С какво ви дразнят свекървите – 42

K.A.G.,според мен по-дисциплиниращо и възпитателно ако щеш спрямо малкия ти син е да си го оставите да се издължи към брат си,да си спази уговорката към него както са се разбрали.Нека  да  се научи малко какво е отговорност ....Нека се напъне и той да направи нещо в живота си САМ и да добие самочувствие,че може да се оправя без родителите си.....Ако видите ,че нещо закъсва -тогава е друго,ще го подпрете....Но отсега да се бутате между тях ,макар и в позитивен според вас начин е  излишно.
  

zhani, по принцип съм съгласна с мнението ти.  Но моят син е отговорен човек, а не  готованко на пълна издръжка.  Направи и прави полезни неща в живота си. Работи и учи второ висше, за което си плаща таксите сам. Освен това университетът, в който учи не е в нашия малък град и си плаща издръжката и пътуването сам, докато е на очни и на изпити. Купуването на дрехи, обувки и други лични вещи  са си негова грижа. Освен това сам  направи частичен ремонт, след като ние се изнесохме и отидохме в нашата къща преди 2 години. Смени цялата дограма, изцикли  целия под и го лакира сам, сам измаза и стените с латекс. Тогава пак предложихме част от парите за  ремонта, но той отказа. Това, което правим ние за него е, че му пера и се храни при нас вечер и в почивните дни. Помощта ни в конкретния случай не е самоцелна, а навременна. Той вложи половината от нужната сума, ние даваме другата половина. Сигурни сме, че ще е за добро.
Пък и от психологическа гледна точка мисля, че оказаната помощ мобилизира разумният човек и го кара да  докаже правилността на финансираното начинание и да воюва, за да го осъществи.

Стана дълга дискусия по моя първоначален пост. Просто  посочих  наш опит да бъдем справедливи в отношението ни към децата ни, в дискусия, където точно това се коментираше-за деление на децата в материален и нематериален  план, и най-вече предпочитание към "братчето".  
Прекратявам разговора по моя случай, защото стана доста дълъг.

......И все пак си мисля,че ако искаше вашата помощ щеше да помоли вас за помощ,а не брат си.Може да си има негови съображения.
Сигурно той и идея си няма каква непоискана помощ сте му намислили по тоя въпрос.Може да не се зарадва, меко казано, като научи....

KAG, наистина звучи мило на пръв поглед, но ако аз взема пари назаем от брат си и нашите решат те да му ги върнат, ужасно ще се обидя.
Ще реша, че ме имат за малка и несериозна и че смятат, че няма да мога да ги върна сама.
Абе, много ще ми е обидно да ме третират като бебе.

K.A.G,чудесно е, че имате резерви. Оставете братята да се оправят сами помежду си за заема, ако видите, че нещата не вървят, винаги може да извадите резервите. Понякога човек има нужда да се справи с нещо голямо сам, за да си повярва и да се почувства пораснал

Нещо подобно си помислих и аз.

Наистина последно включване по темата-обсъдили сме въпроса заедно с него и той е съгласен, дори предпочита нашия вариант. Брат му има семейство с 2 малки деца и на него парите му трябват повече, отколкото на нас. А не се знае кога син ми ще върне парите, още повече, че му предстоят и други харчове. Слава Богу, по хубави поводи. Ето защо, насреща сме. Имам двама сина, а не цяла рота. За тях сме на линия по всякакви поводи. До сега не сме сбъркали в преценките си по финансови въпроси, надявам се, че и сега ще е така. по-добре ли е да взима от приятели или банки?  Моят свекър ни завеща един златен съвет-не взимайте заеми от банки", защото са заробващи и обирджийски. До ден днешен за 39 г. брачен живот не сме теглили заем. Нашите родители са ни помагали, сега ние помагаме на нашите деца при нужда. Семейна традиция- вие на нас, ние  на вас , кой когато има нужда. Живеем в мир със себе си и сме щастливи, когато можем да помогнем.
 Това е последният ми коментар.

Нашите са същите като теб, K.A.G. От една страна и за мен и за брат ми е успокоително да знаем, че можем да разчитаме на 100% на тях (не само за финансова помощ, а за всичко). Нооо...
Най-пресният ми пример е от преди 4 месеца. Започнах един платен курс (смешна сума от 200лв), но тъй като с ММ бяхме безработни нашите се почувстваха длъжни да ми дадат парите за курса под формата на "допълнителен подарък" за РД Да уточня, че обезщетенията, които взимахме с ММ са много над средната заплата за страната и тези 200 лева по никакъв начин не са ни затруднили. Затова и не беше никакъв проблем да се запиша на курс и да ги платим, въпреки безработицата ни. Просто аз имах неблагоразумието да споделя с родителите ми, че курса е платен. Ами не ми стана приятно, че ми ги дадоха (и на ММ също) и им го казах. Коментара беше "Е, какво пък толкова?!" За тях е нормално да помогнат, но ние го приемаме все едно ни заявяват в очите, че сме малки и неспособни да си правим сметка на парите и да се справяме сами финансово. И това не е първият случай, в който постъпват по подобен начин. Още докато бях студентка имахме спорове по този въпрос. Когато човек е самостоятелен е много трудно да приеме подобно нещо.
Свеки и сестрата на ММ пък са на другия полюс - те са способни да взимат пари "назаем" от ММ до откат и да не се сетят, че трябва да му ги върнат. И са го правили в продължение на години. Той няма да отиде никога да си ги поиска. Сигурно в тях има пари, колкото за една къща. А ние се чудим сега от къде да съберем за строителството, без да теглим заем Ама както и да е - да са живи и здрави!
След като сте говорили със синовете ти и те нямат против този вариант, значи така ще постъпите. Ние тук си казваме мнението, но вие като семейство ще си решите какво да правите.

Вариантът на К.А.Г. не е никак лош, при условие, че синът им върне парите на родителите си. Аз на нейно място щях да постъпя като нея, но щях да очаквам синът ми да ми върне парите, не заради самите пари, а защото това би била постъпката на мъж на място, а не мамино детенце. Е, признавам си, че след като ми върне парите, аз бих отишла да ги внеса в банкова сметка на негово име. В крайна сметка, важно е семейството да действа като екип и да могат да разчитат един на друг.

Кира, бъди сигурна, че родителите ти са били щастливи, когато са помогнали. Нали ти и мъж ти са техните деца, т.е. техния живот. Що за живот ще е това, да си безразличен или дистанциран към най-скъпото ти в този свят? Аз, за разлика от твоята свекърва и зълва, няма да преглътна сладък залък, ако съм ощетила по някакъв начин децата ни. /Те за нас са си ДЕЦАТА/. Но за твое съжаление за съжаление на Джули и други  снахи от тази тема с изискващи, но нищо не даващи свекъри- свят широк, хора всякакви.  Сигурна съм, че ако се направи импровизирана анкета, повечето ще искат да имат родители и свекъри като нас и твоите родители, а не егоистични екземпляри, които виждат само собственото си удобство.
thewishmaster,, имаше такова предложение, ние го отхвърлихме. PSМиленка, предпочитам синовете ми да се доказват като човеци, в професиите си, в отношенията към нас и  за сега го правят. Има много "доказали се" във финансово отношение, пък нямат и капка добро отношение към родители, брат и сестра. Аз и моите синове спорим, понякога и по-остро, но в същото време държим един на друг и това е най-ценното, което съм постигнала в досегашния ми живот. Това са моите разбирания и никой  и нищо няма да ги промени.

Много трогателно, K.A.G. По какъв начин ощетяваш голям мъж или жена, отнасяйки с него като с човек, способен да поема отговорност, вкл. и финансова, за себе си?

Хубаво е да получиш.Още по-хубаво е да дадеш.Най-хубаво е  да разчиташ на близките си и  да сте единни ,като юмрук върху проблемите.Не ми се получи ,така било писано- първо баща ми ,дето ме кара да целувам ръка  като ученичка,когато ми дава издръжката.Отвратително  е,защото е длъжен.Пък и  не е бил закъсал,строител е  и работи и частно. Идва да ми прави нещо тук като се омъжих и си изчисли веднага надницата ,не взе пари но ни каза какво е дал в труд ,остойности го.
Бързах да се омъжа ,да избягам от проблемите  си и  както всеки прави ,налетях на повече и по големи. Свекърите да  замазване на положението даваха по 5 лв за хляб ,че аз го купувах. Когато дойде деверът ,взема каквото съм сложила в хладилника ,пече месо и готви да го посрещне ако случайно съм на работа или другаде-на гости  у майка си.За нас не готви.Нищо че бях с 80 лв заплата,плащах разходите.Със 130 бях когато децата тръгнаха по квартири ,исках поне веднъж да дадат едни 40 лв да платят едната квартира поне.Не стана.  Не съм осъзнавала когато имаше пари мъжа ми ,купуваше и той  ,зареждаше хладилника за общата маса.Докато парите свършиха-това вече 90 те години и той каза да участват в разходите за храна и издръжка.Не бяха съгласни и се отделихме ,тогава  носех храна когато имам излишна.Почнаха да дават по 20 лв за разходи.
Чак сега напълно осъзнавам отношението им .Минало е . Но всеки в кра я прави равносметка на живота си.Издържах ,срещна ме една позната и ме учуди като каза ,че се радва дето съм издържала на тормоза ,всеки знаел.В малко селище се вижда всичко.Пък и  те са си от там и  ги познават.На другия син дадоха пари ,платиха му дела и ни приписаха -свекъра повече ме уважаваше ,но няма думата,приписаха  чрез гледане къщата.Която сега се мъча да правя  дом.Но пък достойнството си не подложих на никого.Давах без сметки.Може пък господ да го върне на децата ми.Лека им пръст на всичките тормозоносители.ще се видим с тях  в отвъдното .Може пък така да са ми давали уроци.Да съм помъдряла от уроците.Знам ли.

Защо си търпяла толкова много? 

Ще ти отговоря и ще изтрия веднага като прочетеш- не искам да остава
 да го гледат очите ми

Аз преди доста години съм взимала заем от майка ми,като съм  и го изплатила след време с лихва.
Съвестно ми е било и не съм искала да я ощетявам-това са си били нейните лични спестявания.
Удобството беше за мен,че не ме притискаха срокове и еднолична промяна в условията на някакви институции....просто малко  самодисциплина.

К.А.Г.допускам,че ти си правиш някакво твое изравнение,някакво финансово балансиране между двете ти деца...... казваш,че искаш съвеста ти да е чиста.Т.е. колкото сте дали на единия,искате да дадете толкова и на другия....нещо такова.Аз така го разбирам случая.