Hапускане на дома

  • 37 320
  • 591
  •   1
Отговори
# 240
  • Другата България
  • Мнения: 42 334
Като ви чете човек остава с впечатление...
Момичетата са глезанки, те имат нужда от закрила и може да си живеят при родителите си по-дълго. Обаче бъдещите мъже трябва да станат самостоятелни колкото се може по-рано. За да може да станат целеустремени, стабилни и мъжествени в истинският смисъл на думата.

Абсолютно! Какви са тези индивиди, които на 25-26, да не споменавам по-фрапиращи възрасти, съжителстват с мама и тати? Как точно ще възмъжеят-от полата на мама, хоп-за полата на гаджето или директно жената. И, ако мога да намеря поне едно оправдание за тях, не намирам нито едно за майки /да, не пиша родители, защото най-често са само майките/, които със зъби и нокти, се борят детето им да е зависимо от тях, за да могат да му определят съдбините!
Тоест, тате може да определя на щерката , или на синчето?
Само мама не може?
И аз продължавам да не правя разлика между двете - защо за момичета може, а за момчета не? Пълна глупост, то затова глезанка на 30 не знае как да сготви един боб или да измие прозорците, защото мама го е правила до вчера? А от днес мъжът ще го прави, че е станал рано самостоятелен и се е оправял досега?
Толкова е относително това...

# 241
  • София
  • Мнения: 5 499
Скрит текст:
Като ви чете човек остава с впечатление, че няма нещо, което да ви тежи повече от това да се грижите за децата си, да им осигурите спокойствие и сигурност в домовете си, докато се почувстват готови да поемат собствения си път. Децата ни са това, което ние с примера и възпитанието си направим от тях. Останалото са теоретични постановки и някои от вас наистина прекалиха.

Моята теория е, че малко огън под дупето не е навредил никому. Малко стимул за постижения, с други думи да научиш детето си да лети само. За целта трябва да го подбутнеш да излети от гнездото и то навреме. Особено е важно това за момчетата. Момичетата са глезанки, те имат нужда от закрила и може да си живеят при родителите си по-дълго. Обаче бъдещите мъже трябва да станат самостоятелни колкото се може по-рано. За да може да станат целеустремени, стабилни и мъжествени в истинският смисъл на думата. Освен това, за мъжете е характерен живота в хаос, което мен, като жена и майка изключително много ме дразни. Ами не е типично за мъжете да се интересуват толкова много от домакинство. Факт. Мъжът може и на вестник да яде, докато това не би трябвало да е нормално за една жена. Все пак, женствеността се характеризира с чувство за хармония и красота, с желание за създаване на уют и нежност, които се излъчват както от самата нея, така и в пространствата, които обитава.


О, да, нищо против да научиш детето си да лети само, момче/момиче - няма значение. Въпросът е в това да го подкрепяш, да стоиш зад неговите решения, когато това не му вреди и да го оставиш да прецени само момента, в който да се отдели като самостоятелен човек. За един това е 18 г., за друг - 30 г. Дали ще се храни на вестник и ще тъне в мръсотия, донякъде ще зависи от това, което е видял в дома на родителите си. Мисля, че където и да е младият човек трябва да знае, че в нужда може да разчита на най-близките си хора и да знае, че винаги е добре дошъл в дома им.

Смесваш ябълки с круши. Подкрепата няма нищо общо с това човек да е самостоятелен. От моментът в който момчетата ми навършиха 18 години, не давам акъл. Изслушвам, НО решенията си ги взимат те. Стига тези решения да не ме касаят директно. Ако се изисква някакво МОЕ участие в това решение, то тогава категорично изказвам мнението си, защото все пак касае моята особа. Когато човек иска нещо от родителите си, то той трябва да знае, че и те имат право на глас. Wink С други думи, не винаги съм съгласна с тяхното решение и се научих да казвам НЕ, без да ме гризе съвестта. Отне ми време, обаче, признавам - трудно ми беше. Embarassed

# 242
  • Другата България
  • Мнения: 42 334

Смесваш ябълки с круши. Подкрепата няма нищо общо с това човек да е самостоятелен. От моментът в който момчетата ми навършиха 18 години, не давам акъл. Изслушвам, НО решенията си ги взимат те. Стига тези решения да не ме касаят директно. Ако се изисква някакво МОЕ участие в това решение, то тогава категорично изказвам мнението си, защото все пак касае моята особа. Когато човек иска нещо от родителите си, то той трябва да знае, че и те имат право на глас. Wink С други думи, не винаги съм съгласна с тяхното решение и се научих да казвам НЕ, без да ме гризе съвестта. Отне ми време, обаче, признавам - трудно ми беше. Embarassed
Популе, моля ти се, темата ти за дивана още е еталон за мешания именно в живота на синът ти, дай да не се излагаме. Peace

# 243
  • Мнения: 3 371


И моят единият е РАК - по-разхвърляният. Обаче забелязах, че откакто живее сам, никак не е разхвърлян. Въпрос с неповишена трудност - защо ли? Crossing Arms

А, не на мен тези  Laughing моите и двамата са Рачета  Laughing.

# 244
  • София
  • Мнения: 5 499

Смесваш ябълки с круши. Подкрепата няма нищо общо с това човек да е самостоятелен. От моментът в който момчетата ми навършиха 18 години, не давам акъл. Изслушвам, НО решенията си ги взимат те. Стига тези решения да не ме касаят директно. Ако се изисква някакво МОЕ участие в това решение, то тогава категорично изказвам мнението си, защото все пак касае моята особа. Когато човек иска нещо от родителите си, то той трябва да знае, че и те имат право на глас. Wink С други думи, не винаги съм съгласна с тяхното решение и се научих да казвам НЕ, без да ме гризе съвестта. Отне ми време, обаче, признавам - трудно ми беше. Embarassed
Популе, моля ти се, темата ти за дивана още е еталон за мешания именно в живота на синът ти, дай да не се излагаме. Peace

Явно доста хора не разбраха темата с дивана.
В темата с дивана аз се чудех дали да дам или да не дам пари за нещо, което НЕ ОДОБРЯВАХ.
Това решение МЕ КАСАЕШЕ ДИРЕКТНО. Както казах, трудно ми беше да казвам НЕ, няма училище за родители (фактът, че пуснах темата говори много за вътрешните ми колебания). Обаче се научих (човек се учи, докато е жив) и сега съм си много добре. Wink

# 245
  • Мнения: 5 513
Мен ме е стах,че може да си избере жена,която ще е от т.нар. принцеси и съм решила да го науча да си готви и глади и пералня да пуска.За негово добро.Може и тъпо и смешно да е.Тя като дойде сляпата неделя аз мога да си приказвам ,че момичето не става ама няма да има кой да ме слуша.Пък ще видим.

# 246
  • Мнения: 4 272
Скрит текст:
Като ви чете човек остава с впечатление, че няма нещо, което да ви тежи повече от това да се грижите за децата си, да им осигурите спокойствие и сигурност в домовете си, докато се почувстват готови да поемат собствения си път. Децата ни са това, което ние с примера и възпитанието си направим от тях. Останалото са теоретични постановки и някои от вас наистина прекалиха.

Моята теория е, че малко огън под дупето не е навредил никому. Малко стимул за постижения, с други думи да научиш детето си да лети само. За целта трябва да го подбутнеш да излети от гнездото и то навреме. Особено е важно това за момчетата. Момичетата са глезанки, те имат нужда от закрила и може да си живеят при родителите си по-дълго. Обаче бъдещите мъже трябва да станат самостоятелни колкото се може по-рано. За да може да станат целеустремени, стабилни и мъжествени в истинският смисъл на думата. Освен това, за мъжете е характерен живота в хаос, което мен, като жена и майка изключително много ме дразни. Ами не е типично за мъжете да се интересуват толкова много от домакинство. Факт. Мъжът може и на вестник да яде, докато това не би трябвало да е нормално за една жена. Все пак, женствеността се характеризира с чувство за хармония и красота, с желание за създаване на уют и нежност, които се излъчват както от самата нея, така и в пространствата, които обитава.


О, да, нищо против да научиш детето си да лети само, момче/момиче - няма значение. Въпросът е в това да го подкрепяш, да стоиш зад неговите решения, когато това не му вреди и да го оставиш да прецени само момента, в който да се отдели като самостоятелен човек. За един това е 18 г., за друг - 30 г. Дали ще се храни на вестник и ще тъне в мръсотия, донякъде ще зависи от това, което е видял в дома на родителите си. Мисля, че където и да е младият човек трябва да знае, че в нужда може да разчита на най-близките си хора и да знае, че винаги е добре дошъл в дома им.

Смесваш ябълки с круши. Подкрепата няма нищо общо с това човек да е самостоятелен. От моментът в който момчетата ми навършиха 18 години, не давам акъл. Изслушвам, НО решенията си ги взимат те. Стига тези решения да не ме касаят директно. Ако се изисква някакво МОЕ участие в това решение, то тогава категорично изказвам мнението си, защото все пак касае моята особа. Когато човек иска нещо от родителите си, то той трябва да знае, че и те имат право на глас. Wink С други думи, не винаги съм съгласна с тяхното решение и се научих да казвам НЕ, без да ме гризе съвестта. Отне ми време, обаче, признавам - трудно ми беше. Embarassed
Подкрепата не е само участие във вземането на решение с право на глас. Аз имам едно дете, дъщеря. Живее самостоятелно в чужбина от 5 години, нямам никакво участие в решенията, които взима, камо ли да се опитвам да ѝ влияя. Споделя ми, иска мнението ми, казвам какво мисля, и да ме касае определено нейно решение, не оспорвам нейната преценка. Винаги съм насреща за съвет и помощ от всякакво естество, ако има нужда и не бих отказала, независимо колко подреден е нейният свят и колко самостоятелна е в момента.

# 247
  • София
  • Мнения: 5 499
Смесваш ябълки с круши. Подкрепата няма нищо общо с това човек да е самостоятелен. От моментът в който момчетата ми навършиха 18 години, не давам акъл. Изслушвам, НО решенията си ги взимат те. Стига тези решения да не ме касаят директно. Ако се изисква някакво МОЕ участие в това решение, то тогава категорично изказвам мнението си, защото все пак касае моята особа. Когато човек иска нещо от родителите си, то той трябва да знае, че и те имат право на глас. Wink С други думи, не винаги съм съгласна с тяхното решение и се научих да казвам НЕ, без да ме гризе съвестта. Отне ми време, обаче, признавам - трудно ми беше. Embarassed

Подкрепата не е само участие във вземането на решение с право на глас. Аз имам едно дете, дъщеря. Живее самостоятелно в чужбина от 5 години, нямам никакво участие в решенията, които взима, камо ли да се опитвам да ѝ влияя. Споделя ми, иска мнението ми, казвам какво мисля, и да ме касае определено нейно решение, не оспорвам нейната преценка. Винаги съм насреща за съвет и помощ от всякакво естество, ако има нужда и не бих отказала, независимо колко подреден е нейният свят и колко самостоятелна е в момента.

Говорим за едно и също.
Обаче ти отиваш малко по-далеч - казваш, че АКО ТЕ ПИТАТ изказваш мнение. И аз така. Обаче само ако ме питат. НО, ако нещо ме касае, то тогава и да не ме питат, пак казвам, защото човек трябва да се научи, че когато иска нещо от другите, трябва да се съобразява и с тяхното мнение.

Въпрос - ако дъщеря ти иска да й купиш кола, а ти нямаш пари, как ще постъпиш - ще й кажеш директно, че не можеш да си позволиш тази покупка, или ще вземеш заем и ще й я купиш?

# 248
  • Другата България
  • Мнения: 42 334

Явно доста хора не разбраха темата с дивана.
В темата с дивана аз се чудех дали да дам или да не дам пари за нещо, което НЕ ОДОБРЯВАХ.
Това решение МЕ КАСАЕШЕ ДИРЕКТНО. Както казах, трудно ми беше да казвам НЕ, няма училище за родители. Обаче се научих (човек се учи, докато е жив) и сега съм си много добре. Wink
Laughing
Разбрахме те прекрасно. Laughing
С какво точно касае твоята особа, ДИРЕКТНО, това, че ще дадеш пари за нещо, което ще се ползва от сина ти и жена му? Освен със самите пари, ЪФкорс. Тоест, който плаща, поръчва музиката. Дотук със самостоятелността.Щом мама ще го купи, тя ще избере модел, цвят, големина и т.н.
А ето това е нещо, с което изобщо не мога да се съглася
Цитат
Когато човек иска нещо от родителите си, то той трябва да знае, че и те имат право на глас
Абсолютно не споделям това виждане, това си е мешания, с каквито и думи да го облечеш.
Затова и ти казах, че прекрасно те разбрахме всички тогава.
Но нямам намерение да навлизам в дебат за това, защото тогава достатъчно се забавлявах с твоя диван, дори по едно време ми стана жал за теб от подигравките, които отнесе.
Herz, жокер от съфорумка - ще купиш кола на щерката само ако избереш цвят, модел, година, разход на гориво и със или без гюрук. Laughing Wink
Разбира се, ще вземеш заем за това, и ще го припомниш когато тя все пак се опита да негодува срещу боМбоненото розово на салона.

# 249
  • София
  • Мнения: 5 499
Абсолютно не споделям това виждане, това си е мешания, с каквито и думи да го облечеш.
Затова и ти казах, че прекрасно те разбрахме всички тогава.
Но нямам намерение да навлизам в дебат за това, защото тогава достатъчно се забавлявах с твоя диван, дори по едно време ми стана жал за теб от подигравките, които отнесе.

Радвам се, че сте се забавлявали за моя сметка. С нетърпение чакам вашите решения в подобна ситуация. Затова хората сме различни. Защото всеки си подрежда животът така, както му харесва. Във всеки случай от този форум разбрах, че всички имате холни гарнитури, които са от 5000 лв. нагоре, живеете в апартаменти от по 200 квадрата и мама и тате ви дават пари непрестанно, щото много ви обичат. Повярвай ми, не се забавлявах по-малко от вас. hahaha

# 250
  • Мнения: 4 272
Говорим за едно и също.
Обаче ти отиваш малко по-далеч - казваш, че АКО ТЕ ПИТАТ изказваш мнение. И аз така. Обаче само ако ме питат. НО, ако нещо ме касае, то тогава и да не ме питат, пак казвам, защото човек трябва да се научи, че когато иска нещо от другите, трябва да се съобразява и с тяхното мнение.

Въпрос - ако дъщеря ти иска да й купиш кола, а ти нямаш пари, как ще постъпиш - ще й кажеш директно, че не можеш да си позволиш тази покупка, или ще вземеш заем и ще й я купиш?

Да, ако ме попита казвам мнението си, не държа да се изкажа на всяка цена.
За кола няма да взема пари на заем, но за обучението ѝ първата година, докато си намери работа, се наложи да изтегля кредит и да се лишим от някои неща и двете.
Merri_An, ако имам възможност ще ѝ купя колата, която ТЯ харесва без всякакви условности, в другия случай, когато сама си я купи и после недоволства от боМбоненото розово в салона, ще ѝ кажа, че тя си го е избрала.  Wink

# 251
  • София
  • Мнения: 5 499
Говорим за едно и също.
Обаче ти отиваш малко по-далеч - казваш, че АКО ТЕ ПИТАТ изказваш мнение. И аз така. Обаче само ако ме питат. НО, ако нещо ме касае, то тогава и да не ме питат, пак казвам, защото човек трябва да се научи, че когато иска нещо от другите, трябва да се съобразява и с тяхното мнение.

Въпрос - ако дъщеря ти иска да й купиш кола, а ти нямаш пари, как ще постъпиш - ще й кажеш директно, че не можеш да си позволиш тази покупка, или ще вземеш заем и ще й я купиш?

Да, ако ме попита казвам мнението си, не държа да се изкажа на всяка цена.
За кола няма да взема пари на заем, но за обучението ѝ първата година, докато си намери работа, се наложи да изтегля кредит и да се лишим от някои неща и двете.

Въпросът ми не беше за обучението, а за колата. Благодаря за отговора. Това имах предвид и аз - когато се изисква някакво мое участие (за обучение не говорим, това си е част от задълженията на родителите дори и по закон), изказвам твърдо мнението си.

# 252
  • Мнения: 662
Като ви чете човек остава с впечатление...
Момичетата са глезанки...
Абсолютно!
Тоест, тате може да определя на щерката , или на синчето?
Само мама не може?
И аз продължавам да не правя разлика между двете - защо за момичета може, а за момчета не?
Една жена и на 30 може да проявява слабост, на моменти да се поглези, да е по-крехка и т.н. По-приемливо и нормално е, ако щеш. Може да я наречем лигла, глезла, кифла и каквото още се сетиш, но жена. Но не е мъж, индивид, който на 25-30 още живее с маминка и въпросната му дирижира битието. Звучи ми, как да се изразя-нездравословно и асоцирам с определени отклонения...

Има и друг момент-жените много по-лесно се откъсват от влиянието на родителите. Възрастта при тях не е такъв проблем, защото и на 30 може рязко да скъса оковите.
Много по-успешно парираме роднинско влияние, не сме толкова зависими емоционално, нито толкова лесно ни се вменява вина и задължение от люлка до гроб.
Мъжете са много по-податливи на сополи и сценки от страна на майките им, затова при целенасочено възпитание в покорство, послушание и държане за полата и то години наред, става невъзможно да възмъжеят.

# 253
  • Другата България
  • Мнения: 42 334
Скрит текст:
Като ви чете човек остава с впечатление...
Момичетата са глезанки...
Абсолютно!
Тоест, тате може да определя на щерката , или на синчето?
Само мама не може?
И аз продължавам да не правя разлика между двете - защо за момичета може, а за момчета не?
Една жена и на 30 може да проявява слабост, на моменти да се поглези, да е по-крехка и т.н. По-приемливо и нормално е, ако щеш. Може да я наречем лигла, глезла, кифла и каквото още се сетиш. Но не мога да нарека мъж, индивид, който на 30 още живее с маминка и въпросната му дирижира битието. Звучи ми, как да се изразя-нездравословно и асоцирам с разни отклонения...

Има и друг момент-жените много по-лесно се откъсват от влиянието на родителите си. Възрастта при тях не е такъв проблем, защото и на 30 може рязко да скъса оковите, с много по-малко драми. Много по-успешно парираме роднинско влияние, не сме толкова зависими емоционално, нито толкова лесно ни се вменява вина и задължение от люлка до гроб.
Мъжете са много по-податливи на сополи и сценки от страна на майките им, затова при целенасочено възпитание в покорство, послушание и държане за полата и то години наред, става невъзможно да възмъжеят.

Интересно мнение. Благодаря. Peace

# 254
  • Мнения: 4 272
Говорим за едно и също.
Обаче ти отиваш малко по-далеч - казваш, че АКО ТЕ ПИТАТ изказваш мнение. И аз така. Обаче само ако ме питат. НО, ако нещо ме касае, то тогава и да не ме питат, пак казвам, защото човек трябва да се научи, че когато иска нещо от другите, трябва да се съобразява и с тяхното мнение.

Въпрос - ако дъщеря ти иска да й купиш кола, а ти нямаш пари, как ще постъпиш - ще й кажеш директно, че не можеш да си позволиш тази покупка, или ще вземеш заем и ще й я купиш?

Да, ако ме попита казвам мнението си, не държа да се изкажа на всяка цена.
За кола няма да взема пари на заем, но за обучението ѝ първата година, докато си намери работа, се наложи да изтегля кредит и да се лишим от някои неща и двете.

Въпросът ми не беше за обучението, а за колата. Благодаря за отговора. Това имах предвид и аз - когато се изисква някакво мое участие (за обучение не говорим, това си е част от задълженията на родителите дори и по закон), изказвам твърдо мнението си.

Да речем, че моето задължение е било да подсигуря обучението, за което имам възможност. В онзи момент - в България. В случая нейното желание беше да отиде да учи в чужбина, осъзнавайки, че финансово това представлява абсолютна авантюра. Въпреки това аз я подкрепих, да, финансово и дори в най-трудните си моменти не ѝ го напомних. За мое най-голямо удовлетворение дори и да е имало риск, той си заслужаваше.

Общи условия

Активация на акаунт