За спорта, образованието и границата между тях

  • 8 144
  • 145
  •   1
Отговори
  • Мнения: 10 547
Чудя се, къде ли е границата, която е редно да бъде поставена на спорта, когато спортът за здраве спре да бъде такъв и стане спорт за сериозни тренировки? Как ли ще се отрази, не на физиката, ограничаването на заниманията, когато детето е постигнало определено ниво, а му бъдат сложени спирачки?

# 1
  • Лондон
  • Мнения: 449
Темата ме интересува, но не съм сигурна, че разбрах въпроса ти newsm78 Ако детето ще се състезава, намаляването на заниманията ще доведе до загуби в състезанията, и последващо отказване от тях... Не знам и за какъв спорт става въпрос, но в повечето талантът е малка част от успеха, останалото са все повече и повече тренировки...
Както казах, не съм сигурна това ли имаш в предвид като въпрос...

# 2
  • Мнения: 10 547
Питам по-скоро за спорт, започнат за здраве и удоволствие, превърнал се в сериозно занимание, което отнема все повече време. Та, щеше ми се да си сверя часовника- ако родителите нямат амбицията детето им да се развива като спортист, но треньори виждат потенциал в него, самото то ходи на всяко занимание с удоволствие, къде да сложим границата, така че всички хем, да са щастливи, хем, детето да не остане нито разочаровано, нито необразовано, за сметка на това прекомерно тренирано.

# 3
  • Мнения: 4 841
Питам по-скоро за спорт, започнат за здраве и удоволствие, превърнал се в сериозно занимание, което отнема все повече време. Та, щеше ми се да си сверя часовника- ако родителите нямат амбицията детето им да се развива като спортист, но треньори виждат потенциал в него, самото то ходи на всяко занимание с удоволствие, къде да сложим границата, така че всички хем, да са щастливи, хем, детето да не остане нито разочаровано, нито необразовано, за сметка на това прекомерно тренирано.

Няма как всички да са щастливи, за съжаление. Изгубена кауза е това. Мога да се аргументирам и да дам примери, но не мисля, че има смисъл, след като от примерите не може да бъде изведен полезен съвет.

И не само в спорта е така, наблюденията ми в областта на изкуството са същите, предполагам и в науката не е по-различно. Винаги идва моментът, в който тези, които искат да се занимават "за удоволствие" (и отказват усилени занимания, въпреки потенциала си), биват неглижирани и пренебрегвани за сметка на такива с не особено добри дадености, но решени да се "борят и развиват" на всяка цена.

# 4
  • Мнения: 818
ако родителите нямат амбицията детето им да се развива като спортист, но треньори виждат потенциал в него, самото то ходи на всяко занимание с удоволствие, къде да сложим границата, така че всички хем, да са щастливи, хем, детето да не остане нито разочаровано, нито необразовано, за сметка на това прекомерно тренирано.
Необразовано? В подготвителен гимназиален клас с интензивно изучаване на чужд език ли е, че ще остане необразовано, ако тренира редовно?
Родителите нямат амбицията? А детето? Вие не сте детето, то е отделен човек и има отделни амбиции. Като иска да се състезава, да го прави. Един ден може с това да си изкарва хляба. Вие не искате? Еми вие не сте той/тя. Всички не искаме много неща, но децата ни са отделни хора и изборът им трябва да се зачете. Спрете го сега и до края на живота ще го слушате да ви натяква как сте го накарали да се откаже от нещо, което наистина е искал и сте виновни.

# 5
  • в рока
  • Мнения: 1 120
  Ако треньорите виждат настина потенциал в детето, и то иска да се занимава сериозно с този спорт, не бих намалила/спряла тренировките. Peace

# 6
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Имам такива ученици, които се извиняват за липсата им на подготовка с тренировки, състезания, концерти, уроци по пеене и т.н.
Наблюденията са ми, че от едни много добри и отлични ученици с наблягането на изявите в спорта и музиката, паднаха до едно средно, дори слабо ниво.
И тук родителите трябва да сложат кантара и да претеглят плюс и минус.
За мен приоритет е образованието и бих сложила спирачки, ако има твърде отнемане на времето за образование.

# 7
  • Larnaca, Cyprus
  • Мнения: 435
Хоп троп ..........и аз тук ........ Grinning
Мога да помогна от каквато гледна точка искате.....още повече че мойто "ДЕТЕ", започна по същия начин уж за удоволствие от 6 годишен, но още от самото начало в сравнение с другите деца си личеше че има любов, огромно желание и неистов стремеж да стане по добър. Макар че Аз като родител си мислех че със времето ще се промени приемах го за моментно детско увлечение, това не се случи. В момента сина ми е на 15 и играе във първа дивизия редом със големи футболисти, и е от първите постигнали това тук при нас. Решил е да следва спортен мениджмънт. Трениорите смятат че децата от 11-12 годшни се променят и тогава се разбира кой има наистина талант и кой просто желание но без талант.
Като родител единственото което можеш да направиш е да изчакаш бъдещето, развитието на детето и най-вече отношението на детето към това което прави ще ти даде отговора как да постъпиш. Peace

За мен приоритет е образованието и бих сложила спирачки, ако има твърде отнемане на времето за образование.

Изказвам се изключително и само за кипър по отношение на това. При нас за съжаление училището не е на нивото на което трябва да бъде ....говоря за държавните, т.е. ходим на училище за да НЕ научаваме всичко ......95% от родителите са записали децата си в следобедни частни занимални било то по математика, физика, гръцки, английски и т.н. които занимални отнемат целия свободен следобед на учениците .......При нас за съжаление Липсата на ниво на образованието отнема времето за спорт....... Mr. Green

И в крайна сметка избираш или ученика ти ще завърши със 4 например без след обедна подготовка но със спорта, музиката или пеенето което обожава да прави........или единственото което ще прави е да учи по цял ден и ще завърши със 6, но мечтата му ще остане неосъществена.
 

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 291
Ще следя темата с интерес. Дъщеря ми е на 5 но още от сега някак си неусетно влезнахме в сериозните спортни занимания. Тази година тренираше почти всеки ден (тя го иска това) а от есента тези тренировки ще станат още по-интензивни ....тъй като сега и избираме и у-ще съм в огромна дилема....ако изберем поотдалечено у-ще с по добри образователни резултати няма да може да продължи усилено да тренира това което наистина и харесва и и се отдава....ако пък изберем да я насочим към състезателна кариера, какъв избор за у-ще трябва да направим?? Дилемата е голяма

# 9
  • София
  • Мнения: 3 400
Бяхме в подобна ситуация, когато след 1 година двуседмични групови посещения треньорът на сина ми по тенис настояваше за по-чести и индивидуални тренировки. Всъщност ние искахме да има спортна култура и да му стане нещо като хоби. На сина ми му харесваше и нямаше нищо против да ходи по-често. Само че междувременно започна да следи тениса, съответно и Гришо, и започна да мечтае за кариерата му.
Тогава говорих с него и му обясних, че реализацията в дългосрочен план в областта на спорта е изключително трудна и е свързана с много, ама много пари, които ние не можем да си позволим.
Споделих същото и с треньора му, но не мисля, че той ме разбра. Впоследствие, след 3 години тренировки, отписахме сина ми. Сега играе тенис, но с баща си събота и неделя и когато сме на почивка.
Постепенно меракът му да става велик тенисист отмина.
Майка ми и баща някога спряха по същия начин брат ми два пъти. Първият път беше стигнал до челната тройка на републикански първенства по картинг, но баща ми се беше консултирал и беше разбрал, че за по-нататък има нужда от много големи средства-за пътувания, болиди, подръжка и др. ВТорият път беше, когато треньорът му по спортна гимнастика беше поискал ежедневни тренировки, откривайки талант в него.Сега, на 25 години, дори не си спомня за тези спортни занимания. Може би само за картинга, защото ходи от време на време с компания.

# 10
  • Лондон
  • Мнения: 449
 Много е голяма дилемата, и както много други важни решения, и това до голяма степен се взима от родителя, особено в тези ранни години.... Според мен големите спортни постижения, специално в днешно време, няма как да се постигнат наред с големи успехи в училище... Зависи и от спорта, но талантът не е достатъчен, за постиженията се искат и много тренировки... А времето не стига, нито на родителите, нито на детето и за двете...
Досега четох теми за Бг училища и съм под влияние на това колко време им отнема на учениците да се подготвят за изпити, олимпиади и други такива, това няма как да стане, ако се тренира усилено...

Та на въпроса... Или едното, или другото... Тук идва и въпросът, ако се избере спортът какво става, ако не дай си боже, дойде голямата контузия, дотук със спортът, обаче и училището до никъде... Споделям наши дилеми, но мисля, че не са само наши Simple Smile

Ние засега караме на 4 тренировки седмично, плюс ходене в селективно училище с много високи изисквания, плюс още занимания, от които дъщеря ми не иска да се отказва... Признавам си, че съм на ръба откъм логистика, финанси и липса на време за друго Rolling Eyes
Моля се следващите 2-3 години да ни покажат правилния път, защото съм наясно, че така дълго няма да изкараме... На нас ни се иска да бъде спортът, но горните въпроси си стоят... Ако нещо стане, после какво... И гаранция, че успехите ще дойдат, няма...

# 11
  • Valencia-estadio de Mestalla, Barcelona-estadio de Camp Nou
  • Мнения: 905
От 6 годишен тренирах футбол. Цели 12 години. Окръжни и републикански групи. Това не ми е пречело на обучението ми. Един ден пострадах сериозно в футболен мач след което лекарите ми казаха че трябва да приключа с футбола.  Е приключих, но ми остана любовта към спорта и по специално футбола, но се радвам че професията ми е свързана с него. Не убивайте мечтите на децата си. Simple Smile

# 12
  • Русе
  • Мнения: 12 235
 Детето ми е на 12. Състезател е от 6 годишен. В момента е в националния отбор по спортна акробатика. Тренира всеки ден сутрин и вечер след училище, минимум по 4 часа.Прибира се към 20.30 и към 21 пише  домашните по математика и английски. Сутрин става между 8 и 8.30 и до 9.30 готви останалите предмети за деня. В 9.30 тръгва на тренировка. Само в сряда няма сутрешна тренировка. Учи в училище с засилено преподаване на езици. В пети клас имат два чужди езика по 6-7 часа седмично. Критериите са високи.

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 291
Amber наистина благодаря за поста ти. Значи стига да искаш може нали? И аз така мисля, но все ме стресират дугите около нас...о нее ли много как ще ходи цял на у-ще и тренировки....аз мисля че може и двете неща да се постигнат пък и по-скоро децата стават по организирани...

# 14
  • Русе
  • Мнения: 12 235
  Много е трудно. До голяма степен аз помагам, за да може той бързо да разбере, усвои и да е готов за училище. Той е будно и интелигентно дете, обаче му липсва още систематично и логическо мислене. Езиците му се отдават с голяма лекота и затова успява лесно. По математика работих много с него докато започне да се справя вече сравнително леко и самостоятелно с материала в училище. Но поне досега не се е налагало да учи след 22 часа, да става преди 8 и да учи цяла събота или неделя. Винаги му остава и свободно време през седмицата. Трудното е от тази година, когато влезе във възраст за младежи и започват сериозните състезания. За сега има над 160 отсъствия, а има още две състезания да края на годината. Догодина му се очертават още по-сериозни - европейско и световно първенство. Тогава ще видим как ще се оправяме.

  Има начини, разбира се. В националния отбор имаше момиче, което завърши математическата гимназия в Русе.
   

Общи условия

Активация на акаунт