Възпитание в емпатия

  • 7 225
  • 141
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 7 332
Добре, щом е толкова пунктуално важно. Вътрешно-утробните усещания устройват ли те, Андариел?
Все тая е, защото джанката пак няма да се обсипе в крушови цветове.

# 46
  • Мнения: 61 789
Не мисля, че може да се възпитава чувствителност.
Или я имаш, или я нямаш.
То си личи по децата, някое се разплаква от лека забележка, друго и да му викаш, и да го биеш, те гледа тъпо и не му трепва нищо.

# 47
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, важно е. Да, устройват ме. По време на вътреутробното равитие генетично се пускат различни процеси по различно време и на стресови фактори, отразяващи се съвсем материално и прозаични  върху майката, а оттам по химичен и физиологичен път да има промяна в потока към детето, не знам защо му казват възпитание. Това, че бебето като се роди реагира по различен начин на запис на гласа на майка си и на непознат глас не означава, че детето е възпитано в нещо. На психолозите не за пръв път им се случва да залитат в подобни насоки, сигурно защото не учат достатъчно или почти никак неврологиия, невропсихология и т.н. Но пък, тази теория много добре продава стоки и услуги за пренатално възпитание. И точно "цивилизованите" бели, образовани и надвили си на харча се връзват.

# 48
  • Мнения: 6 217
И аз мисля, че И е вродено И се възпитава.

# 49
  • Мнения: 5 259
А нещо да споделиш или коментираш относно методите, с които се възпитава? Освен вече споменатото по-нагоре "говоря, обяснявам". Интересува ме нещо по-конкретно като подход, което някой да е забелязал да дава резултат.

# 50
  • Мнения: 6 217
А нещо да споделиш или коментираш относно методите, с които се възпитава? Освен вече споменатото по-нагоре "говоря, обяснявам". Интересува ме нещо по-конкретно като подход, което някой да е забелязал да дава резултат.
За съжаление не мога да кажа, че има някакъв целенасочен метод. По-скоро примерът и начинът на живот възпитават.

# 51
  • Мнения: 61 789
Естествено, че трябва да се възпитава. Peace
Както всичко останало.
Но това, което е заложено като ген, характер, темперамент, е основното.
Дали ще се надгради в положителен или отрицателен смисъл, зависи от много неща.

# 52
  • София
  • Мнения: 44 511
Ето ще обясня - моята дъщеря от малка имаше един навик, по-скоро обратен на емпатия.
Т.е. - когато на някой му е хубаво, да му развали настроението.
И по конкретно - на мен. Излизаме двете заедно, отиваме където тя иска, правим каквото тя иска, а тя започва да мърмори, да натяква, да продължава, докато в един момент не ме докарва до лудост.
Хиляди пъти съм и обяснявала - абе защо го правиш, човече? Отпусни се и се наслаждавай. Сподели хубавия момент.
Напоследък /на 10,5 е/ има някакъв прогрес.

# 53
  • Мнения: 438
Съгласна съм с Real-Woman, възпитава с личен пример и начин на живот, но голямо значение имат и гените. Simple Smile
Има една книга на Маршал Розенберг - "Общуване без агресия", там се дават много практични насоки не само при възпитание на децата, а и при общуване с другите чрез емпатия.

# 54
  • Мнения: 61 789
Ето ще обясня - моята дъщеря от малка имаше един навик, по-скоро обратен на емпатия.
Т.е. - когато на някой му е хубаво, да му развали настроението.

И по конкретно - на мен. Излизаме двете заедно, отиваме където тя иска, правим каквото тя иска, а тя започва да мърмори, да натяква, да продължава, докато в един момент не ме докарва до лудост.
Хиляди пъти съм и обяснявала - абе защо го правиш, човече? Отпусни се и се наслаждавай. Сподели хубавия момент.
Напоследък /на 10,5 е/ има някакъв прогрес.


И моята е същата.
Но и баща ѝ е такъв. Тя прилича по всичко на него.
Ако на мен ми е радостно, тя ще се почуди за какво да недоволства и да търси под вола теле.
Ако ми е тъжно или нещо ме тревожи, тя ще надуе музиката.
И аз говоря, но не виждам ефект.
Имам чувство, че нарочно го прави. ooooh!
Иначе е състрадателна към животни.

# 55
  • Мнения: 8 911
Според мен това си е вродено. Две деца имаме вкъщи, по един и същ начин ги възпитаваме, по един и същ начин се отнасям с тях, едно и също поведение наблюдават от наша страна, но са коренно различни по отношение на емпатията. Големият е от тези, на които не им пука как се чувстват другите. Колкото и да му говорим, обясняваме, той в това отношение си е като кон с капаци - ще мине през теб и няма да те забележи изобщо.
Малкият е съвсем друг - много по-чувствителен, по-милозлив. Може да изпитва и изпитва съчувствие. За батко му, това съчувствието, е тера инкогнита. Той е душичка. В него няма капка злоба, въпреки че не би се поколебал да използва сила, ако трябва да се защити.

# 56
  • Мнения: 28 781
Само социопатите не могат да изпитват емпатия по рождение. Поне такива теории съм чела.
Всички останали хора я владеят до някаква степен. Някои са по-надарени, други - не толкова (също като дарбата да рисуваш или да създаваш музика). При някои се развива целенасочено (възпитание), други са оставени на самотек (с любимото ми "Ми то така си е родено" или "Такова дете ми се падна").
Има професии (лекари, психолози, учители и т.н.), за които, според мен, трябва кандидатите да се изследват задължително и тези с недостатъчно развита възможност за емпатия автоматично да отпадат. За съжаление такова нещо няма, поне не и у нас.
Отделно, че има хора, които умеят да прикриват чувствата си. Липсата на външен израз на някаква емоция не означава автоматично, че човекът не я изпитва. Това по повод на големия син, на когото не му пукало. Може да е така, но може и да не е. Чисто хипотетично на практика може големият да съпреживява много повече нещата, макар и вътрешно, насаме, отколкото малкия, който умее да дава външен израз на чувствата си, а защо не и да ги преекспонира, за да получи одобрението на околните.
Драма куин, дет' се вика.  Laughing

# 57
  • Мнения: X
На мястото, където работя в момента, започнах след обстойни разговори с психолога на фирмата, както и страничен такъв. Един от показателите, по които "бих" останалите си конкуренти, беше нивото на емпатичност, което съм проявила в тестове и разговори. Интересното беше, че на определени въпроси, се стремях да дам, така да се каже сериозни отговори, да си придам тежест и важност, но въпреки това емпатичността ми е видяна. Само практиката ще покаже, дали не са се излъгали в мен, защото самата аз бях учудена, че съм така високо оценена по този показател, който се оказа повече от важен за дейността ми.

# 58
  • София
  • Мнения: 62 595
Само да не се окаже, че са имали нужда от някого, който да играе "товарното магаре". Peace

# 59
  • Мнения: X
На същия принцип са избирани и останалите колеги. Периодично се правят подобни тестове и показалите резултати, несъвместими с принципите на работа, биват слагани на тихия фронт за определен период от време.

Общи условия

Активация на акаунт