Тормоз над дете

Не безразличие, подкрепата на родителите си имат.
Много, ама много ми стана жал за детето с диабета вчера като разбрах. Ако успея да хвана майката, да ни подкрепи, дали ще помогне? А май са се подигравали и на майка му, и тя е със същия проблем, явно е наследствено при тях. 
Иначе - дебненето продължава, сега вече майката започна да ни преследва, заедно с някаква 'адвокатка' и да ни заплашва сега със .. не знам какво, аз не говоря с тях вече, но нещо на мъжа ми дуднала вчера.
Да загрубеят нещата? Не знам точно какво може да направи тя, а синът ми ще уча да се справя с такива ситуации, тепърва ще има в живота си, трябва да знае какво да прави. Радвам се, че още отначало не се идентифицира той в тази група, не му допаднаха, самият той се отказа от тях. Иначе имаше шанс и той да е в агитката.
От районното ни дадоха съвет да не разговаряме с тях, като дойдат да досаждат да казваме "Не желая да говоря, нещата ще се разрешат по законов път". Обяснението на такива неща е липса на контрол от страна на родителите, скука и свободия. Като приключат училище, проблемите от училище излизат в кварталите. Това беше обяснението на следователката.

Същите. С разликата, че аз дори заобикалям въпросната площадка, дори не си правя труд да мина през нея, за да ходим в двора на близкото училище да караме колела или играем федербал, баскетбол или подобни.
И не само заради въпросната група деца.

  За някаква бандичка става явно въпрос. Това ми се вижда небезобидно, и е добре, че сте се обърнали към полицията. 

Като те спре майката теб или мъжът ти, извди телефона и кажи че ще записваш разговора, което ще послужи за доказателство където му е мястото и че след като си е наела АдВокат е на ясно с тези неща, и я остави да си оплюе брадата. С такива родители, няма как децата да са различни. Говори и с майката на детето с диабет, сигурно ще се включи. То бива простотия, ама да се подиграваш със здравословен проблем е върхЪ. 

Ще се включат другите в жалба, ама нанай. Забелязала съм, че хората чакат друг да им свърши работата, пък ако нещо се обърка те да са сухи.
Блокирайте номерата на всички от тайфата и в телефона на детето и във вашия. Излишни нерви са това. Ако майката звънне да се плюмчи пак на вратата, първо извикайте патрулка, после отворете. Понякога полицаите са отзивчиви.
Като гледам един контингент родители от нашия квартал, просто ми иде да си хвана децата и да ходя....и аз не знам къде. Майката от сутрин до вечер на бира пред блока, чакай да възпитава и да го научи на нещо. Подобни сбирки ги заобикалям. А детето си записах да учи в съседен квартал, поне след училище да не засича едни и същи.

Чета и не ми се вярва какви уродливи хора има..

Да ви кажа сега, поспряха се.
Наистина имат проблеми хората, това е ясно.
Според сина ми част от агитката /едното дете/ е заминало за чужбина, може и затова да са в застой нещата.
Чак на вратата не ми звънят, дебнат ни по улицата.
Записах го на частна занималня и от 1 месец ходи и на футбол, та не му остава много време за обиколки на квартала. Ние с мъжа ми действаме по жилищен въпрос и просто не ни остава време да водим децата насам там много много, водим по далечни площадки да играят и в съседни квартали и така.
Това е засега, ще пиша после като се завърнат от почивките дали ще има развитие.

Здравейте. От опит знам, че повечето тук са много чувствителни за мястото, на което е споделен поста, затова предварително се извинявам, ако съм объркала.

Синът ми е 7 годишен, първокласник, в ново училище с непознати съученици. Днес когато го взимах от училище учителката ми каза, че бил ударил свои съученик. Тя не била присъствала на ситуацията, но другото хлапе се оплакало на баща си, които искал да разговаря с мен. В последствие се оказа, че действително моя син е ударил другия (нищо сериозно), защото онзи го засипвал с обиди без причина. Сега кой прав кой крив ясно, че няма как да се разбере. Аз лично бях учудена, че въобще става на въпрос. Моят не ведн ъж и дваж се е прибирал изподран и посинен, разговаряли сме с него, но не съм правила драма, считайки че това си е част от детското израстване.
Мнения трябва ли да се реагира и ако таткото на въпросното хлапе повдигне темата какво да го правя?

Вилиана, аз ще пиша - а ти ако искаш ми се сърди. Хората сме различни и искам да ти покажа друга гледна точка на родител.
Аз съм учудена, че ти си учудена. Ти поощряваш първобитни методи за решаване на конфликти, щото нали 'нищо сериозно". И кога ще вземеш мерки - когато някое дете (твоето или чуждото) пострада сериозно.
Ехо, живеем в 21-век. Има по-добри начини за отговор на обида, от няколко шамара. (изкушавам се да кажа, че явно това е моделът, който детето вижда - като се скарате с ТМ, дискусията преминава в удари и ритници правопропорционални на обидата. Едва ли е така, просто ви мързи да губите време да обясните на детето какво е добро държание).

Точно в началото на първи клас бях в ролята на родител на пострадалото дете. Значи това обикновено е първият момент, когато децата остават сами в група без надзор на възрастни - и се получава тази картина с ударите, скубане и хапане. И така 3 юнаци, първите 3 дни решили да привлекат вниманието на моята девойка с удар, скубане и хапане (до кръв).
На 4-тия ден беше РС и проведох разговор с родителите. За мое учудване те ми обясниха, че те момчета си били такива и синовете им така показвали харесване към момиче ( ), един вид трябвало да се гордея с нараняванията, защото това значело, че е хубава.
Обясних, че детето е там да учи, а не да го бият (ако искат техните да се млатят помежду си). Не приемам методи от каменната ера за обяснение в любов. Дадох им идеи за подобряване на възпитанието. И понеже предполагах, че всичко това ще мине покрай ушите им, обещах, че за всеки следващ случай на физически тормоз, ще искам ТЕ ДА ПЛАЩАТ - ще настоявам да правят дарение за училището. Понеже едва ли ще го направят доброволно, всеки път, когато ги срещна и на всяка РС като конска муха ще повтарям, че дължат пари на училището.
А ако моята девойка се държи зле и обижда - моля, незабавно да ме информират, за да взема мерки.

Така че според мене при срещата с другия родител е най-добре да се извиниш (грешката на твоете дете е по-голяма) и да обещаеш да поговориш с детето. Той също е добре да поговори с неговото относно обидите. Те са деца и той ще разбере, че са малки и грешат. Поне аз така си мисля. Разбира се, може и да греша.

Аз вече разговарях с моя син.
Как реши, че вкъщи се бием? Много интерсени изводи. Аз не бих взела отношение, ако моят е потърпевш. И не -няма да му кажа да се остави да го обиждат, да дойде да ми се оплаче(или на учителя) и по този начин да търси някой друг да му оправя проблемите. И за да не бъда погрешно разбрана - не съм го насърчила да реагира по този начин. Той винаги търси приятелство отсреща, но не живеем в свят където всички са ни приятели...

"Нищо сериозно"??? А трябваше ли да е сериозно, за да ви обърнат внимание, че детето ви реагира агресивно? И кое би било "сериозно" - разкъсване, счупване?

Ще кажа някои азбучни неща, които очевидно не са ви ясни. Проблемът с агресията не е в крайния резултат, тя не е проблем само когато се е случило "нещо сериозно". Проблемът е в изначалното допускане, че който и да е проблем може да бъде разрешен с крясък, удар, ритник.
Ако не го осъзнавате, толкова по-зле да вас, и за детето ви. Защото, за щастие, все повече родители отказват да толерират агресията и да се срещат с удрящите деца "насаме", а предпочитат да действат институционално - чрез оплакване пред класната, училищния психолог, директорката, инспектората, и т.н. Разбира се, тук се включва и вербалната агресия. Работа на родителите и на учителите е да са си на местата и да предлагат адекватни модели на поведение.

Би трябвало да се извините на родителите, да обсъдите с тях и с класната какъв е проблемът, и да го разрешите колективно, като работите - вие с вашето си дете, те - с тяхното, а класната - и с двете.
И да се благодарите, че бащата ще повдигне въпросът на родителска среща, а няма да "причака" вашето дете и да му "каже няколко думи", както е обичайния съвет от майки към майки, когато се споделя за случаи на агресия тук във форума...

Според мен е редно родителите да се съберат и в присъствие на децата да се обясни кой, какво, защо ... без скандали и грубости. Моето дете като беше в малките класове уж имаше проблем с дисциплината. Всяка седмица ме викаше класната да изясняваме проблем. Той пък беше научен да идва и да си казва всичко от деня та преди да ида при учителката знаех за какво става въпрос. Нейната версия, по инфо от уж пострадалата страна винаги се различаваше от неговата, та единият ден ходех да ми обясни какво се е случило, на другият ходех да ми се извини, че не е точно така както ми го е представила. Версиите винаги, ама винаги са различни, така че е добре да се направи среща за изясняване. Няма незначителен проблем, има малки проблеми, които могат да ескалират в един момент и да стане много неприятна ситуация. Синът ми беше в четвърти клас когато баща на съученик отиде на Зеленото им училище и го заплаши че ако още веднъж съкровището му се оплаче ще го хване на улицата и ще го пребие. Имаше късмет че тази простотия я разбрах когато бяхме на 4 000 км. от България, защото нямаше да оставя нещата така. Колко трябва да си малоумен та да идеш да заплашваш дете, а да не потърсиш родителя.

Вилианна, много жалко, че се налага 5 човека да ви обясняват едно и също, а вие продължавате да не разбирате.
Не е "нищо", насилие е. Ако не го обясните на детето си от 2ри ден на 1ви клас тепърва ще имате неприятни случки.
Няма "малко го ударих", децата така опипват почвата.
Дали се биете в къщи не мога да знам, но явно показвате на детето си, че толерирате физическа саморазправа. Лошо е да ви се оплаче  ?
Вие считате, че на 7 години е изградена личност и следва да има емоционална зрялост да се оправя сам?
Как е редно да постъпите с бащата? Трябва да му се извините в присъствие на собственото си дете. Без нападки "ама вашия го е обидил". Просто и кратко извинение. Модел. Ама надали!

Аз смятам, че децата в присъствието на родителите си трябва да се извинят едно на друго - едното за обидите, другото за ударите. Добър знак е това ,че бащата иска среща с другия родител, явно има желание да изясни ситуацията и да покаже не детето си кое е правилното поведение.

Вилианна, това са малките уроци в живота на децата, които ги подготвят за живота като големи. Такива ситуации трябва да използвате да го научите, че не бива да скача на бой. Не може на вербална атака да отвърне с бой - ако сега не го разбере ще има огромни проблеми като стане пубертет и голям мъж. Да, ако са го ударили няма да седи разплакан в ъгъла, но тук ситуацията не е такава.

Вашето темпераментно момче трябва да осъзнае, че боя не е решение на никой въпрос и се ползва само при самозащита. Времената са такива, че ако успеете да го научите на това то някой ден може да му спасите живота спирайки го от саморазправа, която лесно ескалира при едни по-големи момчета.

Ако другите родители инициират среща и разговор то значи не смятат, че тяхното дете е лекинко ударено. Трябва да поговорите с децата и като възрастни хора да им кажете "Ти сгреши тук и тук, ти пък реагира неправилно. повече да не се повтаря!" Вие сте родители и трябва да оправите нещата и да въздадете справедливост