Алчна зълва

Това е много хубаво. Прекрасно е, че има семейства с подобни взаимоотношения. Но, дали и сестрата на мъжа на авторката ще реагира като теб, ние няма как да знаем.

Как не ви гризе съвестта да харчите хорските пари за екскурзии? Значи и вашата нужда не е реална. Това за безвъзмездно даване ли става въпрос. Аз не бих спала спокоен сън ако знам че съм длъжница на когото и да било.

Хората сме различни. И опитът ни, възпитанието ни, моралните ни устои, дори сънят ни е различен.

Не скарвай зорлем брат и сестра. Не се меси, щом семейството ти е осигурено и детето ти не гладува. Предполагам би могла да направиш страшен панаир и да прекратиш практиката, но накрая ще има само нещастни хора. Е, ти ще си щастлива. Ирис е права. Мъжът ти можеше да има много по-скъпи и безсмислени хобита от това да праща разни суми чат-пат на алчната си сестра. Ако те лишава от нещо /теб или детето ти/ гневи се. Но само, защото не харесваш зълвата и считаш поведените й за неморално, не си струва да си тровите семейството. Такава си е, ама брат ти си я обича.
И не забравяй, че един ден можете вие да разчитате на нея. Всичко се случва, а близките хора на земята не са чак толкова много.
/Ама той голям пич мъжа ти! И на твоите братя и сестри искал да помага! Къде го намери?  /

Зълва ми и свекърва ми казваха, че аз самата съм разполагала с достатъчно средства, за да си затварям устата и да не гледам колко и какво правел съпруга ми за сестра си, мъжът й.

 Именно. Аз пък не бих направила това - да си купя чанта за пет бона, но да отказвам мъжа ми да ги даде на сестра си. Хората са различни просто и всеки решава какво да направи с парите които може да отдели за нещо.
  В случая мъжът на авторката решава , парите са си негови, нали така. Не ощетява бюджета им, не са лишени от нищо, вместо да си купи чанта - хоп, на сестра си да ходи в Анталия.

  Вие влагате някакъв възпитателен елемент в даването или недаването на пари, който очевидно мъжът на авторката не споделя, след като си отстоява позицията пред жена си.

Може просто да му е приятно да дава, де да знам. Не си спомням, дали казах вече, че когато започнах работа, а сестра ми още не работеше голяма част от заплатата ми отиваше именно за нейни глезотии - модерни дрешки, да си има като излиза, такива работи. Сега тя пък колко пари ми е дала, или на детето ми, не мога и да изброя. И на майка ми ми е много приятно да купувам неща или да и давам пари...
  Някак си мога да се поставя на мястото на мъжа на авторката повече, отколкото на нейното. Мисля, че една от най големите радости в живота е да споделяш благополучието си с роднините.

  Хората са различни, както казахме вече нееднократно.



  Ами аз бих приела подарък екскурзия, ако брат ми - какъвто нямам - би искал да ми направи такава, но не и ако знам, че жена му ме мрази и ще и се зловиди

Финансите на едно семейство са финанси на семейството. А семейството се състои от съпруг,съпруга и деца.
 Нормално е да се помага на роднини в допустими граници, но много неприятно ми звучи в едно семейство да има моите и твоите пари и в такава среда да се възпитават деца.

Не бих си купила чанта за 5000, ако някой близък има нужда. Но и категорично не бих давала постоянно големи суми на хора, които мързелуват. Познавам доста такива братя или сестри - едните все са нуждаещи се, другите все дават. И ако случайно престанат да го правят - стават виновни. Съвсем друго би било за мен лично, ако хората работят, но парите им недостигат поради някакво стечение на обстоятелствата.
Вероятно авторката не гладува и не е лишена от основни неща, но едва ли се къпе в пари. Нормално е да се дразни, не вярвам някой наистина да не се подразни в подобна ситуация. Повечето просто теоретизирате.
Наблюдавам това явление от години - разни хора ми казват да не се дразня и ядосвам на брутални неща, а когато те са засегнати минимално, вдигат вой до небесата.

Зачудих се алчната зълва защо не иска по 5 хиляди от родителите си?

Аз пък се зачудих дали зълвата е алчна или авторката. Мъжът й осигурява всичко, ама тя иска още.

 А от кои точно пари си купуваме чанти, крем за лице за 240 лева който махал всички бръчки, скъпи и прескъпи книги за които сме се изкушили,  или съответно въдици, лодка, която стои в мазето на вилата пета година без да види вода?
  Някак не ми изглеждат точно семейни разходи и у нас има мои и твои пари баш за такива изгъзици


   Съвсем права си Румцайс във всичко, което си написала, но какъв полезен ход има авторката? Според мен единствено да убеди мъжа си, че всички пари им трябват и за зълвата просто няма. Мисля, че натиск и говорене против сестра му няма да способстват за добър климат в семейството, пък и винаги съществува възможността да  и дава пари тайно.

Ще се намеся и аз. Парите на съпруга не са си негови, те са общи. Пари на семейството. Това, че жената не работи сега, не значи нищо. Тя не се излежава, гледа детето му, това си е трудова дейност откъдето и да го погледнеш.
Общите пари се разпределят според разбиранията на всички собственици на тези суми, в случая авторката и мъжа й. Тя има напълно равностойно мнение какво да се прави с тях. Ако мъжът й иска да праща на сестра си, трябва да успее да я убеди, че е правилно или поне приемливо, за не трови дните на жена си и да не прокарва негативни отношения между тях двамата. Защото с годините неусетно и за нея тази жена ще престане да държи на мъжа си и отношенията в семейството невъзвратимо ще се развалят. Казвам го от собствен опит. Не, не мисля, че това ще доведе чак до развод, изневери и други баталии, но е достатъчно тя да изгуби доверие в него и да се настрои негативно. Що за пълен тапир трябва да си, че да рискуваш взаимността и топлотата в отношенията с най-важния човек до теб заради мързеливата си рода?!
Виждам, че авторката вече определя сестрата на мъжа си като" алчна зълва". Доста силно определение. Още отсега. Значи много се дразни и няма лесно да си затвори очите и да го преглътне. Сега е негативизъм само към сестрата, но с времето ще се усети, че мъжът й е точно толкова виновен, колкото и алчните роднини, че и повече, защото той е човекът, който трябва да се замисли как приема жена му всичко това и тогава ще стане мазалото. Студенината между двама души, които живеят заедно, е по-лошо нещо от загубата на каквито и да е суми, имоти, приятелства, роднинства и каквото се сетиш. Ама някои хора са душевно незрели да го разберат. Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Та и този хубавец така.

Предполагам, правите разлика между заможно семейство, подпомагащо и правещо подаръци на по-бедни роднини, родители, учащи, и постоянно муфтене от здрави, прави, работоспособни хора, които просто ги мързи да работят.

Нина, хирургично точна си.
Има семейства, за чийто бюджет е нищо една чанта 'Ерме.
 Но типично български манталитет е да си вземаш роднините за отглеждане, сякаш са домашни любимци.

 То не е важно ние да я правим, а мъжът на авторката.

Да, но тук дадохте в подкрепа такива примери, които въобще нямат връзка със случая на авторката.

А за лодката в мазето - все пак е харч вътре в семейството, всеки има право понякога на някоя лична глезотия, стига да не ощетява другите.