НВ-ВМХ, част 88 - за здравословното хранене

ами просто не му купувай толкова сладко - без обяснения постоянни, без лекции. Обяснила си веднъж, след това преценката е твоя така или иначе. Ти си родителят, ти избираш, ти действаш - не е нужно постоянно да се оправдава и обяснява. Децата не са ни равнопоставени, те нямат нито нашия опит, нито нашите знания. Аз следвам такава политика на поведение и съм много доволна от резултата. Да, обяснявам, говорим, но гледам да не се дудне нон-стоп едно и също, да не се втелясваме много-много на темя хранене, да няма крайни забрани. Но пък и така съм ги свикнала, че не примират над всеки щанд със сладко в магазина. Нямаме прблем да минем покрай щанда с шоколади, без да се впечатлят. Сладко не купувам ей така да има, нямам шкаф, пълен с лакомства (какъвто има в повечето къщи). Ако им подарят няколко неща, предпочитам да седнат и да ядат колкото им сърце иска (което обикновено е малко  , понеже бързо им става сладко), а не всеки ден по малко, та да се развива и насърчава любовта към сладкото и зависимостта от него.
Иначе малко са децата, които не обичат сладко. Но ако не се яде твърде много, от много сладко им става твърде сладко и не желаят да ядат много.   Сама знаеш как е със сладкото.
И като цяло държа моите да са наясно кой води стадото.   За яденето на сладко, за купуването на играчки, за други случаи - все за едно и също става дума.
Надявам се това сега да не прозвучи по някакъв начин укорително към теб - по-скоро споделям личен опит и мнение!     А и съм установила, че с леки корекции на нашето поведение много по-лесно се насочва поведението на децата в желаната посока - без скандали, без дуднене, с мир и любов.   Знам, знам, че на практика не е така лесно, но обикновено сработва.  
Защото съм виждала майки, безсилни пред желанието на децата си да получават по 1 шоколад всеки ден и да го изяждат. А и то не е само шоколадът...
Иначе и на моите им купувам сладки неща, не са лишени, но и без тях могат, не са пристрастени.
В голямата работя вече в посока да осъзнава кога наистина й се яде нещо и кога просто ей така се чуди какво да измисли и всъщност не иска и няма нужда от храна/сладко, а от нещо друго. Работи и мисля, че тя е все по-наясно със себе си и все по-осъзната става като цяло.
Онзи ден например ми разказва: всички си купиха еди-какво си. На мен уж ми се прияде. Обаче после, като се замислих, установих, че всъщност не ми се яде чак толкова. Взехме да си говорим с моята приятелка и не си купих. Питам: а сега яде ли ти се такова нещо? Тя: ами не.