Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Гала права си, макар че не бих използвала точно думата "модерно".
Старая се да съм разумна и си давам сметка, че несъзнателно сравнявам нейното поведение с неговото. Ако беше само тя, може би не бих си задавала въпросите, защо той гука и се смее, а тя не, защо той търси контакт с мен, а тя предпочита да гледа в празното пространство и т.н., а логичният отговор е две деца, две различни поведения.
Така или иначе умишлено признаци не съм търсила.
Благодаря ти много за отговора.

То моето  е 1 детенце и смени коренно поведението/след като се промених аз/, какво остава за 2

ранните признаци в кърмаческа възраст са обикновено проблеми с кърменето и че липсва инстинкта за вкопчване, липсва и социалната , инстинктивна усмивка....но това са много условни признаци

При моя внук най-ранното проявление беше наистина проблема с кърменето. Въобще не искаше и се извиваше на дъга в обратната посока. Викаха даже и консултант по кърмене от форума, но не се получи. Много след това си го обяснихме със състоянието.

Всичко описано Прекалено ми напомня теорията за майката хладилник която ми е ужасно омразна. От личен опит с моите двете голямата - в норма - е кърмена  10 дена след което тя престана да суче. Според обдходените педита мързеливо бебе което не желае да суче и трябваше година да се цедя по бутилкки за да може да й тече млякото от биберонка със срязан върх направо в гърлото. Малкия - дете със Соп е кърмен две години като е изключително кърмен без вода 8 пълни месеца и чак след това захранване. С него бяхме сиамски близнаци.

При нас бебешкия проблем беше къпането. Рев до дупка при всяком къпане. Не бях виждала такова нещо. Но той си има Сид към Сопа .

За това казах, че е много условно, ако изобщо има някакви ранни признаци, защото до колкото знам минимума , който изчакват е година и половина- две, за да поставят първоначална диагноза, не е случайно това  

И добре, че е така, ние сме пресен пример , ако не бяхме работили с психолог/аз най-вече/ , но и детенцето, то най-вероятно щяха да му сложат диагноза от която, сега на близо две години, щеше да се възстанови от нея. Истината е, че проблема е бил съвсем различен и не в детето.......Съвета ми е , ако майката е тревожна , да започне от себе си първо като консултации и след това да пристъпи към детето . Може и съвместни  

Аз никак не обичам аргументи от типа "пък дядо ми пушеше по кутия цигари на ден и умря на 90", ама понеже това за кърменето прозвуча малко като да е едва ли не специфичен симптом за аутизъм и спокойно може да шашне излишно някоя мама - да се отбележа и аз. Със сина, с диагноза, не съм имала никога никакви проблеми с кърменето. Щерката е по-нервна и капризна от батко си, не само с храната, а като цяло; извиването на дъга, при кърмене или не, ми стана познато с нея, но и за нейното кърмене не мога да кажа, че е било чак пък проблемно. Между другото тя (година и 3 м.) започна напоследък да сочи - с цяла ръка.

Винаги има разлики между всеки две деца , дори да са в норма, дори да са братя и сестри на едни родители - всеки е и ндивидуалност и навлиза в живота с различни темпове. Биваме итровертни и екстровертни на всичкото отгоре.  Един се научава да ходи на 9 месеца друг на година и 4 месеца , един да чете на 5 години друг чак във втори клас. Има някакви граници но те са доста широки. Сравнения просто са грешна политика. А  за модерните болести Гала напоиса точно моите мисли. Аутизъм, ХАДВ, алергии сега са супермодерни термини ! Човек трябва да бъде бдителен но да не става като при Джером К. Джером.

Хриси също отказваше да суче и се извиваше на дъга.Но за истински симптоми на съмнение според мен може да се спомене след 1 год., когато детето започне да говори, посочва, гледа в очите, обръща се на името си, започва да става придирчиво към храната, която яде и т.н.

С леки резерви към статията, но има изброени някои признаци:
http://www.blitz.bg/article/32278

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА НАШИТЕ ПРЕКРАСНИ ДЕЧИЦА И НА ВСИЧКИ ЛЮБЯЩИ И ГРИЖОВНИ МАЙКИ, ТАТКОВЦИ, БАБИ, БРАТЯ И СЕСТРИ!
Желая здраве и много успехи на децата които да правят и тях, и вас щастливи! Късмет и много обич и разбиране в семейството и извън него!:hug:

Във връзка с посочените в статията и от други майки "признаци" мога да споделя, че синът ми се отби сам точно на 1г. и 7м. Стана изведнъж. Абсолютно изненадващо и неочаквано за мен, без признаци това да се случи. Предишния ден имаше нужда от кърменето, а на следващия никаква. Аз не съм правила опити да го подготвям за отбиване, защото момента изобщо не беше подходящ за него. Кърменето много го успокояваше и имаше дълъг период от време почти равен на периода на кърмене когато това беше единствения начин да се отпусне и заспи.
Бърбореше от много рано - наченки на "гукане" малко преди 2м., първи думички на току-що навършени 7м., а на 1г. и 4-5м. разказваше нещо с изречения от по две - три думи, а в речника му имаше над 100 думи /изказвани по бебешки, но не като бебешки еквивалент на нормалната реч/. Усмихваше се, смееше се, участваше в игри като "дзак", обичаше книжки - и меките бебешки и истински книжки с картинки и даже слушаше докато му четем още от 2-3м. възраст. Едва ли нещо е разбирал, но слушаше, даже посягаше с пръстчета да хване книжките.
Непрекъснато протягаше ръчички за да го гушнем - към мен и към баба си. Към баща си беше много дълго резервиран. Може би чак в края на детската градина го допусна до себе си, но си го обяснявах с това че в най-тежките му моменти все сме били сами двамата поради което е свързвал мен с усещането за сигурност и безопасност. Сега е много различно, но въпреки, че проявява агресия към мен - и вербална, и физическа, когато има нужда от нежност, обич, сигурност или грижа ги търси и очаква само от мен.
Първи самостоятелни стъпки направи сравнително късно - на 13м. но истински проходи 2-3 месеца след това. Никога не е пълзял.
Единственото което съвпада с посочените признаци е проблема със съня - още от новородено. През деня рядко спеше по 40-60 мин. еднократно, но всяка нощ се събуждаше понякога по няколко пъти.
Изключително трудно махнахме памперса след което се напишкваше всяка нощ, а понякога и по два пъти до 6г. и няколко месеца.
Още от бебе на площадките странеше от другите деца, но знаех, че до 3г. се смята за нормално и чак в детската градина сред останалите тридесет и няколко деца на същата възраст вече се набиваше на очи колко е различен. Детето няма умствен дефицит или забавено развитие, но въпреки това беше очевадно различно от другите деца в групата.
Що се отнася до ваксините имам причини да смятам, че всеки организъм реагира по свой начин на тази намеса в работата му и при някои деца може да е причина за аутизъм.
Мой съученик с дете аутист /по-малкото/ сподели, че след поставянето на ваксина, но не помня коя точно рязко е настъпил регрес в развитието на детето. Било е съвсем в норма за възрастта си, всъщност доста будно /коефицента му на интелегентност е почти същия като при моя син/ и след ваксината рязък регерес. Спира развитието на речта и чак към 6-тата година е проговорило отново. Диагнозата му е същата като при моето дете - високофункциониращ, но част от дефицитите им са различни и обучителните способности също. При другото дете в семейството на съученика ми след същата ваксина се появил физиологичен здравословен проблем, който не е решен до момента.

В неделя в опит да докаже че ще прави единствено само това което той иска и когато той иска синът ми се опита да скочи през прозореца от 5 етаж. За да излезе да играе на снега. След като се преборих с него и се поуспокои опитах да говорим и да обясня за не знам кой път как това е изключително опасно и ще сложи край на живота му, но той повтаряше че това не е вярно и след като не го извеждаме на снега веднага /заключих вратата когато се опита сам да излезе/ ще стигне до него през прозореца. Беше толкова убеден, че това което говоря за опасността и последствията от подобна постъпка са пълни глупости и нищо няма да му се случи, че се принудих да прикрепя баща му за него като бодигард, поне докато обядваха, а след това излязоха. С други думи манипулацията успя /излезе без да е учил/, но борбата да го сваля от прозореца ме уплаши много и за да не направи опит да повтори с което да стане някакъв модел на поведение реших да не акцентираме повече върху тази ситуация и уж че ги пращам да пазаруват излязоха.
Вие ми помогнахте със споделен личен опит и съвети да преборим някои от дефицитите му. Помагайте пак, да го опазя от самия него. Страх ме е че вместо да намалява тази опастност с порастването си ще стане по-изобретателен и ще е по-трудно да се справим с това.

И като ви чета - още повече категорично отказвам да приема, че моето дете "се е родило "аутист. До 1,6г си имах дете мечта м...а му. Той и сега е...само пусти интелект, дето не показва какво знае и не.

С абсолютно право те е страх. Дори да вземете мерките, които ние отдавна взехме - а именно - катинари, резета и всякакви заключвания към балкони, кухня (най-големия дразнител), те са наистина супер изобретателни и настоятелни.
Това, което мога да те посъветвам е да не отстъпваш, когато си ЗАБРАНИЛА нещо и то с цената на всичко. И това се прави още докато са малки и за почти всичко е така. Отстъпиш ли веднъж - край. То вече знае, че настоявайки си , ще стане на неговата, а може и да е по-страшно. За съжаление ако детето е силно и агресивно, наистина ще имаш нижда от баща поне в началото, докато разбере, че ти определяш правилата и дори (дано не се наложи) от стая за изолация - обезопасена , без врати и прозорци, без контакти, без полилеи, дори без нищо, освен едно легло най-много.
За съжаление в пубертета картинката както при всички деца е една - откази от всичко, инат, агресия при отказ .....

Здравейте, аз съм от Русе, детето ми скоро навърши 3 години и покрай тръгването на детска градина, тръгнахме по лекари и му установиха ГГР, аутистични елементи има.
Пиша ви за пръв път , но отдавна следя темата. Като ви чета, се плаша от бъдещето, понеже и сега сбаща му срещаме трудност да го овладеем на моменти.
 Има ли майчета от Русе, с такива дечица. Могат ли да ни препоръчат добър психолог или логопед. Той годори, но голяма част е неразбираемо дори за мен. Търсим специалисти в града и добро място за него за занимания, може би в група, защото масовата градина засега го стресира.

Здравейте, знае ли някой от къде мога да намеря книгата на Виолета Боянова ''Диагностика и терапия при генерализирани разстройства на развитието".
Благодаря

Интересно как ми е изчезнал отговора!
Пиша пак. Моето дете посещава в Русе детски център Мечо пух. Имат много добър логопед, ерготерапевт и психолог. Със сина ми работят и индивидуално, и групово, там не е масова градина, въпреки, че може и целодневно да стои, но моят син още не е на този етап. Можеш да отидеш и да се срещнеш с директорката там и да обсъдите каквото ви интересува. Намира се в дом Надежда зад психодиспансера.

Ходили сме при Боянова и я купихме от нея. Заедно с още едно книжле.Прочетох я но не мога да кажа че ми беше полезна, по теоретична ми се стори някак.   Имаше много описания доста теория термини друго. Малко примери. Практическата част беше отзад и минимална  като обем под формата на примери .... по спомен конкретн примери...подарихме я на специалистите от центъра който посещаваме защото на тях ще им е по полезна

Като родител от нея не видях особена полза.