Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Запис! 

Благодаря за отговора и успех с класирането.

Чека
каквто и да напиша се хващаш за запетайките. Надявам се тези които "трябва"  да са ме разбрали за другото естество . За говора и неговото усвояване и за разбиране и неговото подобряване тук си говорим 90% от майките. това при детето на Рори никога не е било на дневен ред. Аз пък доста си помислих водена от  приликите които ми напомняха проблеми на някой тук в темата и се сетих за Селма. Нейното мнение би било от голяма полза. спомням си че синът й демоснтрираше невероятни вербални способности и чудесен интелект при все тръгването в с първи клас имаха тип поведенчески проблеми с основа социализацията.



тук съм писала изрично 'чудиха" в 3л.ед.ч с което визирах наблюдаващите. когато синът ми беше в графата на нискофункциониращите се държеше като такъв. Когато 3 години по късно  се опитваха да го сложат в графата на високофункциониращите никак не пасваше според мен по един доста важен признак- късно проговаряне. А това че не демонстираше интелектуални задръжки за него момент  се дължеше единствено и само на адекватната терапия , защото когатго беше диагностирн за пръв път си беше аутист ( като  нискофункциониращ със всички признаци ... без значение дали  атипичен или  детски ). С това успешно подбрани терапевтиране ние вече сме извън графата аутизъм и производни заради абсолютната липса на емоционални и социални проблеми. Обучителни имаме сходни на тези на децата от спектъра и затова все още  съм тук понеже е излишно да се прави отделна тема деца със СОП а там ще попаднат доста деца от различни категории.

както казах ще го кажа отново - диагнозата е мнението на даден специалист на състоянието на детето за момента. и  ако деленето ниско или високо функциониращ по някакъв начин внася яснота за състоянието, предисторията и как да се терапевтира успешно за мен тази категоризация е доста полезна. а това вече с какво се утешават родителите е друг въпрос. който иска да се дистанцира понежем му е трудно да приеме състоянието на детето, той ще намери за какво да се хване пък било то и само дума.

Доколкото знам, сравнително навременното проговаряне не е условие за определяне като "високофункциониращ". Съответно - късното не е пречка. Щом детето вече говори, независимо кога е започнало, има интелект в норма и що-годе се оправя във всекидневието, би следвало да е "високофункциониращо", с всички условности.
Проговарянето без голямо закъснение е условие за диагностициране със синдром на Аспергер, но не само аспергерите са високофункциониращи.

Моят син проговори на почти 5 години ( изречение от две думи. Терапевтиран в продължение на 2 години преди това да се случи ) . никак не го намирам за навременно.
Както според вас е навременно проговаряне?

Него искаха да го сложат в графа високофукциониращ именно поради това което описвате. Вероятно ако имаше проблеми в социализацията и емоционално разпознаване и реципрочност предполагам с  такова нещ щяха да ни описват . Но точно в този момент на около 6 и половина въобще излязохме от сферата на ГРР- ртата защото - теста за IQ излезе в норма и нямаше от другите поведенчески проблеми на дете от спектъра. Единствено обучителни.

А кога се тегли линията за едно дете от спектъра дали говори обслужва се и има интелект в норма. Според мен на 18 години. Това ми каза междудругото логопедката с която започнахме да работим като беше на 3. Така че всички диагнози са за някакъв период, после се променят ако детето търпи развитие . Всеки родител чака детето да порасне и да покаже капацитета си.

Сега щегата настрана- междинен етап според мен става около 6-7 като тръгва на учлище. Готов или не. Интелектуално. Вербално голяма част от децата от спектъра не са. Аспергерите са друга работа.

Пет години е късно, кой е казал друго? Аз казах само, че късното проговаряне не е пречка, а ранното не е задължително условие за въпросната квалификация ("високофункциониращ"). Тоест коментирах само цитата.
Това за възможната промяна на проявите и оттам - на текущата диагноза, изобщо не го оспорвам.

За четенето щях да споделя, че моят син започнахме да го учим да чете още преди да е проговрил. Беше под 4 години. Той се още не говореше. Терапевтката смяташе че ако въобще има такава възможност е по-добре д аопитаме. Започнахме да учим  букви, паралелно с това картинното четене за което писа Н_АЛекс. Пекс- много помогна- там си има думи под картинките. После срички и накрая самото четене. Като в математиката е- като усвои детето правилата ( букви, срички суми за ръце в изречения ) и му е лесно. Така той започна да чете още преди да навъши 6. Но разбирането от прочетеното още поне година и половина  докато се постигне, защото то е най-важното свързано с чететето.


Съгласна съм
предполагам че ако имаме дете на 18 от спектъра с запазен интелект, обслужващо се, вербално никой нямаше да му търси махна кога е проворило на 3 или на 6 години  за да го сложи  в графат при високофнкциониращите.  

Здравейте майчета!Възхищавам се на всички вас,които се борите и обичате дечицата си въпреки всичко и искам да споделя с вас притесненията си,приемам всякакви съвети.имам момченце 1 година и 2 месеца и си мисля че е аутист,почти съм сигурна...започнах да си мисля че е такав още като бе6е на 6 ммесеца,заради постоянните си болки в корема,които са и до ден днешен денонощно.коремчето му постоянно е подуто,червата му пукат ,има болезнени газове постоянно,водила съм го на гастроентеролог къде ли не,изписват му прахчета,капки и какво ли не-ефектът е нулев,а детенцето ми се мъчи ден и нощ,пове4е от година няа една нощ без да се е събудил поне 10 пъти с рев и болки..бях чела че повечето аутисти имат хронични проблеми със  стомаха,като диария,запек,подуване на корема.забелязвам и симптоми в поведението му,криви си постоянно пръстчетата на ръцете,криви си китките често,пляска често,не обича да го прегръща и никога не е обичал,не пълзи,маха с рачички като се радва,не посочва с пръст..знам че е много малак ,но как да помогна на детенцето си, да спрат тези болки да виждам по често усмивката на лицето му,с кои да се консултирам за поведението му,всички ми казват че е много малък и никой няма да ми обърне внимание,незнам какво да правя,немога да спя,немога да ям,имам чувството  че ще се пръсна от болка и притеснение...моля ви помогнете ми.ако знаете някой добър детски гастроентеролог споделете..благодаря на всички предварително

neron___1989, преди всичко се успокой!
Не мога да ти помогна за гастроентеролог.Моето дете няма чак такива проблеми.От време на време казва, че я боли коремчето, но при нас проблемът ни са вирусите.Много често боледува, освен проблемите в развитието.За твое успокоение най- зле беше, когато бе на 2 години.След това лека полека започна да напредва.
Надявам се други мами да се включат и да те насочат за подходящи специалисти.
От мен : гуш!

Нерон, трябва да се опиташ да се успокоиш. Ако детето ти има постоянен дискомфорт в стомаха, то и психически ще има проблеми. Забрави за момент за поведенето, съсредоточи се към физическото неразположение. Аз също не мога да препоръчам гастро, но със сигурност търси в София, не в провинцията, че и за чужбина се ослушай. Между другото детето ходи ли, има ли очен контакт, реагира ли като го повикаш по име?

Здравейте!
Опитвам се да изчета старите теми преди да се включа с въпросите , но е доста материала а пък и времето ми не е много.
Майка съм на момченце на почти 6 години. Ще ви разкажа малко повече за него. Първа нормално протекла бременност, раждане секцио. Като стана на два месеца му сложиха диагноза атопичен дерматит с който и още се борим. Кожата му беше суха, грапава като шкурка, само търсеше как да се почеше в нас, нямаше гънка която да не е подсечна и да не кърви. Ходихме при много лекари, изписаха 100 сиропа и 100 мехлема за 1000 лева и ефект почти никакъв. Слава богу дерматита остана само по ръчичките вече и се обостря като ще се разболява. Беше неспокойно бебе, трудно започна са сучи, мнооого трудно ни избиха зъбките, будеше се посред нощ и плачеше по 2 часа от болка и аз се побърквах покрай него. Но и това отмина. Стана почти на 2 когато се разболя и от ухото му протече гной - 10 дена бухме в ушно отделение и антибиотика ни го слагаха на краченцето. На ясла ходи. Тогава ми направи впечатление че другите деца говорят а моето не. Попитах директорката/ с нея си имах приказка/ защо така, а тя ми каза да не се притеснявам, че някой деца проговарят в градината.
Тръгнахме на детска градина. За 2 седмици се научи да пикае на тоалетната чиния, да седи с другите деца на столчето. Голям напредък. Но след 2 месеца почнаха атаките от учителките - пречел, не участвал в игрите, може би е аутист, може би е глух.... и така нататък. Ходих да ми покажат как се държи детето на заниманията, обаче никой не се опита даже и да го сложи на столчето с другите деца.
Проверихме слуха в нашия град и се оказа че е със много намален слух. Какъв месец изкарах докато взема направление за София само аз си знам. Проверихме слуха в София и се оказа че няма никакъв проблем. Минахме на преглед при клиничен психолог за да го запишем в ресурсния център. След това минахме на ТЕЛК. От градината искаха да посещава заведението всеки ден за по 2 часа, което не можех да си позволя и го прехвърлих в дневен център с ежедневна работа с логопед и два пъти седмично психолог. Но нещата се развиват мноооого бавно.Опитвам се да работя с него в къщи - вече може да лепи, да рисува с фулмастер без да натиска писеца навътре, познава цветовете, съблича се и се облича с малка помощ. Знае много думички, но не ги използва, не подръжава нито на реч нито на действия, до преди 3 месеца не показваше.В последно време има много приказване, много нови срички и в количество и по вид, но думи не.  Книжки започна да разглежда на 4,5 години , стериотипни движения вече по-малко.Сега вече ни поставиха диагноза , официална детски аутизъм. Пил е ноотропил - направо не можех да си позная детето. В момента е на хлорпротиксен 5мг сутрин за да може да е по-спокоен и да се работи с него.  Попитах детската психиатърка с какво да му помогна, като имах предвид да ме насочи какво да му давам  - добавки, аминокиселини, успокоителни - а тя ми каза нищо не давай, само работи с него. Да ама като не е спокоен само си играе на вратите, пресипва разни дребни неща от купа в купа и нарочно чупи моливите за да ги наострим.
Сега пак нямаме логопед. Ако знаете добър логопед за Шумен моля да ми кажете.
Никой не може да ми каже какво да направя, какви изследвания, какви прегледи .... От къде да започна.... Дайте малко съвети, моля.
Надявам се че не съм ви отегчила с написаното.

Ние сме с почти постоянен запек от 5 години. Изписаха ни шуслерови соли 3 и 5 и нещата се пооправиха. Първо ни погледнаха коремчето на видеозон да видят дали няма преплитане на червата. Като се позапече му давам едно пюре от синя слива и до 2 часа се е изходил.

Мама мими,и за мен наи важно е първо коремчето да оправя,водила съм го във Варна,е София при доктор Лазарова и Пантелеева и нищо,мисля да почна диетата,чета че на много дечица стомахчетата са се оправили така..Вие какво мислите?

Гала,да реагира когато го викам има очен контакт,кой гасторентеролог би ми препорачала?

благодаря ти за включването ,сега положението е ад направо,само реве,неможе да спи,трябва да го оправя това коремче,,,само дето незнам как