Как се обръщате към родителите на бъдещия си супруг?

Принципно не държа  на обръщения,кой  както харесва да използва като обръщение  към мен ,към другите не  е  моя  работа как ще се обръща. На  снаха си още  след самата сватба казах ,че не държа да ми вика майко ,нямам мъж да се цупи  и усложнява нещата и той.Не  съм и майка и казах ,има си ,а  съм свекърва и го съзнавам ,ако ме почувства майка ,това е друго. Но  да се насилва -не ми се иска. Не  знам защо го прие  отрицателно и известно време демонстрира това,не и  отговарях по никакъв начин ,не давах  знак ,че разбирам демонстрацията и  мина и това. Сега  ми вика баба Боряна и толкова. Приемам го. Малко съм не по стандартите ,неудобство ми е да ме нарича майко, има си такава,и  пак съм в грешка. Но като има човек желание  с времето нещата си стават.За  втора снаха някога ,ако доживея ,ще е същото ,пък да го взема за каквото иска. Аз не се насилвам ,не мога да искам това и от другите. Синът ми ми вика по име ,от години...не съм реагирала,освен по  внушение  на присъстващ  ,като шега му повторих думите ,всичко беше  в присъствие  на сина ми.Направи впечатление  на близък и  на въпроса защо ,аз попитах на свой  ред ,абе защо ми викаш ...просто повторих. Все едно нищо ,пак си продължи а и  друго не съм очаквала...
Аз съм казвала майко и татко ,но до време ,накрая  толкова бях вбесена ,че  дори не помня как се обръщах ,но упорито избягвах майко....Именно заради това  не поставям условия...
 ПП  втора снаха- жена на втория син ,че  така написано ми  изглежда,че очаквам смяна на тази...гадно изглежда.

Момент, мисля, че въобще не си разбрала. Това, че е въпрос на възпитание в никакъв случай, не значи, че точно това или някое друго възпитание е правилно или грешно. Просто по тези географски ширини, някои от нас, сме така възпитани. По други- порядките и възпитанието е друго. Това в никакъв случай не значи, че едното е по-правилно от другото. Просто си е възпитание. А и до голяма степен е определяща средата. Когато съм на село и съседите са леля и чичо, когато съм в града - г-н и г-жа (примерно). Зависи от човека срещу теб, среда, манталитет и от твоите разбирания и от начина по който си възпитан и научен ти самия. В тези ситуации не мисля, че има правилно или грешно, ако на теб не ти е удобно да наричаш по определен начин, или теб да те титолуват - това е твое право и избор.

А за да сме по-точни, лельосвания и чичосвания има само по балканите, не само в България. Въпрос на манталитет. И не е до възраст, имаме две приятелски семейства с деца на почти еднаква възраст - едните учат дъщеря си на всички да вика леля, чичо и т.н. а другите не зачитат подобни "традиции". Въпрос на избор.

На мен ми е много странно да нарека съседката/съседа, по- големи от майка ми госпожо/господине. Казвам лельо/чичо. Използвам ги почти към всички, с които имам някакви отношения. С г-жо/г-не се обръщам към клиенти, служители, учители и други непознати хора. Звучат ми прекалено служебни тези обръщения, за да ги използвам към познати.

"Лельо..." и "чичо...". Преди да се оженим, със съпруга ми живяхме на семейни начала около 6 години. Така свикнах, но не е това причината. Не приемам да се обръщам с "майко" и "татко" към хора, които не са ми родители. Аз предпочитам по име, но според техните разбирания разликата в годините не позволява да се обръщам към тях по име. Уж нямаше проблем, но изведнъж стана. Свекърва ми ми каза, че е редно да й казвам "майко", нейните близки и приятели я бъзикали, че не й казвам "майко". Аз повторих, че няма да се обръщам така към нея, не я чувствам като такава, а и след всичко, което "надроби", ми се ще изобщо да не контактувам с нея.
Честно казано, за мен този въпрос е приключен. Ако за тях е проблем, това си е техен проблем. Аз нямам проблем с това.

Липсата на обръщение е липса на елементарно възпитание за мен. Хората си имат имена и най-нормалното е да бъдат използвани. На мен би ми било обидно обръщение от типа ей, ти...

А не само "ей ти", може и д отидеш до човека и директно да го питаш нещо, така си спестяваш ей ти, ама пък все го чакаш да те погледне или отиваш да го почукаш по рамото. Ама като не иска по име, а иска "майко" си го заслужава.

Ана-Бел, съгласна съм с теб.  А от къде на къде правото да изискваш от някой да ти казва майко или татко при положение, че не ти е дете?

Много е тъпо наистина, обезмисля се самата дума - детето винаги ще си е дете и ще ти казва майко, но снахата днес ти е снаха, утре може и да не е....какъв е тоя зор да ти казва майка, щом реално не ти е такава....

И аз това се чудя и чакам тези, които казват на свекървите си майко да отговорят. Майката на бившият ми приятел (без планове за бъдещ съпруг поне от моя страна), още когато се запознахме ме уведоми, че иска да и казвам майче  Останах като втрещена 

Да, наистина интересно ще е да споделят опит с "майко" на свекървата. На мен би ми било адски неудобно например да карам чуждо дете да ми вика "майко". Толкова неконфортно би ми било да ми казва така, че нямам думи.
Не ги разбирам тези свекърви и това си е. Айде по старите иди дойдИ, ама има млади дето нямат 50 години и очакват да ги мамосват.
Същото е и с имената. Ако не е на свекърите война става.

Положението няма да се оправи. Той си е такъв. Бих го нарекла лицемер и див прост селянин.
Моя дядо беше същия към майка ми. Баба ми също. Прости, невъзпитани и диви хора. Вместо да се радват, че синът им се е оженил, те гледаха да им направят живота ад. Баба ми ревнуваше много, че синът и се е оженил и насъскваше дядо ми срещу майка ми.  Естествено им поведение оказа огромно влияние за развода им. Майка ми е добър човек, даже прекалено и не умее да отвръща на обиди и винаги е търпяла такива неща. Отнасяше се много мило с тях, переше готвеше, чистеше, но те все недоволни. Промениха се след развода, но след дъжд качулка. Когато бях малко тийнче дядо ми се опитваше и на мен да  прилага номерата си, грубото си отношение и цупенето си, но е пропуснал, че съм се метнала на него и мога без грам съвест да го поставя на мястото му по неговия начин без да ми мигне окото.
Не разбирам защо трябва да се обръщаме към свекъра и свекървата с майка и татко. Те на са такива. И ми звучи извратено, защото все едно мъжът да е брат. 

Хубаво е да вземеш някакви мерки относно неговото държание. Лично аз не бих била любезна с такъв човек и бих се държала както той с мен. Или просто да го игнорирам все едно не съществува.

Ами аз нееднократно съм го казвала тук във форума, казвам "майко", защото аз така искам. Вече сме разведени със сина й от 5 години, но продължавам да се обръщам така към свекърите, защото си го заслужават.  Чувствам ги така, случва се и по име да извикам (особено пък след развода тя самата казваше няколко пъти да я наричам както искам), но аз продължавам да я "майкосвам" Ми така си я усещам.
Пък за името и думичка не са казали. Кръстих си я както аз си реших.  Да бе, ще износя, ще родя дете и ще го кръщавам на баби, стринки, браточведи/ки и т.н.
Как пък не!
Ама понеже около мен са все интелигентни хора, чудя се де се намират такива екземпляри. Че някои се сърдят 

Ясно, но ти някак не си в общият случай. При теб е друго, всичко е доброволно, така си чувствала, така си ги приела, така ти харесва. В такъв случай "майко", "бабо", "стринко" или каквото искаш е напълно оправдано. Но хора, които насила те карат да им казваш обръщение, което ти не желаеш е съвсем друго, ама съвсем различно и то обръщение, което е много лично, че и свято за някои.
Друг случай си Светулчице, за което можеш само да се радваш.

+1. Не само, че би ми било некомфортно след време бъдещата ми снаха да ми казва "мамо", но определено не искам да ме нарича така. Имам си деца- "мама" съм само за тях.

+1

И аз съм така. Не ми се е налагало да използвам обръщения към свекърите, рядко се виждаме с тях.
Не би ми било удобно да им кажа по име, не са ми набори. Не бих им казала мамо и татко никога, имам си родители. Чичо и лельо ще избухна в смях ако им кажа... така че си карам без обръщение.
Когато говоря нещо за тях казвам "на ММ майка му, или на ММ баща му". И мъжа ми е по същия начин с нашите, понякога казва "тъщата", но на майтап.
Единствено на дядо му, казвам дядо, ей така отвътре ми дойде, сигурно защото аз вече нямам дядо.  

Ако все пак ми се наложи да се обърна към тях някога, надали ще викна "ехооо", по - скоро бих казала галеното им име.