Я да попитам така (без закачка) – колко сте майки и колко сте квачки?

mimikria - не знам имаш ли деца и колко са големи, но.... си в голяма грешка... Искаш да ми кажеш, че ако имаш 17 годишно дете (говорим за нормално, учещо дете) за теб ще е проблем ако това дете е изпило една бира или една водка или изобщо някакъв алкохол?    В днешно време е почти невъзможно това да не се случи още на 15 даже, какво остава за 17... Ти сигурно си си седяла само вкъщи и не си близвала капка до пълнолетие? Хайде моля те....    От подобни разбирания на родителите, в последствие пълнолетните вече деца са като кучета със скъсан синджир, знаеш ли? И знаеш ли колко голям процент са тези, които се провалят именно поради налагани подобни ограничения? Имах две такива съученички - никакво излизане през седмицата, никакво пиене... знаеш ли какво стана с тях? Едната вече е пристрастена към кокаина...другата се хвана с някакво мутрафонче, което я спуква от бой... по - добре ли е, че не е пила с нас по бира след училище и не е отишла на една дискотека уикенда, а се е сетила за това на 18-19-20 и сега е като тийнейджър? 

На всяка майка в длъжностната ѝ характеристика е вписано да е квачка. Изключенията не са нормални майки просто. И ще е така, докато сме живи, независимо на колко години са децата ни. 
Моят син е по-голям, но въпреки това, когато си е вкъщи (иначе живее в друг град), не мога да се отпусна и да заспя спокойно, докато не чуя да хлопне външната врата. Спя на пресекулки, ставам, лягам... Особено когато е излязъл с колата. Да, знам, че е внимателен шофьор и никога не пие, когато е с кола, но нямам вяра на останалите на пътя. Отвсякъде ни облъчват с новини за всевъзможни пътни произшествия, кой кого пребил или убил, с всякакви гадости. Как да не се психира човек?
Чудех се на родителите ни как, преди години, когато нямаше мобилни телефони, а и домашните бяха кът,  са си живели спокойно, без да ни знаят къде сме и с кого сме. А сега, колкото повече информация ни залива, по-зле става. Пази боже да звъннеш на детето си и то да не вдигне или още по-ужасното - да се обади непознат глас... Сто пъти съм му обяснявала, че ако звъня, то не е да го контролирам (пет пари не давам къде е и с кого е), а да му чуя гласа. Щом звучи нормално, това ми стига.
Майка ми, която преди години не ме е чувала със седмици, докато уча в чужд град, сега звъни на пожар да пита как сме, ако не съм ѝ звънила цели два дни поред. Времената просто са такива - да не си родител днес.
Бащите, поне бащите на синове, не са така. Не се притесняват за глупости, лягат си и спят. Виж, бащите на дъщери дали са толкова спокойни, не знам. Съмнявам се. 

И аз съм от квачките със син на почти 17. Дала съм му контролирана свобода. Заслужи си я с отговорно поведение. Не пие, не пуши, не се дрогира ( за сега ). Излиза когато иска и казва кога ще се прибере, ако закъснява ми се обажда. Имали сме изцепки ( една вечер го усетих че е пил макар че не беше пиян и веднъж се прибра по светло - не си бях видяла съобщенията ), но нищо шокиращо и заслужаващо да му отрежа свободите за момента. Аз държа да знам какво се случва в живота му, т.е той да е отворен към разговори с мен и да е отговорен. Искам да излиза и да се прибира без да усеща напрежение и страх какво ще кажа, аз съм расла така и знам, че не е правилно, но в същото време трябва да знае къде е границата.
Веднъж говорихме за негов приятел и той ми каза, е майката не се занимава със синът си, оставила го е да прави каквото си иска. Пуберите ( повечето ) не одобряват безотговорността на родителите си и колкото и да са им досадни непрекъснатите въпроси, предпочитат да виждат интерес. По нашата ТВ върви едно реалити в което показват проблемни деца и семействата им - повечето споделят, че един от мотивите да се стигне до екстремна ситуация е това, че родителя/ите не е/са проявявали интерес и контрол. 

I.Hr - това искам да кажа.... контролирана, заслужена свобода, особено когато детето учи, възпитано е и има акъл.  Така си имате взаимно доверие, което изгражда в пъти по - силна връзка и за в бъдеще, всеки знае каква е границата, която не бива да се прескача и всичко е ОК. Родителите ми са ме възпитавали, както и ти възпитаваш сина си и мога да кажа, че модела е успешен.   

Държиш доста изкъсо момчето и това го задушава, а телефонните обаждания, особено докато е в компания с момичета са унизителни за него.
Аз също израснах 90-те, напих се още на 15 на екскурзия в Банско, беше уникално шоу защото всички го направиха. И сме излизали уикендите и на дискотека и на хижи на Витоша и къде ли не,  хем бяха опасни мутренски години, пушихме цигари, биехме бири, пък станахме хора(завършихме с отличие, даже мен ме приеха в университета на 17г. ). Напълно подкрепям Kriss.P, точно тези които ги държаха из късо пропаднаха защото бяха, като отвързани след 18г.. Един съученик толкоз пропадна, че ходи по комуни в Италия/Испания да се лекува от наркотична зависимост, беше изнесъл и продал де що има ценна вещ в дома на родителите си. Искаше горкия да опита от всичко и то бързо.
През седмицата не съм ходил на дискотека, защото на другия ден бях на даскало. Виж като студент съм ходил на купони по всяко време.
На 17 ходихме цяла група от училището в чужбина - обмяна на опит, е там какъв купон беше, даже при един от купоните даскалките напихме...........ех спомени спомени...

Егати и моралистите са се събрали в темата, било против закона да пие на 17.......ми вържете си децата в къщи...

И аз мисля, че това е най - правилното в случая. Трябва да има мярка. Аз също като ученичка не съм излизала на каквито и да е партита през седмицата. Само петък и събота/почти всяка /. Не е и ставало дума - никой от класа и от всичките ми приятели/приятелки не е излизал от понеделник до четвъртък. Имах съученици на квартира от други градове, които живееха сами. Дори и те не излизаха през седмицата, въпреки че нямаха непосредствен родителски контрол.

Имам син. А моите наблюдения са за неговите съученици възпитавани без ограничения до къде са се докарали. Моето поколение, по-скоро моите съученици прокопсаха само тези възпитавани по-строго.  даже обратното имам съученичка от богато семейство, на която и беше позволено всичко. Е, и сега е от мъж на мъж, без висше и не е за завиждане. Много мои приятели съжаляват за глупостите правени преди, защото си носят последствията.
Не не е нормално един подрастваш да пие водка! От където и да го погледнеш.

Пиянството без контрол до нищо добро не води, а пушенето не е модерно. Моят син знае, че ако пие една бира няма драма сега, но след година ще има книжка и кола и тогава не трябва да допуска подобно нещо. Живеем в курортно село край морето и той е виждал неща, които толкова са го отблъснали от пиянството, че сам е достигнал до извода как не иска да изглежда и в каква ситуация не иска да изпада. Тази година прояви желание да отиде на екскурзията, която правят в началото на лятото след завършване на учебната година. Не съм особено щастлива от този факт, но няма да го спра. Разчитам, че и там ще прояви отговорност.
  Kriss.P дано и при нас този модел се окаже успешен. Аз не тръгнах надолу, но допуснах груба грешка в стремежа си да се освободя от прекаления контрол.

Ще ти издам една шокираща информация.
Я прочети чл.45 от Закона за закрила на детето, пък после пак пиши.
Да не припаднеш само.


Иначе си прав. Унизително са обажданията докато е в компания. Че и подигравки може да отнесе.

Никой не говори за безконтолно пиянство, поне аз не мисля, че е такава ситуацията. А за това да не се държи тийнейджъра из късо и да му се забранява всичко, даже и ако мама е на работа утре, за теб никакво забавление, защото ще те мисли и няма да спи.

Fire_life, някои хора са расли в клетка или са позабравили кое как е било... Да ти стане жал за децата им.   Аз също имах приятелче като твоето - по комуни и т.н., но за съжаление не се пребори... откриха го в апартамента му след поредната доза... До ден днешен техните ходят като призраци, осъзнали грешката си, но прекалено късно за съжаление.  
Няма лошо да излезеш 1-2 пъти дори и през седмицата до по - късно (няма да те провалят тези излизания), а излизане до към 22:00 е напълно нормално...  
I.Hr, много добре, че детето се е нагледало на грозни сцени, които да го отвратят... и при мен беше така - с наборите, които решаваха, че да се напиеш до безпаметност е супер. Пила съм, напивала съм се, но не до степен на безпомощност и какво ли не. Ето ти самата си случай на прекален контрол и виж сега колко добре си се ориентирала как да НЕ контролираме.

законовите положения, и общите препоръки и времето, по което ние бяхме деца са чудесни неща
но ако съответното дете /младеж/  се окаже твърде стиснато за врата и може да компенсира по много по-неприятен начин стриктните ограничения

под "пиенето" имах предвид не пиене до безпаметност и повръщане къде ли не, а някаква умерена консумация на алкохол от съответното дете, което не смята, че това е връх на сладоледа просто защото не е било забранен плод

знам точно какво правех на 15 г. и 17 г. независимо, че до 20 ме караха да се прибирам в 22 часа


+1

Аз на 17 помагах на село да се прави вино и ракия, а не ги и близвах . Къде беше тоя закон да каже на родителското тяло, че не ми се бачка на лозето, а искам в компютърната зала и после на дискотечка.......
Много ги пазите тия 17г. на днешно време  

То не само този закон, а и много други не се спазват.
А в случая не си нарушител, защото не купуваш ракията и виното, а и не ти ги продават  Само помагаш.

Иначе умерен контрол. Прекаления не води до нищо добро и даже обратен ефект има.
Липсата на контрол също не е хубаво.

Аз явно съм по-голяма квачка и от теб, до 18 не разрешавах закъснения след 23 часа.