Само към любовниците - настоящи, бивши или бъдещи :)

Специално в този случай мисля, че се хилим добронамерено, защото в общия случай, на 20 повечето сме били на сходен акъл и знаем какво се случва в следващите глави на книгата.
Обаче също така, в голямата си част, сме наясно, че няма начин да убедиш някой в нещо такова и остава само да се позабавляваме на чужд гръб

Ето до това доведе гледането на боклуци от рода на " Сексът и градът".  Не мисля, че ранната възраст е оправдание, дори напротив.Като млада бях още по-романтична от сега. Не мисля, че и сега е добре за младо момиче да има много сексуални партнъори преди брака. Консервативна и старомодна звуча сигурно. Отношението на Антигона към секса е отношение потребителско, като да си купиш домати. Много тъжно ми става като прочета такива неща от млади момичета.

Не, няма сръдни в случая, зачудих се "на глас". Не визирам моят избор, а всеки чужд, който ако не се вписва в общоприетата рамка е повод за по-резки изказвания, отрицателно категоризиране и открити подигравки. Нямам навика да се капсулирам в една единствена реалност където съществуват изцяло мои правила, морални устои, принципи, ценности, ситуации и цветове. Затова ми е чудно, ако толкова си се вторачил в краските на единствения ти по рода си свят, защо просто не си останеш забит само в него, а все пак вдигаш поглед само за да размахаш пръст.

Наскоро бяхме с такова семейство на родова сбирка. Той е с 5 години по-млад, заедно са от 20 г, нямат деца (споделяла ми е, че в нея е причината), тя вече е на 51г, напълня, годините й личат, но емоцията, духът й, чарът са непроменени. Дъщеря ми ми обърна внимание, как дори докато пуши отвън, той непрекъснато я следи през витрината с поглед как танцува и се усмихва.

Напротив никак не е нужно само сексуално привличане, точно любовта е задължителна за отглеждането на здраво потомство. Разбира се има рядко интелигентни индивиди, които успешно отглеждат заедно потомство, но на  масата им трябват приятни емоции за да имат причина да стоят с половинката. Когато си отидат приятните емоции, обществото е измислило други механизи да ги държи заедно, когато и те не вършат работа, се разделят.
Сексуалното привличане сама виждаш от темата, доста често се отъждествява с влюбване. За съжаление човешкото дете изисква дълго време грижи, докато съзрее и е годно да се възпроизведе, така че за отглеждането му не ще да е само сексуално привличане. За животните е достатъчно сексуалното привличане, но за хората не е. И понеже сме разбрали, че не е достатъчно избираме и се оглеждаме дълго за партньор, към който хем да изпитваме емоции пък хем да е годен за потомство. За това "финансово красивите мъже" са толкова привлекателни. Осигуряват среда, в която потомството ще се ползва максимално, поне на теория е така. Любовта заслепява точно така, но пък събира. Влюбваш се, създаваш потомство и оставаш с човекът, с когото си емоционално свързан за да се грижите двамата за децата, защото по - отделно е тежко. Най - добрият начин двама души да стоят заедно е, когато са емоционално свързани, обикновено с любов. Когато я няма, дори и децата не са мотив да останат заедно в двойка. Затова е измислена любовта от природата, за да държи двойката в едно цяло. Естествено, ние сме разумни животни и обичаме да послъгваме създателката, така че много варианти и изключения могат да възникнат. Послъгването не е непременно нещо лошо, напротив доста пъти е правилно.

+1 за мнението на  Anna-Bell за семейството и любовта.

Нормално е. Чуждото в повечето случаи е заплаха, за собственото.    Размахването на пръст е доста приятна емоция, защото създава представа у размахващият за непогрешимост и абсолютна правота, а това си е доста приятно чувство, в крайна сметка. За някои де, не за всички.

 По добре преди брака, отколкото след това, все пак.

Т.е., ти напълно изключваш възможността любовта да е причината да са се събрали?  
В такъв случай, защо е нужно да се събират с човек от другия пол, спокойно могат да си живеят две кукувици например, хем няма да перат мъжки чорапи,хем няма да търпят мъжки капризи?    
Разбирам, че все още не си срещнала/изживяла любовта, ама не тази, водеща до сърбели разни, а онази истинската, дълбоката, всеобхватната, но поне се възползвай от собствения си съвет и бъди "толерантна към илюзиите и самозблудите на другите".    

Колко "много" е много? За някои и 10 са много, за други и 50 са малко.

Заплахи, пръстове...

А всъщност е просто смешно. Като да слушаш любовните проблеми на 15-годишна, която, след като се е разделила с Иванчо, реве как никога няма да обича никого след него, как живот без Иванчо няма, как светът ѝ е свършил и никога, съвсем никога няма да е щастлива. Същата работа. Хем леко съчувстваш, хем малко на смях напушва.

 Не е ли възможно да си млад, без да се приема, че гледаш отвисоко?

Не ме разбирай погрешно. Приемам изборът ти. Само ми е интересно как така няма да имам нищо против мъжът ми да спи с Х и това да не е никакъв, ама никакъв проблем за мен, но да е тема табу това, че той е спал с Х? Значи дълбоко в себе си не сте готови да делите партньора си и с други и споменаването на това, че е правил секс с Х ви наранява? Предпочитате да се правите, че не се е случило. Да, казал е, че излиза с Х, но като не ми каже "правих страхотен секс с Х", мога да се правя, че само кафе са пили. Един вид защитна реакция. А ако чуеш подробности, дори не подробности, а само да спомене колко много му е харесало, дали няма да те жегне нещо? Ами ако наистина отиваш на кафе с Х, а той си мисли, че ще правите секс? Тогава казваш ли му, че няма да правите нищо или пак излизаш без повече подробности? А иначе изборът ти го приемам, но условията свързани с този избор са ми странни.

Любовта съществува, точно толкова, колкото съществува и егото човешко. Любовта е прекрасна илюзия, така че съществува, как да не съществува. Но е продукт на егото, една прекрасна маска на егото, това е любовта. Да не говорим, че служи и за чудесно оправдание. Нали виждаш с какво се майтапим, с това, че можем спокойно да кажем на съпругът, че не го прави като Пешо. И ако съпругът ни ни обича безусловно би трябвало да се съобрази, нали? Ако съпругът не ни удовлетворява сексуално нали ако ни обича безусловно, даже сами би предложил да ни намери някой Гошо, просто ей така да сме щастливи. Нали любовта означавало другият да си щастлив и ти да си доволен, ако той е щастлив. Същото и ние. Ако не го кефим с нещо, ми да му предложим по - добро, ей така за една нощ поне. Е, хубаво тогава, защо е обидно и кофти ако Пешо дойде, или Пена? Нали това била любовта, всепрощаваща, всеотдайна, партньорът да е щастлив, пълно доверие и незнам си каква. Да, ама не. На практика не била такава. Обидно било Пешо да е по - добър от съпругът. Или Пена да прави по - хубави с-ки.

Не, изобщо не можеш да разбереш аз какво съм изживяла, а както виждаш и не споделям, точно, защото не искам аз да съм единствената камбанария от която се изхожда. Опитвам се да ти кажа, че точно, както ти си мислиш, че си изживяла или изживяваш някаква любов, така и другите си мислят същото.
Аз както виждаш съм много толерантна към всички видове илюзии, точно мен ти да ме обвиниш в нетолератност е някак смешно. Пръст не съм размахала, нито съм си позволила да кажа, че единият тип с отворен връзка обича, пък другият не. Още повече ми се затвърдява схващането за илюзорността на подобни емоции. Напротив в един мой пост обясних даже, колко важна е илюзията любов за семейството, особено с подрастващи деца. Когато децата порастнат пак е важна за да притъпи чувството на самота и старост дори. Единственият недостатък като всяка зависимост е, когато един ден смъртта  дойде какво ще прави единият от партньорите. Това е гадното.
Събират се с човек от другият пол, защото са хетреосексуални затова. А както знаеш това е вроден, а не избор. Ясно ти е защо хетросекуалните се привличат, нали и каква е целта?

След като се събират според теб за , а не от любов и страст, какво значение има дали са хетеро или хомо?   

Проблемът на изневерите, поне повечето, е че този, дето нещо не го кефи вече в партньора, не си казва къде му е болката, ами самосиндикално тръгва да я "лекува" навън.