В момента чета...42

Най-после и аз да довърша книга и да се отчета. Приключих "Разбойници", директно си копвам ревюто от GR тук:

Солидна тухла, насочена главно към феновете на фентъзито, макар че в нея има и няколко разказа от други жанрове. Прочетох я, защото изпитвах известна носталгия по времето, когато чакахме с истински трепет следващата книга от „Хрониките на Амбър” или „Колелото на времето”. Но установих, че любовта ми към фентъзито леко е изтляла. Като цяло разказите, които най-много ми допаднаха в сборника, не бяха в този жанр.

Най-любима без изненада за мен се оказа смазващата история на Джилиан Флин „Какво работиш?” – тежка, влизаща като юмрук в зъбите, с типичния за нея морбиден хумор, който така ми импонира на душицата. С невероятно як край, който те кара да се съмнаяваш в собствените си възприятия и без грам класически фентъзи елементи. Смятам че Стивън Кинг би се гордял с подобен сюжет.

След това в личната ми класация се нарежда декадентско-холивудската нарко сага на Уолтър Джон Уилямс „Диаманти от текила”. Сюжет в стил Гай Ричи, просто си представях Бенисио Дел Торо в ролята на нарко боса. Определено разказ-диамант.

И на трето място на почетната стълбичка се нареди един класически фентъзи разказ, написан по всички златни правила на жанра – „Една година и един ден в Терадан” на Скот Линч. Явно в закоравялото ми сърце на бивш жанров фен е останало някое слабо местенце, в което тази чудна история се намести веднага и напълно естествено.

Като цяло обаче останалите разкази не ме грабнаха особено, а имаше няколко, на които откровено умрях от скука. Включително творбата на титаничния съвременен крал на масовото фентъзи Джордж Р. Р. Мартин. Съзнавам че сигурно върша същинско богохулство, но неговата изсмукана от пръстите история от света на „Песен за огън и лед” ми беше един от най-досадните разкази в целия сборник. Още една причина да отложа във времето четенето на тази сага (поне докато авторът не я завърши благополучно) и да си запям с кеф екранизацията на HBO.

Нийл Геймън, от който също очаквах много, за да се реша най-после да посегна към творчеството му, също не ми даде достатъчно основание да го направя.

Като цяло мнението ми е, че „Разбойници” е средно ниво компилация, разчитаща разбира се на името особено на единия си съставител, която ще е интересна най-вече на жанровите фенове.

Междувременно започнах трилъра "Черен понеделник" на Ники Френч. Доста време я заглеждах тази книга и накрая си я взех. Към средата съм и за сега клоня към 3 звезди, малко по-мудна ми е, отколкото ми харесва, но да видим, има още цели 200 страници, в които да стане някой неочакван обрат и да си подобря мнението.

Копирам си поста от друга тема ))
Имам близка приятелка, чиято свекърва е чела само тази книга. На около 70 е. И като се срещнем (това се случва макс 1 път годишно) все ме пита дали съм я чела. Винаги отговарям с НЕ но скоро ще я подхвана Laughing Почва се един дълъг преразказ на книгата, като след първите няколко изречени, тя е обляна в сълзи и буквално грачи... 35 35 35

"Човекът, който не беше убиец" страхотна, динамична, изненадваща до последната страница. Ще чакам с нетърпение следващата история със Себастиан Бергман.

Нещо ме мъчи тази Книжарничка, още малко ще й дам шанс и май ще я зарежа