка...
Три различни града - Париж, Ню Йорк, Истанбул, трима души - всеки със своите проблеми и разочарования, три кухни, в които всеки един от тях търси своето спасение и... една и съща готварска книга с рецепти за суфле...
Лилия - всеки път, когато виждаше суфлето да спада по средата, всъщност виждаше собствения си живот. Колкото и да се опитваше, колкото и да се стараеше, в един момент душата й рухваше точно по средата и животът наоколо се срутваше отгоре й. Точно както бухването и спадането на прословутото суфле.
Марк - неуверен и плах, след дълги колебания, престъпва прага на кухнята, превръща я в свое убежище и прозорец към света... Ароматите на кухнята му помагат да преодолее скръбта по любимата си Клара...
Ферда, която намира спасение от капризите на властната си, болна майка единствено и само в кухнята...
Три града, три съдби, едно и също спаднало по средата суфле - всичко разказано с тънкия психологизъм, присъщ на перото на Аслъ Перкер...

Аслъ Е. Перкер е родена през 1975г, в Измир, но от 2001 г. живее в Ню Йорк. Завършила е „Американска култура и литература”в Измирския университет.  Работила е като журналист в редица вестници между които „Радикал”, „Сабах”, списание „Актюел” и др.
Романът ѝ „Суфле” излиза през 2011 г. и се радва на голям интерес както в САЩ, така и в редица други страни – до ден днешен е преведен на девет езика.

Предстоящи:
"Пътят на парфюма" - Кристина Кабони

Да усетиш аромата на друг човек означава да прозреш същността му!
Това е книга, която ни води по прекрасния път на раждането на парфюмите и за силата, която имат те върху хората. Парфюмът, според Кристина Кабони, е символ, той е олицетворение на същността на човека, на неговия дух, на силата му за живот. Да усетиш аромата на друг човек означава да прозреш същността му, да усетиш представата му за света, да го разбереш. Когато избереш свой персонален аромат, ти изразяваш себе си. Затова и създаването на всеки парфюм зависи от личността на човека, който го създава, и от внушението, което иска да създаде у другите.
Елена Росини произхожда от древно флорентинско семейство, прочуто с производството си на парфюми. Елен а, която се опитва да загърби семейните традиции и тази необикновена професия поради лични несполуки и любовно разочарование, напуска Флоренция и се преселва в Париж. Там среща ново вдъхновение, нов живот и нов приятел... Усетила във вените си кръвта на нейните предци, в нея се събужда желанието да създава свои парфюми.
Романът преплита и загадката, свързана с разкриването на формулата на Идеалния аромат, който може да те накара да се влюбиш и е залог за щастлив живот.

Кристина Кабони е италианска авторка. Живее в къща, заобиколена от зеленина и цветя. Най-голямата й страст са парфюмите. Тя обича да открива различни аромати, да ги смесва и да създава нови. Тази любов я вдъхновява да създаде и първия си роман „Пътят на парфюма”, който бележи невероятен международен успех
от 14 Април 2015

"Мофонго" - Сесилия Самартин

Трогателна семейна история за големите страхове и за малките победи, гарнирана с щипка екзотичен привкус.
Десетгодишният Себастиан мечтае да играе футбол и да вкарва голове. Момчето е родено със сърдечен порок, който не му позволява да тича. Родителите му правят всичко по силите си, за да го закрилят, но не могат да го предпазят от подигравките на връстниците му. Себастиан намира убежище в кухнята на баба си Лола, която приготвя специалитети от родното си Пуерто Рико. Вкусните екзотични ястия не само укрепват тялото, но и лекуват душата. Себастиан се пренася на райския зелен остров и вкусва от радостта от живота. Заедно с баба си момчето се потапя в един непознат свят, изпълнен с образи, цветове и ухания. Тя споделя с него отдавна забравени семейни истории и важни житейски уроци.
Но за да опознае своите корени, Себастиан трябва да се научи да приготвя мофонго. Любимото на цялото семейство ястие носи духа и аромата на Пуерто Рико.
Себастиан става по-силен и вярва, че може да превърне мечтата си в реалност. Но не знае каква ще е цената...
*На книжния пазар от 16.04.2015г.


# 44
  • София
  • Мнения: 2 865
Нещо ново от Сасердоти с висока оценка в ГР...  Flutter

Общи условия

Активация на акаунт