Та, по цитираното - избрал си е, защото си му удобна. Докато го разбираш, обичаш, уважаваш - златна си, идеалната си, единствената си. В момента, в който скръцнеш - почва цупене, мусене, ама не може ли да го разбереш, да проумееш...
Такива мъже ги наричам талибани. Хойкат където и както ги сварата свари, а обожаваната нежна половинка се чуди какъв е този глас, който й шепне тихичко, че нещо не е както трябва.
Ако можеш да го понесеш - да, точно понесеш, като бреме - това да хойка - не го напускай. Но като те чета, бих те посъветвала - не си причинявай отношения с такъв мъж, ако искаш да са трайни.
Такива мъже по принцип смятат жените за леко (или много) глуповати. Ако намерят и някоя мазохистка, готова да търпи безкрайните им кръшкания - решават, че е "тя ще е Жената". Ако Жената реши, че няма да търпи повече - внезапно става по-глупава от всички останали.
Предпочитам да съм глупава за един, отколкото глупава за себе си.
Ти какво предпочиташ?