Hапускане на дома

Да.Повечето родиха почити след завършване или година -две след това.Гледаха си децата 2г. После започнаха работа я магазинерка,я застрахователи някой учиха и по време на майчинството,някой след това.Тогавашните майки-студентки бяха много облагодетелствани откъм явяване на изпити и вземане на същите.Помагаха им и родители.В повечето случай финансово,но не са ги издържали.И така на 29-30г вече работеха и се реализираха.
Какво значение има дали ще стоя у дома до 25г и мама ще се грижи за мен.Или до 25г ще дава някой лев ,ще купи дрешка и играчка.Ако всичко е в ра.ките на нормалното проблем няма за никоя от страните.
Аз съм от късно родилите.Родителите ми са пенсионери.
Искат ,но откъде да отделят по-голяма сума да ми помогнат.И пак я яке,я играчка ,я друго купуват и дават на детето.То излезе,че и аз не съм самостоятелна.

Градски легенди, така си мислят жените им само
Сред програмистите е най-висок % връзки на работното място.

Златна ябълка без лоши чувства, но мисля, че си много властна и ще станеш ужасна свекърва, месеща се и доминантна (като моята). Моля не се обиждай, пак казвам не е с лошо, всеки знае най добре за себе си.

Аз се изнесох от вкъщи на 22, за да заживея с гадже и то на 600 км от вкъщи.
Живота ми не мога да кажа, че се е променил особено много, защото в къщи аз се занимавах с готвенето, пазаруването, плащането на сметки и подобни. Всъщност мама само чистеше, другата работа беше за мен. Мога да кажа, че колкото самостоятелна в това отношение съм била тогава, толкова съм и сега.

Разликата беше само в това, че започнах да си изкарвам парите сама. Чувството е супер. Иначе за разпределянето на финансите, правех го и преди.
Аз обаче, бях една от първите напуснали семейното гнездо. Имам приятели, които още живеят при техните (на почти 25 съм)
Това със самостоятелността е много различно понятие.
Имам позната, която на 19 години, родителите и дадоха апартамент за нея и сестра й. Направиха ремонт, в момента работят при баба си и дядо си, които имат малко хотелче и им дават пари. Аз не мисля, че това е самостоятелност, въпреки, че е по малка от мен и се изнесе преди аз да се изнеса от нас.
Разни хора, разни идеали...

Не се сърдя  
Така е, права си.

Все пак се надявам , съдейки по форума, че на тези с ужасните свекърви/и ти го потвърждаваш/ , синовете им са най-добрите . Въпреки че все още не ми е ясно как става това, но ето , май съм на път да го докажа

--------


Не знам дали за всички е валидно, но в работата на сина ми - да

Абе, аз като си събрах партакешите от нас, бях току-що навършила 20 години, с ММ заживяхме, когато бях на 22 и се сгодих на 24. Тя и майка ми си правеше устата "изчакай до 30", ама като я послушах, та като някой й чу мнението... Ще слушам аз мама до пенсия, айде бе.

Само едно ме притеснява...ако на работното място няма кьорава женска, какво се случва...


Иначе идеята на това да учиш, докато си настрана от мама е точно тая: да ти е по-трудно да учиш. Така се научаваш да отсяваш важното. Иначе в идеални условия може да пребозаеш академично, да забиеш яко, до 30 да се "квалифицираш" и да станеш толкоз знаещ, че да не може да действаш.

Колкото до програмистите- не ме лъжи, че 10 часа работи на пълен капацитет, повечето са като Пенелопа, тъкат и разтъкават и гледат да скатават. Няма да забравят кода, ако пуснат една пералня. Проверено е.

Имам примери за хора, следвали в "идеални условия"- мама носи кафе, то само над учебниците. И нищо накрая.

Чувствам се по същия начин. Особено за мъже. "Деца", завършили средното си образование, секс, работа и при мама за мен са несъвместими.
Безкрайно си обичам децата и ще съм винаги до тях, когато имат нужда.

Ама , чакайте....аз под това да живееш сам, разбирам да си плащаш всичко сам. Да се издържаш абсолютно сам, без никаква помощ от родители  - наем, или да наследиш жилище, режийни, храна, разходи обучение и всичко.

Моят син живее сам в моя апартамент. Аз съм в Холандия, той в Бг.

Като за първа фаза, и да се научиш да се переш стига:)

Ако това включва пране с пералня и миене на чинии с миялна - за моя това е отдавна отработено, още на 19 го можеше 

Наскоро в бг-мама имаше тема, че децата трябвало да умеят да пускат пералня и миялна на 6-7 години. Та къде е истината?

Да, да идеално те разбирам. Бях   когато колежката сподели, че е казала на сина си да им плаща наем ако продължава да живее при тях и не учи редовно. Години по- късно разбирам отлично защо го направи.



Моята цел е да "изградя" самостоятелни личности, които да могат да вземат решения и грижат за себе си, когато мен ме няма. Последното да се разбира във всички аспекти, които ви дойдат на ум.

Само това ли са двете опции? Да стоиш вкъщи до 25, докато мама те обгрижва финансово и нефинансово, или да имаш имаш дете, на което бабата да прави подаръчета? Да не говорим, че никак не са равнопоставени. Ако в момента, при условие, че си на достатъчно възраст, имаш нужда от нещо повече от подаръци за детето ти, по-скоро израз на любов, отколкото на крайна необходимост, значи на по-ранна възраст съвсем не си била в състояние да се справиш сама, естествено с помощта на бащата на детето ти, с имането на семейство и дете. Може на 25 да живееш при родителите и да си поемаш разходите най-малкото, да спестяваш някой лев, ако не те дразни съвместното съжителство. Повечето, създали семейства на ранна възраст, преди жената да е поработила поне малко и мъжът също да е минал началното ниво, в което изкарваш заплата, колкото за джобни, изключително много разчитат на родителите си, за издръжка на семейството, не само за подаръчета. Просто мъжът не успява да печели достатъчно дори и за скромен живот на новото си семейство, а пък жената не може да работи, защото е в напреднала бременост или прясно родила, или детето е прекалено малко и/или болнаво, за да го остави да ходи работи и т.н.

Повечето българи така или иначе се принуждаваме да имаме някаква мнима самостоятелност, тъй като учим в различни населени места от дома си, но въпросът е същинската самостоятелност кога се постига. Защото много студентстват в различни населени места, издържани от родителите си, запознават се с някое момче/момиче и решават да създадат семейство, прибирайки се обратно под покрива на едните от родителите на младите.

За програмистите не съм чувала да са толкова шавливи, нямам такива наблюдения, доколкото гледам приятеля ми и негови приятели, но може и така да е. За лекарите съм чувала подобни неща, но не знам въобще има ли официална статистика според професии.

 Ако пусна една тема за коравосърдечието на американците, ще обявите Златната Ябълка за майка на годината.

 Също не бих подкрепила 16 годишната си дъщеря ако реши да живее с мъж, изобщо. И ще ми е благодарна.

Повечето се пънат колко от рано са станали самостоятелни, но всъщност са издържани от семейството си в друг град.

Аз се обърках от нейния случай - хем го обгрижвала сина с готвене, чистене и ядене заради 10-часовия му работен ден, хем живеели в различни държави. Или не съм разбрала както трябва.