новият ми дом ... АД !!!

  • 13 187
  • 103
  •   1
Отговори
# 75
  • тук и там
  • Мнения: 13 983
И според мен авторката е много млада и не се е отделяла до сега от родителите си.Спомням си,че като бях студентка първи курс и аз си ходих до вкъщи всяка седмица,нищо че беше на  300 км родния ми град от мястото на което учех.После свикнах и се получи обратното-родителите ми започнаха да ме питат кога  и дали ще се прибера.. Simple SmileЩе свикне авторката,но и трябва време за адаптация,а хормоните усложняват нещата допълнително.

# 76
  • Мнения: 629
На мен ми беше супер яко като си купихме жилището и се изнесохме двамата, бяхме на 24 и двамата бяхме живели досега при родители.
Друго си е да си имаш собствено пространство и мама да не ти дава акъл кое как да направиш Simple Smile

# 77
  • Мнения: X
за това е хубаво рано да се отделиш и да преминеш този стрес.Колкото повече време и години минават,толкова повече навици изграждаш и е трудно после.Компромиси се изискват и също така да потиснеш егото си.
Доживях да се съглася с душата. При това на 1000%.

# 78
  • Мнения: 10 585
за това е хубаво рано да се отделиш и да преминеш този стрес.Колкото повече време и години минават,толкова повече навици изграждаш и е трудно после.Компромиси се изискват и също така да потиснеш егото си.
Доживях да се съглася с душата. При това на 1000%.
Не е съвсем вярно и аз нас 28 г. от вкъщи излязох и направо с мъжа си заживях (знам,знам, инфантилна съм), ама дори не съм си помисляла да търча всеки ден при мама обратно, а да си нося дрехите за пране, абсурд. Нито ми се се плакало, нито ми е било тегаво. Един-единствен път от работа по навик си тръгнах към "старото вкъщи", ама се осъзнах на средата на пътя и се прибрах в новото. Да попитам как точно тежи домакинската работа? Вие при родителите си не сте ли помагали в домакинството - чистене, готвене, пране? Аз това от 14 г. го правя и разлика особена не виждам.

# 79
  • Мнения: 47 228
Изнесох се веднага щом завърших училище.
Последната година си имах календар, в който драсках всеки отминал ден, нямах търпение.
Не съм имала никакви проблеми с родителите ми, близки сме и до днес, но нуждата да съм отделно беше непреодолима  Crazy

# 80
  • Мнения: 10 585
Изнесох се веднага щом завърших училище.
Последната година си имах календар, в който драсках всеки отминал ден, нямах търпение.
Не съм имала никакви проблеми с родителите ми, близки сме и до днес, но нуждата да съм отделно беше непреодолима  Crazy


Сигурно разликата е, че ти, както и  аз, сме искали в даден момент да се изнесем, а на авторката и се е наложило - непланувана бременност и смяна на един дом с друг.

# 81
  • Мнения: 28 653
Купих си собствено жилище когато бях още едва на 25, беше на зелено и отне известно време да стане готово, на 26 си избирах плочки, бои, мебели и уреди...невероятно усещане, да имаш свой собствен дом...както са казали и другите, място където никой не може да ти нарежда как да постъпиш. Сега имам и други имоти, но моят дом е мястото където се прибирам и се чувствам най-щастлива. При нашите ходя на гости и ми харесва, но вече не казвам "отивам у нас", а казвам "ще дойда у вас". Човек пораства, кой по рано, кой по късно, неизбежна част от кръга на живота е.

# 82
  • Мнения: 2 285
Скрит текст:
за това е хубаво рано да се отделиш и да преминеш този стрес.Колкото повече време и години минават,толкова повече навици изграждаш и е трудно после.Компромиси се изискват и също така да потиснеш егото си.
Доживях да се съглася с душата. При това на 1000%.
Не е съвсем вярно и аз нас 28 г. от вкъщи излязох и направо с мъжа си заживях (знам,знам, инфантилна съм), ама дори не съм си помисляла да търча всеки ден при мама обратно, а да си нося дрехите за пране, абсурд. Нито ми се се плакало, нито ми е било тегаво. Един-единствен път от работа по навик си тръгнах към "старото вкъщи", ама се осъзнах на средата на пътя и се прибрах в новото. Да попитам как точно тежи домакинската работа? Вие при родителите си не сте ли помагали в домакинството - чистене, готвене, пране? Аз това от 14 г. го правя и разлика особена не виждам.

О, аз много исках и имах нужда да се изнеса, но не исках да казвам, че си имам гадже толкова скоро след раздялата с  бившия, с когото, уж, беше сериозно. Знам ли на съвест го ударих, че ми беше неудобно от родителите, които много бяха свикнали с ех-а, ама ММ беше толкова настоятелен и настъпателен, че не ми остана друг избор  Heart Eyes Остави ме да отида не една екскурзия за месец и нещо и като се върнах на същия ден ми връчи ключове и след няколко дни - шкафчето.  Mr. Green Heart Eyes

# 83
  • Мнения: 47 228
Сигурно разликата е, че ти, както и  аз, сме искали в даден момент да се изнесем, а на авторката и се е наложило - непланувана бременност и смяна на един дом с друг.

Така е. Просто смятам, че е много по-нормално поколенията да живеят отделно. Не би ми било удобно да се прибера с мъж в 3 ч. през нощта, например.

# 84
  • Мнения: 24
Ако постигнеш целта си и тя не те прави наистина щастлив, то това не е била твоята цел Wink

# 85
  • Мнения: 2 760
Мисля, че авторката я е хванал голям страх и това е добре донякъде, явно пораства и усеща, че ще носи сериозна отговорност. Нормално е да се опита да избяга от нея и да се скрие при мама. Но накрая ще си я поеме, къде ще иде.
Не ми харесва обаче безотговорността към собствената тема, винаги като видя някоя зарязана от автора си тема, си мисля, че е пързалка. Въпрос на чест е като пуснеш тема за съвети и помощ, да си насреща, за да ги получиш, макар и гарнирани с критики.
Другото, което искам да кажа е, че си мисля колко много пъти даден автор не успява да даде всички важни подробности около питането си още в началото и коментарите завиват в някакви странни коловози. Още помня как в един друг форум едни "змии" бяха докарали млада майка дотам да мисли за самоубийство, преди да се разбере как младата майка е родила точно преди седмица, явно страда от тежка следродилна депресия, няма никаква идея какво се случва с хормоните й и поради тази причина още не изпитва привързаност към бебето си (беше пуснала тема защо не може да си заобича бебето и я бяха разпнали на кръст...) Когато тази малка подробност се изясни, се убиха да й се извиняват. Та ако тази тема не е пързалка, може да има някоя ключова подробност, която не знаем.
Не бих си вадила генерални изводи.

# 86
  • Мнения: 4 265
Та ако тази тема не е пързалка, може да има някоя ключова подробност, която не знаем.
Не бих си вадила генерални изводи.

Да, може и да има ключова подробност, но докато не бъде споделена, авторката създава впечатление на разглезена мърла. Една жена трябва да намери начин да създаде уют и да се грижи за дома, в който ще създава семейство и ще гледа детето си. Ако това не й идва на акъл, може да се окаже, че ще има основателна причина един ден горко да съжалява за глезотийте си, но най-вероятно ще е късно за промяна. А да ходиш при и да водиш мама в жилището си ежедневно, не е решение.

# 87
  • Мнения: 248
Абе, каква "ключова подробност"? Simple Smile
Предния пост на авторката, преди да създаде темата е в стил: "правих секс без презерватив... има ли опасност да съм бременна?"
Е, явно опасността се е реализирала и сега тя е в шок от цялото това ново положение- нови отговорности, коренно различна обстановка и живот. Проблемът не е в жилището, а явно в това, че не е била готова за тази крачка

# 88
  • Другата България
  • Мнения: 43 421
Самия факт, че пуска тема и изчезва без коментар и на мен ми говори същото.

# 89
  • Мнения: 4 265
Абе, каква "ключова подробност"? Simple Smile
Предния пост на авторката, преди да създаде темата е в стил: "правих секс без презерватив... има ли опасност да съм бременна?"
Е, явно опасността се е реализирала и сега тя е в шок от цялото това ново положение- нови отговорности, коренно различна обстановка и живот. Проблемът не е в жилището, а явно в това, че не е била готова за тази крачка

А, ясно, добре че внесе яснота! Сърби, боли...

Общи условия

Активация на акаунт