И това всичкото се случва и вирее на покрива/тавана?
Да.
Не са мислили хората, явно им се е прияло грозде. Малко тип градината на Семирамида е било като гледка. 
- Публикувана: 20 юли 2015, 03:28 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2015, 20:47 ч.
Новите вещи по времето на прехода
Да.
Не са мислили хората, явно им се е прияло грозде. Малко тип градината на Семирамида е било като гледка. От тези години не помня нито една вещ, която да ме е впечатлявала, но емоции и преживявания имам колкото си искам.
Хем вещ, хем емоция и преживяване. И тежък труд - мрънкане на майка ти да ти купи поредното тефтерче, за да имаш да ново в колекцията и като разменна монета. Полинке, аватара ти тик ли има?
То и София е пълна с хора дошли от село.
Представям си как биха изглеждали някои квартали, с лозе върху всяка панелка.
Представям си как биха изглеждали някои квартали, с лозе върху всяка панелка.
Всъщност като се замислиш, си е много хубава гледка даже, гледах документален филм, според който в домовете на бъдещето - апартаменти и небостъргачи ще е много ефективно да се отглеждат плодове и зеленчуци, цветя. Та нали точно зеленината пречиства въздуха.
И това всичкото се случва и вирее на покрива/тавана?
Да.
Не са мислили хората, явно им се е прияло грозде. Малко тип градината на Семирамида е било като гледка. Хора, Полина не е луда. Просто е странна. Може и по- нормална от доста от нас да излезе.....
То и София е пълна с хора дошли от село.
Представям си как биха изглеждали някои квартали, с лозе върху всяка панелка.
Представям си как биха изглеждали някои квартали, с лозе върху всяка панелка.
Всъщност като се замислиш, си е много хубава гледка даже, гледах документален филм, според който в домовете на бъдещето - апартаменти и небостъргачи ще е много ефективно да се отглеждат плодове и зеленчуци, цветя. Та нали точно зеленината пречиства въздуха.
И това всичкото се случва и вирее на покрива/тавана?
Да.
Не са мислили хората, явно им се е прияло грозде. Малко тип градината на Семирамида е било като гледка. Хора, Полина не е луда. Просто е странна. Може и по- нормална от доста от нас да излезе.....
Лозе, асма, все едно, не правя разлика.
То вярно, че на село съм живяла, ама не се интересувам от неща, които не са ми интересни. 
Аз пък друго искам да питам
Значи авторката е родена 1984,което ще рече че през 1989 г е била на 5 години
Интересно ми е откъде е тази фанатична любов към соца при положение че тя почти не е живяла през този период
Няма как да знае какво е било и как е било освен от разкази на някои,за чиято достоверност можем само да гадаем
Значи авторката е родена 1984,което ще рече че през 1989 г е била на 5 години
Интересно ми е откъде е тази фанатична любов към соца при положение че тя почти не е живяла през този период
Няма как да знае какво е било и как е било освен от разкази на някои,за чиято достоверност можем само да гадаем
Аз пък друго искам да питам
Значи авторката е родена 1984,което ще рече че през 1989 г е била на 5 години
Интересно ми е откъде е тази фанатична любов към соца при положение че тя почти не е живяла през този период
Няма как да знае какво е било и как е било освен от разкази на някои,за чиято достоверност можем само да гадаем
Значи авторката е родена 1984,което ще рече че през 1989 г е била на 5 години
Интересно ми е откъде е тази фанатична любов към соца при положение че тя почти не е живяла през този период
Няма как да знае какво е било и как е било освен от разкази на някои,за чиято достоверност можем само да гадаем
Защото помня като слон, хората тогава бяха спокойни, безгрижни, усмихнати, нямаше ровещи по кофите за боклук, всички си имаха домове, всички деца ходеха на ясла, градина и училище, всички имаха играчки, на нас нищо не ни е липсвало.
Демокрацията много ни разочарова. Баща ми постоянно сменяше професии, съкращахава го, "Барби" и "Лего" се оказаха недостъпни, хубавите дрешки, обувки и играчки също. Имаше хора, които бяха по - добре от нас. Дори една хубава розова стая не можех да имам.
Моя връстничка от София, една позната, имаше много повече от мен. Розова стая, изрисувана с Мики, Доналд и компания, имаше готини играчки............През 1992 за първи път се сблъсках с истинското лице на демокрацията, именно виждайки нейната стая и нейните възможности. 
Разочарованието бе огромно. 
