Реших да му дам шанс и сме заедно вече почти 6м.
Всичко върви гладко и както преди. Не сме се карали никога, но се е случвало да си повишаваме тон.
Приех го такъв какъвто е - странен, малчалив, прикрит... но не мога да свикна с това, че е пристрастен към компютъра/играе накакви игри/, може да го прави денонощно.
Сутрин сме от рано на работа, аз предпочитам да поспя, а той играе до посреднощ.
Некомфортно ми е затова, че не ни остава много време за нас, за бездействане, за да си помълчим прегърнати, да го правим сега, когато все още има тръпка между нас.
Чудя се дали да приема и тази му особеност? Не започнах ли да прекалявам с компромисите ми в името на неговия комфорт? Успокоява ме това, че е запленен от компютъра, а не от нещо, което би застрашило нашата връзка.
За тези 6м. мисля, че все пак ми е заявил, че има чувства към мен, вече имам ключове от дома му, което все пак определям като стъпка напред. Не знам какво целя с поста си, стига ми да прочета малко различни гледни точки.
Благодаря Ви!
Плащаш ли си още квартирата? Дава ли ти да ядеш, като си при него? Къпеш ли се? Идва лято...


