Зависи от коя провинция, докато учех в Благоевград, се изненадах колко са овъртолени отделните поколения. За цял квартал научих клюките кой е довел снаха, кой на кого е давал апартаменти, етажи, кой с кого живее...там беше направо Форсайтска история. Не беше необичайно да има домакинство от 2ма пенсионери, безработното им дете, снахата с 200 лева майчинство- общо взето никой няма доходи от труд, живеят обаче в огромна къща, строена през соц-а.
- Публикувана: 22 септ. 2015, 01:17 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2015, 21:32 ч.
Hапускане на дома
Ами не знам кой си гледа децата до старини, Джули, аз такива не познавам. Да не говорим, че това няма абсолютно нищо с казармата. Ама нищо.
Със синът ми сме говорили как да се отдели като студент, намираме го и двамата за следващата логична стъпка в живота. Същевременно, ако имаше казарма в момента, най-отговорно казвам, че щях да търся връзки, да лъжа, мажа и да давам рушвети, за да го оттърва.
Със синът ми сме говорили как да се отдели като студент, намираме го и двамата за следващата логична стъпка в живота. Същевременно, ако имаше казарма в момента, най-отговорно казвам, че щях да търся връзки, да лъжа, мажа и да давам рушвети, за да го оттърва.
Нормално е всеки да пречупва нещата през собствената си призма. Ти имаш син и виждаш нещата по различен, субективен начин. Всеки си има мнение. Не знам защо някои решиха, че налагам мнение. Просто казвам каквото мисля пък всеки да си постъпва както реши. След години ще се види кой крив и кой прав.
Зависи от коя провинция...
Зависи и за кое време. Последните 10-15 г. нещата са коренно различни навсякъде.
В тия къщи или наистина се разбират, или зреят такива конфликти, че накрая се стига до убийства с брадви или разцепване на цели родове заради метър двор.
Естествено, но пък от някакъв единичен случай някъде някога се тръгва да се вадят едни генерални изводи и заключения, като че ли това е масово явление и едва ли не всяко второ семейство е така.
Генерализира се, обобщава, едни заключения, едно чудо - само защото Х познава двама, които са чули за още двама, живеещи с още трима.
Генерализира се, обобщава, едни заключения, едно чудо - само защото Х познава двама, които са чули за още двама, живеещи с още трима.
По причини независещи от мен още от 9-ти клaс зaживях отделно от нашите. В съботa и неделя бях с тях, но през другото време не. После на 19 зaнинaх да следвaм и съвсем се отделих, но честно кaзaно много ми беше мъчно, че не сме заедно. На 21 зaживях със съпругa ми, но си мисля че ако не се бяхме срещнaли щях дa си остaнa у дома. За съжаление на следващата годинa и двамата ми родители починaхa, тaкa че според мен си живейте с родителите докaто имaте възможност и желание. Не виждaм нищо лошо в това. Пaк може да си бъдете сaмостоятелни, а когато си нaмерите половинкaтa със сигурност ще е много приятно да ходите на гости при родителите си и да си спомняте всички онези прекрaсни мигове, които сте преживели заедно.
Естествено, но пък от някакъв единичен случай някъде някога се тръгва да се вадят едни генерални изводи и заключения, като че ли това е масово явление и едва ли не всяко второ семейство е така.
Генерализира се, обобщава, едни заключения, едно чудо - само защото Х познава двама, които са чули за още двама, живеещи с още трима.
Генерализира се, обобщава, едни заключения, едно чудо - само защото Х познава двама, които са чули за още двама, живеещи с още трима.
И как го реши това горното. Това си е твое умозаключение. Кой колко души познава и на какво гради впечатленията си, няма как да знаеш.
Естествено, но пък от някакъв единичен случай някъде някога се тръгва да се вадят едни генерални изводи и заключения, като че ли това е масово явление и едва ли не всяко второ семейство е така.
Генерализира се, обобщава, едни заключения, едно чудо - само защото Х познава двама, които са чули за още двама, живеещи с още трима.
Генерализира се, обобщава, едни заключения, едно чудо - само защото Х познава двама, които са чули за още двама, живеещи с още трима.
И как го реши това горното. Това си е твое умозаключение. Кой колко души познава и на какво гради впечатленията си, няма как да знаеш.
Джули, проблемът ти не е с мен. Ако го разбереш, няма да подскачаш толкова.Коментирах това
В по-малките градове са много тия, дето живеят с децата си до много късни години.
Мое умозаключение е, да, въз основа на написано тук, за разлика от твоите, чиито корени се крият в твои лични драми. Затова ми се искаше да говорим с конкретни примери и факти, което и правя. Да, и вчера ти казах - не знам ти на какво градиш твоите впечатления, защо го повтаряш? Така е, и не искам да знам. Но пък ми беше интересно Мамасита на какво гради нейните. Може ли?
Ми то като дочуеш 50 разговора на подобна тема, вече не е "генерализиране", а е ясно, че има някаква тенденция. И като добавиш към това видимите условия на живот, заетост и перспективи, някои картинки се доизясняват.
Добре че сега има някакво раздвижване на пазара на имоти, че да се поразчупят моделите.
Добре че сега има някакво раздвижване на пазара на имоти, че да се поразчупят моделите.
Moля ви, кажете си мнението относно това, права ли е тя или по скоро моята гледна точка е по -правилнa? Koга човек трябва да предприеме това действие и имам ли основание да чувствам вина, че все още не съм го предприела?
В бедна държава като България, не виждам нищо лошо момиче на 20 още да живее с родителите си. Учиш ли, как смяташ да се издържаш сама и да плащаш наем ? Поне първо завърши.
Иначе, ако говорим по принцип, по-добре е по-рано да се изнесеш от колкото късно, ако имаш тази финансова възможност. Особено когато нещата опрат до връзки и личен живот. Дори не си представям как бих могла да поддържам сериозна връзка с някого, ако не мога да се отделя насаме с него. Да се завираме в стаята ми при родителите ми...изглежда ми като някаква тийн връзка и би ми било много некомфортно.
Естествено, но пък от някакъв единичен случай някъде някога се тръгва да се вадят едни генерални изводи и заключения, като че ли това е масово явление и едва ли не всяко второ семейство е така.
Генерализира се, обобщава, едни заключения, едно чудо - само защото Х познава двама, които са чули за още двама, живеещи с още трима.
Генерализира се, обобщава, едни заключения, едно чудо - само защото Х познава двама, които са чули за още двама, живеещи с още трима.
И как го реши това горното. Това си е твое умозаключение. Кой колко души познава и на какво гради впечатленията си, няма как да знаеш.
Джули, проблемът ти не е с мен. Ако го разбереш, няма да подскачаш толкова.Коментирах това
В по-малките градове са много тия, дето живеят с децата си до много късни години.
Мое умозаключение е, да, въз основа на написано тук, за разлика от твоите, чиито корени се крият в твои лични драми. Затова ми се искаше да говорим с конкретни примери и факти, което и правя. Да, и вчера ти казах - не знам ти на какво градиш твоите впечатления, защо го повтаряш? Така е, и не искам да знам. Но пък ми беше интересно Мамасита на какво гради нейните. Може ли?
Лични драми за щастие нямам, но живея в гражданско общество и виждам какво се случва. Примери на зависими от родителите си 25+ годишни мога да ти дам бол. Дори ми е трудно да се сетя за хора, които са напълно независими. Ето на това мое наблюдение съм оформила впечатленията си и на базата на това смятам, че е време да се променят някои аспекти в българското мислене. Да кажа, че това е мое мнение и виждане. Да не се почувства някой засегнат или притиснат.
П.П. Извинявам се, че така невъзпитано се намесих в разговора ти с друг човек в публична тема.
На мен ми е интересно как отдавна разделиха бакалавърската от магистърската степен, но младите продължават по навик да си учат до края на магистратурата, като така вместо да почват работа на 23-24, вече на 26 тепърва почват да се ослушват. И то това за специалности от рода на пиар и маркетинг, където магистърът не е жизнено важен, може да си го взимаш задочно, докато работиш.
И дори да си частично зависим, докато работиш, това пак е по-добре от нищо, защото си трупаш и стаж и опит.
И дори да си частично зависим, докато работиш, това пак е по-добре от нищо, защото си трупаш и стаж и опит.