Защо някои родители се месят в живота на своите женени деца?

Не съм пуснала темата за да оплюя свекърите си или нещо подобно,пуснах темата за да чуя и странично мнение.Относно мойте родители те са разведени,не поддържам връзка с майка си,а баща ми пробва да говори със съпругът ми ,даде му съвет  даже предложи да се преместим в неговото жилище за да сме по далеч и да не сме на квартира!Това беше ролята на мойте родители.Относно това дали ще променя нещата няма как то няма как да продължи това,аз искам да живея не да съществувам ,искам да дам бъдеще на детето си,искам да съм себе си.Явно с какъвто се събереш такъв ставаш за мен важи с пълна сила,защото погледнато така от страни аз не мога да се приема,че това сам аз.Допуснала съм  толкова много да се променя,да загърбя своето аз.Преди си знаех точно какво и как го искам,не давах евала на своите роднини и никога не съм премълчавала неща който не харесвам,а сега съм стигнала до тук.Искам да благодаря на всички които се включиха в темата със съвети направо ме отрезвихте,едно голямо БЛАГОДАРЯ!

Ти не си длъжна да изпълняваш всичко, което те искат, не си длъжна да се съобразяваш с тях, не си длъжна да уважаваш празниците и събиранията им. Длъжна си единствено на детето си, защото то не е искало да се появява, а ти си го докарала на този свят. Мъжът ти да ходи у тях като иска, но му забрани да пренася простотийте им в домът ви. Постави дистанция и направи всичко възможно да се спазва. Щом не сте зависими, не виждам защо им позволяваш толкова. Не те харесват и не те искат - те не съществуват за теб и ти за тях. Държиш се като с непознати и в един момент разрешението на проблемите ти само ще се появи - или ще се разведеш или те ще се кротнат.

Много жени са на принципа "от кал да е, мъж да е", което всъщност ги вкарва в неподозирани проблеми и забатачване.
Затова е много важно да не се допускат компромисни връзки, водещи единствено до проблеми, губене на времето, минаване на годините и емоционално изтощаване.

и какво сега  - тръгваме ли или оставаме 

Присъединявам се към това мнение и да добавя- проблемът е и че ти не си защитила собственото си дете. Децата трябва да живеят с усещането, че са защитени, че мама ще ги защити винаги и на всяка цена. А твоето дете???

А детето на колко години е?  И казало ли е нещо, ако е по-голямо 

Деси  Разбирам те, наистина, много лесно човек се подхлъзва и едно по едно започва да приема за нормални неприемливи неща. Аз самата в първия си брак такива неща съм търпяла, за които сега се чудя добре де, с кой акъл??? Тогава обаче не ми е правело впечатление изобщо.

Ще се оправиш 

Мисля, че важи това правило в този случай - Когато Боб има проблеми с всички, обикновено главният проблем е самият Боб.

Когато на един завой започнат да стават прекалено много автопроизшествия, казваме, че завоят е крив.
Но това не може да се асоциира със същия знак в семейните отношения.
Всяко семейство има право на свое лично и неприкосновено пространство.
Как ще се постигне това, с цената на какво...

Има право, ама това право трябва само семейството да си го докара. Е, хубаво е като има разбрани хора, които помагат и са внимателни, ама не винаги е така.

Донякъде е тъжна работа, че хората се вкарват в трудни ситуации без преди това да са помислили и да са имали изобщо опита да предположат дадени неща, ама това е реалност за много.

В крайна сметка нямаш друг избор, освен да се бориш за това което искаш.

Здравейте и днес!Благодаря за разбирането и съветите който получих от вас!Ще отговоря и на въпроса на колко години е детето?Смисъла на живота ми се роди преди 10г...дъщеря ми е на 10г. и е силно превързана към съпругът ми.Още когато беше на 4г ,тя получи внимание и разбиаране от него.Свикнаха двамата и когато живяхме във Варна ,а и малко след това нямахме никакви проблеми.Ако си мислите,че просто съм стояла и съм гледала как някой се пробва да унижи детето ми много се лъжете.Провела съм безброй много разговори с дъщеря ми за чувствата и желанията й на тема семейни отношения.Естествено,че бих си тръгнала и не бих търпяла лошо отношение към детето си много отдавна,ако това се случваше в нашия дом.Разберете ,че когато сме само тримата й въпросните родители ги няма наблизо нямаме поводи за скандали.След въпросния велик ден съм спряла да ходя в свекърва ми,но не мисля че това е решение.Говорих с нея и й дадох да разбере(а до колко ме е разбрала не знам),че ако не ме уважават мен и детето ми по добре да не се виждаме изобщо.Не искам и няма да търпя това държание от никой .До момента виждах неща който не харесвах ,но си налагах да ги приема,но вече това не може и няма как да продължи.А а а и мисля ,че не е от такова голямо значение дали си тръгвам или оставам ,аз мисля,че по -важното е да намеря решение на проблема ...да ,ако няма друго решение освен да си тръгна ще го направя,но аз не се отказвам толкова лесно.Ще се боря с зъби и нокти за семейството си.Ако съпругът ми иска да е част от нас ще промени държанието си и ще порасне за да се изправи срещу родителите си за да им покаже ,че неговият избор сме ние с детето,ако не може good bay.Мъже много,но детето ми е само едно и дължа на него и на себе си един спокоен начин на живот.Благодаря ви ,приятели!

Да Тофи, сами си го причиняват повечето.

То не е нужно ти да се бориш, а мъжа ти да се бори. Като от негова страна няма желание да си гледа семейството, ти какво има да се бориш.
Доколкото разбирам сте от 6г. заедно. При положение, че досега поведението му не се е променило, защо смяташ, че тепърва ще се промени. Най-малкото в лицето ти казва, че за него си никоя /тия 10% за мен това значат/. Колко години от живота си още смяташ да загубиш, за да установиш очевадното.

Напълно съм съгласна с мненията на miss july
Привързан е към дъщеря ти, разбира я, но когато е най-нужно, не застава зад нея да я защити. Гонят я от масата му, а той мълчи като пукел. Човек на място с непознато дете няма да постъпи така..
А това с 10-те процента е толкова обидно, че направо нямам думи. И го е казал ей така, като нещо нормално. Къде ги намирате тези мъже не знам.

Деси, пожелавам ти да намериш сили и да се изправиш срещу страховете си! А според мен в момента най-големият ти страх е да не загубиш съпруга си. Но ако той наистина ви обича и уважава, не би допуснал това, което се случва.Сама прецени дали си заслужава да продължавате по този начин. Аз вярвам, че човек може да се промени към добро !