До ден днешен не съм стъпвала на гроба на баба си. Още живея с горчивината, че го загубихме по толкова ужасен начин именно заради това. Сигурно е от болката и желанието ми да обвиня някого и нещо за загубата, но не мога да се пречупя в себе си....
И темата се завъртя около това, а аз от както бях с нея се чувствах страшно зле, особено като се качих в колата.
което спане ми казвше после, че продължило 11 часа. Обяснявам си го с това, че лошата енергия е излязла с прозяването и после е трябвало да се съвземе от цялата процедура.
Незнайно как съм успяла да заспя след този ужас. След една нощ отново имах "приятно" изживяване, но този път събуждайки се, тялото ми от гърдите нагоре беше във въздуха и усетих как тупвам на възглавницата, а сърцето ми биеше като лудо. Реших повече да не се правя на герой, не знам откъде намерих сили да си навлека дрехи и да изхвърча посред нощите при родителите ми
Незнайно как съм успяла да заспя след този ужас. След една нощ отново имах "приятно" изживяване, но този път събуждайки се, тялото ми от гърдите нагоре беше във въздуха и усетих как тупвам на възглавницата, а сърцето ми биеше като лудо. Реших повече да не се правя на герой, не знам откъде намерих сили да си навлека дрехи и да изхвърча посред нощите при родителите ми 
