Аз ходя на дискотека от 15 годишна, от тогава пуша и пия алкохол. Сигурно се е случвало някой път и да прекаля с чашките, но в общия случай аз прибирах тези, които са пили повече. От родителите си се крих, че пуша няколко месеца, после просто си казах, те ми изчетоха дежурната лекция и толкоз. Не умираха от кеф, но вече не живеех с тях (отидох да уча в друг град на 13). Познаваха съквартирантите ми и обкръжението ми от малкия град. Искаха само да знаят къде съм и дали ще закъснявам много. Станах човек, бях добра ученичка, спортувах, скоро завърших и магистратура, говоря 2 езика (и още 2 слабо). Сега чакам бебе (планирано) и си мисля, че като му дойде времето бих предпочела да пиива отвреме навреме, отколкото да трябва да се крие от мен. Имам колежки на моите години, които и в университета имаха вечерен час и им дуднеха ако излязат през седмицата. Едната се чуди в каква работа да се хване, за да е далеч от родителите си. Това ми е някак по-тъжно
- Публикувана: 2 дек. 2015, 12:49 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2015, 10:21 ч.
Я да попитам така (без закачка) – колко сте майки и колко сте квачки?
Благодаря на всички отговорили.
По въпроса за количеството пиене - и аз искам да е с мярка, но няма как да му контролираш пиенето като е навън. Говоря му, но все си мисли, че знае повече от мен. Вечерта, в която се върна пребледнял/напил се и повръща разправяше - няма да пия повече. На другия ден ми каза, че на всички се случвало, какво толкова. Мисля, че не си знаят мярката на тази възраст - малко ефелък, малко доказване, че са големи...от този ефелък ме е страх.
За излизанията - аз не го спирам по принцип. Излиза често, даже до 23-24ч. Проблемът ми е с късните купони за по цяла нощ. Няма как да го спра - всичките му приятели ходят. Но не ми е лесно.Не съм от спокойните родители и това е.
За телефоните - обаждам се, за да чуя гласа му, дали е добре. Иначе понякога го моля да ми пише във фейсбук, за да не звъня.
Иначе синът ми учи добре - в езикова гимназия е и сигурно не прави нищо по-различно от приятелите си.
На мен, че няма да ми стане по-спокойно ми е ясно, въпросът е доколко прекалявам с обгрижването. Долу горе ми стана ясно от мненията ви.
По въпроса за количеството пиене - и аз искам да е с мярка, но няма как да му контролираш пиенето като е навън. Говоря му, но все си мисли, че знае повече от мен. Вечерта, в която се върна пребледнял/напил се и повръща разправяше - няма да пия повече. На другия ден ми каза, че на всички се случвало, какво толкова. Мисля, че не си знаят мярката на тази възраст - малко ефелък, малко доказване, че са големи...от този ефелък ме е страх.
За излизанията - аз не го спирам по принцип. Излиза често, даже до 23-24ч. Проблемът ми е с късните купони за по цяла нощ. Няма как да го спра - всичките му приятели ходят. Но не ми е лесно.Не съм от спокойните родители и това е.
За телефоните - обаждам се, за да чуя гласа му, дали е добре. Иначе понякога го моля да ми пише във фейсбук, за да не звъня.
Иначе синът ми учи добре - в езикова гимназия е и сигурно не прави нищо по-различно от приятелите си.
На мен, че няма да ми стане по-спокойно ми е ясно, въпросът е доколко прекалявам с обгрижването. Долу горе ми стана ясно от мненията ви.
Златната среда, това е моето мнение. От позицията на бивше дете, на което са му дуднели прекалено. След като е жив и здрав, няма ексцесии, няма проблем. Вдига си телефона, информира как е, къде е, че е добре, това е.
Така се социализира. Ако допусне грешки, ще се поучи от тях.
Така се социализира. Ако допусне грешки, ще се поучи от тях.
Не изчетох всички коментари, но като човек на 24г, преминал през подобни "изпълнения" едно време да си кажа.
Бях на 13, когато пробвах бира за първи път и бях една от "задръстените" в компания от над 20 човека, както и сред почти всички съученици и познати като цяло. Дръпнах от цигара на около 15 мисля, но никога не съм пушила.
С нашите имам голяма разлика. Майка ми е била на 35, когато ме е родила. С други думи далечни и различни поколения.
Случвало се е да не се прибера вечер, но винаги предупреждавах. Сега, на тези години също го правя, защото все още живея при тях поради ред причини.
Като непълнолетни сме пили, дори веднъж нашите ме видяха подпийнала. Да, не съм повръщала, но ме усетиха. След това много, много време ме беше срам да ги погледна.
Знам, че майка ми не е спала добре, когато ме няма. И тя ми обясняваше как се е успокоявала като чуе, че се прибирам или ми види обувките.
Дори помня как веднъж бях се прибрала и директно метнах едни маратонки в пералнята, защото беше някакъв ужасен порой и бяха подгизнали, а тя ми звънна към 4 сутринта да ме пита къде съм, защото щом е видяла липсващите обувки въобще не е погледнала дали съм си в стаята
Да не се отплесвам!
Завърших с изключително добър успех средното, след това продължих да уча. Научих се да изкарвам пари от това, което харесвам (хобитата си), отговорна съм и зряла, въпреки всички тези незаконни неща, които съм правила ...
Не одобрявам звъненето по няколко пъти на вечер, след като е предупредил, че ще закъснее или няма да се прибира. Писането на мама във ФБ още повече, звучи дори по-унизително от единия телефонен разговор.
Мисълта ми е, че подобно поведение е нещо нормално от поне 10 години. Момичета и момчета под 18 пият редовно, през вечер по заведения, на домашни купони, по градинки, мази, гаражи и т.н. Нормално е родителите да са неспокойни. Нормално е да има хора против. Аз самата също не одобрявам пиенето сред хора под 18, но и аз съм минала по този път.
Но! Ако детето е достатъчно интелигентно и е получило една добра основа от родителите си, то няма повод за притеснение.
Бях на 13, когато пробвах бира за първи път и бях една от "задръстените" в компания от над 20 човека, както и сред почти всички съученици и познати като цяло. Дръпнах от цигара на около 15 мисля, но никога не съм пушила.
С нашите имам голяма разлика. Майка ми е била на 35, когато ме е родила. С други думи далечни и различни поколения.
Случвало се е да не се прибера вечер, но винаги предупреждавах. Сега, на тези години също го правя, защото все още живея при тях поради ред причини.
Като непълнолетни сме пили, дори веднъж нашите ме видяха подпийнала. Да, не съм повръщала, но ме усетиха. След това много, много време ме беше срам да ги погледна.
Знам, че майка ми не е спала добре, когато ме няма. И тя ми обясняваше как се е успокоявала като чуе, че се прибирам или ми види обувките.
Дори помня как веднъж бях се прибрала и директно метнах едни маратонки в пералнята, защото беше някакъв ужасен порой и бяха подгизнали, а тя ми звънна към 4 сутринта да ме пита къде съм, защото щом е видяла липсващите обувки въобще не е погледнала дали съм си в стаята
Да не се отплесвам!
Завърших с изключително добър успех средното, след това продължих да уча. Научих се да изкарвам пари от това, което харесвам (хобитата си), отговорна съм и зряла, въпреки всички тези незаконни неща, които съм правила ...
Не одобрявам звъненето по няколко пъти на вечер, след като е предупредил, че ще закъснее или няма да се прибира. Писането на мама във ФБ още повече, звучи дори по-унизително от единия телефонен разговор.
Мисълта ми е, че подобно поведение е нещо нормално от поне 10 години. Момичета и момчета под 18 пият редовно, през вечер по заведения, на домашни купони, по градинки, мази, гаражи и т.н. Нормално е родителите да са неспокойни. Нормално е да има хора против. Аз самата също не одобрявам пиенето сред хора под 18, но и аз съм минала по този път.
Но! Ако детето е достатъчно интелигентно и е получило една добра основа от родителите си, то няма повод за притеснение.
Живея на място където алкохол не се продава на младежи под 22 , тук барове , дискотеки и т.н. подобни работят до 2 през ноща 
(много ми харесва това)
Не че младежите под 22 не пият но го правят по събирания по къщите/домовете малки партита и това се знае от родителите т.е. има някакъв контрол.
на 17 да се напиеш така че да повръщаш за мен е прекалено
че и родителите го успокояват
Мен щеше да ме срам ако бях на мястото на младежа.
п.п. Не съм чела цялата тема
(много ми харесва това) Не че младежите под 22 не пият но го правят по събирания по къщите/домовете малки партита и това се знае от родителите т.е. има някакъв контрол.
на 17 да се напиеш така че да повръщаш за мен е прекалено
че и родителите го успокояват
Мен щеше да ме срам ако бях на мястото на младежа.
п.п. Не съм чела цялата тема
За мен е абсолютно толкова нормално една майка да се притеснява и да чака будна детето си -тинейджър, колкото е и нормално един тинейджър да ходи / чат-пат/ по купони и да се забавлява.
Ми че те двете неща си вървят ръка за ръка.
Нито съм задръстена, нито прекалено демократична. ЗА съм купони, излизания, гаджета - в разумни граници, без да се прекалява, без грозни изцепки.
Тая тема ме върна 13-14 години назад, когато аз самата бях на 17. Точно на тази възраст вечерният ми час стана по-скоро нощен
В почивните дни ходих на дискотека и се прибирах, да кажем, към 2-3. Майка ми всеки път ме чакаше долу на пейката пред блока. 
Умирах си от срам пред таксимитровия шофьор или пред някой приятел, ако ме е изпращал. Много се дразнех, че виси и ме чака, при положение, че знае къде съм, с кой съм и кога ще се прибера - тоест по моята логика - няма нищо притеснително.
Така беше доста дълго време.
Една вечер пак си се прибирах от дискотека, слизам от таксито, поглеждам към пейката и баммм - шок и ужас, мама я няма да ме чака. Супер криво ми стана. Качвам се в апартамента, мисля си, че ще ме чака в хола - баам, шок и ужас - мама си спи и пет пари не дава. Ей, ако щеше вярвайте, много ми домъчня.
Почувствах се един вид оставена на произвола.
А за тая самостоятелност уж се бях борила.
Иначе и до ден днешен, мама ми звъни минимум по 5 пъти на ден. И ако излизам на женско парти, без мъжа ми, тя ми звъни да ме пита как съм и кога ще се прибирам, и да внимавам, а той миличкият се контролира да не ми звъни да не ме излагал пред приятелките.
Ми че те двете неща си вървят ръка за ръка.
Нито съм задръстена, нито прекалено демократична. ЗА съм купони, излизания, гаджета - в разумни граници, без да се прекалява, без грозни изцепки.
Тая тема ме върна 13-14 години назад, когато аз самата бях на 17. Точно на тази възраст вечерният ми час стана по-скоро нощен
В почивните дни ходих на дискотека и се прибирах, да кажем, към 2-3. Майка ми всеки път ме чакаше долу на пейката пред блока. Умирах си от срам пред таксимитровия шофьор или пред някой приятел, ако ме е изпращал. Много се дразнех, че виси и ме чака, при положение, че знае къде съм, с кой съм и кога ще се прибера - тоест по моята логика - няма нищо притеснително.Така беше доста дълго време.
Една вечер пак си се прибирах от дискотека, слизам от таксито, поглеждам към пейката и баммм - шок и ужас, мама я няма да ме чака. Супер криво ми стана. Качвам се в апартамента, мисля си, че ще ме чака в хола - баам, шок и ужас - мама си спи и пет пари не дава. Ей, ако щеше вярвайте, много ми домъчня.
Почувствах се един вид оставена на произвола.
А за тая самостоятелност уж се бях борила.Иначе и до ден днешен, мама ми звъни минимум по 5 пъти на ден. И ако излизам на женско парти, без мъжа ми, тя ми звъни да ме пита как съм и кога ще се прибирам, и да внимавам, а той миличкият се контролира да не ми звъни да не ме излагал пред приятелките.
Прочетох мненията до средата на темата и.. бе айде бе, а тия, при които е имало все пак някакъв контрол, неизбежно като скъсат синджира, та се нареждат наркоман до проститутката, братче. Това, че майките им са се притеснявали за тях, не ги е направило наркомани - собствената им безотговорност и глупост е.
Смятам, че авторката е напълно в правото си да се притеснява, а това, че не може да заспи спокойно, докато синът й не се прибере, си е до човек и също не е нещо странно. Аз, дето съм на 30, спя много леко, ако приятелят ми не си е у дома по някаква причина (хем знам къде е, с кого е и ми се е обадил, преди да си легна) и заспивам спокойно, едва когато го чуя да отключва вратата.
А - и с това сега ще избия рибата и ще успокоя авторката напълно - с майка ми до ден-днешен имаме система: ако ще излизам някъде вечерта, й споменавам, когато се чуем през деня, а когато се прибера от въпросното излизане, само й клипвам (само веднъж), така че когато се събуди, да знае, че съм се прибрала благополучно (без значение дали е било в 1, или в 6). Пак казвам, на 30 съм, живеем в различни градове, но това е много малка цена, която плащам за майчиното спокойствие. Но така са ме научили у дома - никога не са ми правили проблем да излизам и да осъмвам някъде (дори и на 16-17), стига да знаят къде съм, с кого съм и как ще се прибера. Ако не е имало подходящи варианти за последното, съм звънила на баща ми и в 4 сутринта и той е идвал с колата и по пижама да ме вземе (като неминуемо сме прибирали още двама-трима по къщите). Аз пък, от своя страна, не съм прекалявала с експлоатирането на тази свобода, никога не съм злоупотребявала и не съм ги лъгала къде съм и с кого съм.
Всевъзможен алкохол съм опитвала първо у дома - честно казано, много преди съучениците ми да почнат да се правят на интересни с бира. Та така де, при разумната свобода, която съм имала, за мен не е проблем и до днес да правя така, че майка ми да се буди спокойна (защото да, аз може да съм на 30, но тя е майка и знам, че се притеснява).
Melange, продължавай да работиш за честни отношения със сина си, обясни му защо се тревожиш, контролирай броя на обажданията, дори и да ти е трудно (веднъж на вечер/нощ звучи добре според мен) и сутрин пий едно по-силно кафе. Ако няма изцепки с алкохола, значи се е научил да пие разумно. Ако има, тогава му е времето да говорите по въпроса (ама след като му размине). Така като те чета, звучиш като разумна и свястна жена - вероятно си възпитала добро дете, имай му доверие.
Смятам, че авторката е напълно в правото си да се притеснява, а това, че не може да заспи спокойно, докато синът й не се прибере, си е до човек и също не е нещо странно. Аз, дето съм на 30, спя много леко, ако приятелят ми не си е у дома по някаква причина (хем знам къде е, с кого е и ми се е обадил, преди да си легна) и заспивам спокойно, едва когато го чуя да отключва вратата.
А - и с това сега ще избия рибата и ще успокоя авторката напълно - с майка ми до ден-днешен имаме система: ако ще излизам някъде вечерта, й споменавам, когато се чуем през деня, а когато се прибера от въпросното излизане, само й клипвам (само веднъж), така че когато се събуди, да знае, че съм се прибрала благополучно (без значение дали е било в 1, или в 6). Пак казвам, на 30 съм, живеем в различни градове, но това е много малка цена, която плащам за майчиното спокойствие. Но така са ме научили у дома - никога не са ми правили проблем да излизам и да осъмвам някъде (дори и на 16-17), стига да знаят къде съм, с кого съм и как ще се прибера. Ако не е имало подходящи варианти за последното, съм звънила на баща ми и в 4 сутринта и той е идвал с колата и по пижама да ме вземе (като неминуемо сме прибирали още двама-трима по къщите). Аз пък, от своя страна, не съм прекалявала с експлоатирането на тази свобода, никога не съм злоупотребявала и не съм ги лъгала къде съм и с кого съм.
Всевъзможен алкохол съм опитвала първо у дома - честно казано, много преди съучениците ми да почнат да се правят на интересни с бира. Та така де, при разумната свобода, която съм имала, за мен не е проблем и до днес да правя така, че майка ми да се буди спокойна (защото да, аз може да съм на 30, но тя е майка и знам, че се притеснява).
Melange, продължавай да работиш за честни отношения със сина си, обясни му защо се тревожиш, контролирай броя на обажданията, дори и да ти е трудно (веднъж на вечер/нощ звучи добре според мен) и сутрин пий едно по-силно кафе. Ако няма изцепки с алкохола, значи се е научил да пие разумно. Ако има, тогава му е времето да говорите по въпроса (ама след като му размине). Така като те чета, звучиш като разумна и свястна жена - вероятно си възпитала добро дете, имай му доверие.
Хубава тема, записвам да следя, като бъдеща квачка..
)
Не искам да давам съвети или да прогнозирам, защото моят е на 15 г и това тепърва му предстои.
Силно се надявам да мога да изградя и аз някаква "система" - поне да съм наясно къде и с кого е.
Уж има разбиране, все още споделя, засега няма индикации за лоши компании, има си гадже вече (изглежда свястно момиче) и тн.
Дано!
Само това мога да кажа.
Иначе се старая да му имам доверие и да е самостоятелен на макс, но е съвсем нормално да се притеснявам, както и ти.
)Не искам да давам съвети или да прогнозирам, защото моят е на 15 г и това тепърва му предстои.
Силно се надявам да мога да изградя и аз някаква "система" - поне да съм наясно къде и с кого е.
Уж има разбиране, все още споделя, засега няма индикации за лоши компании, има си гадже вече (изглежда свястно момиче) и тн.
Дано!
Само това мога да кажа.
Иначе се старая да му имам доверие и да е самостоятелен на макс, но е съвсем нормално да се притеснявам, както и ти.
Един от критериите за самостоятелност е човек да се сеща от време на време, че някой го чака и се безпокои за него. Т.е. че трябва да се обажда и да предупреждава, когато закъснява, да информира къде и с кого е, да си следи батерията на телефона и други подобни, за да не се налага родителите да звънят паникьосани и да го издирват посред нощ.
Поне разумните и зрели хора правят така, нали? Е, щом децата искат свободата на възрастните, да си поемат и отговорностите.
А майките пак ще продължават да се притесняват, ама това си е лично техен проблем...
Поне разумните и зрели хора правят така, нали? Е, щом децата искат свободата на възрастните, да си поемат и отговорностите.
А майките пак ще продължават да се притесняват, ама това си е лично техен проблем...
Една вечер пак си се прибирах от дискотека, слизам от таксито, поглеждам към пейката и баммм - шок и ужас, мама я няма да ме чака. Супер криво ми стана. Качвам се в апартамента, мисля си, че ще ме чака в хола - баам, шок и ужас - мама си спи и пет пари не дава. Ей, ако щеше вярвайте, много ми домъчня.
Аз когато бях тийнейджър през 1990-те години, майка ми винаги ме чакаше като закъснявам. Може да си е в леглото, но все ще подаде глава от спалнята да ме види, че съм се прибрал, и ще погледне часовника. А баща ми си спеше.
Не съм закъснявал обаче много често, може би веднъж в седмицата и то уикенда. През седмицата да ида примерно на кино или на разходка ама до 10 вечерта се прибера.
За пръв път се напих на 15, и повръщах и всичко както си му е ред, но беше на екскурзия извън града. Пред майка си не помня да съм го правил.
Мобилни телефони тогава нямахме, така че не ми е звъняла. Вероятно щеше да ме е дразнело пред приятели - да ми се смеят "тоя мама го проверява". Или пред момичета.
Вероятно по-добре с СМС-и си общувайте ако толкова трябва да ти се отчита.
Не съм закъснявал обаче много често, може би веднъж в седмицата и то уикенда. През седмицата да ида примерно на кино или на разходка ама до 10 вечерта се прибера.
За пръв път се напих на 15, и повръщах и всичко както си му е ред, но беше на екскурзия извън града. Пред майка си не помня да съм го правил.
Мобилни телефони тогава нямахме, така че не ми е звъняла. Вероятно щеше да ме е дразнело пред приятели - да ми се смеят "тоя мама го проверява". Или пред момичета.
Вероятно по-добре с СМС-и си общувайте ако толкова трябва да ти се отчита.
Мобилни телефони тогава нямахме, така че не ми е звъняла. Вероятно щеше да ме е дразнело пред приятели - да ми се смеят "тоя мама го проверява". Или пред момичета.
Вероятно по-добре с СМС-и си общувайте ако толкова трябва да ти се отчита.
Вероятно по-добре с СМС-и си общувайте ако толкова трябва да ти се отчита.
То човек, ако има желание, винаги може да се обади дискретно, без да му се смеят приятелите. Все пак не му светва червена лампичка на челото, когато звъни майка му, нали? (И зелена, когато е гаджето.)
Пък може сам да се сети да прати един СМС: "В Иван сме, гледаме филм, ще закъснея, не се тревожи" например.
Ако майките знаят къде са децата им и горе-долу кога ще се върнат, не звънят. Просто чакат.
И изобщо, да не ти се случва това, което си мисли майка ти...
ПП Добре че го написах това, та да се сетя да звънна на моята майка, че като нищо ще подпали телефона по някое време, точно в най-неудобния за мен момент.
Цитат
Не одобрявам звъненето по няколко пъти на вечер, след като е предупредил, че ще закъснее или няма да се прибира. Писането на мама във ФБ още повече, звучи дори по-унизително от единия телефонен разговор.
Но и като звъня, както казва Как' Сийка, не свети червена лампа "майка му е".
Countri Strong, няма начин да го навия на някаква система - момчетата не са като момичетата, не мислят толкова майките си.
Казах му веднъж, че не мога да спя като го няма и ми отговори: "Ами заспивай си, аз какво да направя".
Цитат
на 17 да се напиеш така че да повръщаш за мен е прекалено
че и родителите го успокояват Rolling Eyes
че и родителите го успокояват Rolling Eyes
Ами то си зависи от човека. Аз моите телефони ги държа и винаги съм ги държала на масата. Вярвам, че ако по онова време изскочеше профилната снимка на майка ми и съобщение от нея във ФБ щях да потъна от срам. Друго си е да ми звъннат по телефона, но да ми пишат нещо от рода на "Маме, кога ще се прибираш? Приятно изкарване и умната!" ми изглежда кофти.
Ако преди да изляза съм предупредила къде и с кого ще съм не виждам причина за подобен контрол. Звънене по няколко пъти на вечер или писане (което дори не е толкова дискретно, колкото едно обаждане, защото се привлича по-голямо внимание, когато си се свил в опит да пишеш на някой без другите да видят) е някак ... задушаващо.
И това го казвам като човек, който едно време е хващал такси от заведението или домашния купон до другия край на града за да се прибере, да каже на родителите си, че е решил да ходи на дискотека или да остане на купона, от който ще се прибере на другия ден (не звънях, защото майка ми изтръпва при всяко позвъняване на телефон след 18ч. и не исках да й създавам дискомфорт), а след това се връщал обратно при компанията. С други думи държах да знаят къде и с кого съм дори без да са ме питали.
Ако преди да изляза съм предупредила къде и с кого ще съм не виждам причина за подобен контрол. Звънене по няколко пъти на вечер или писане (което дори не е толкова дискретно, колкото едно обаждане, защото се привлича по-голямо внимание, когато си се свил в опит да пишеш на някой без другите да видят) е някак ... задушаващо.
И това го казвам като човек, който едно време е хващал такси от заведението или домашния купон до другия край на града за да се прибере, да каже на родителите си, че е решил да ходи на дискотека или да остане на купона, от който ще се прибере на другия ден (не звънях, защото майка ми изтръпва при всяко позвъняване на телефон след 18ч. и не исках да й създавам дискомфорт), а след това се връщал обратно при компанията. С други думи държах да знаят къде и с кого съм дори без да са ме питали.
Зизу, похвално..
Ама ето днес ще имам ситуация и няма ка да предвидя дали и как няма да изтрещя - синът ми е на у-ще до 19,30 ч. Каза, че след това целият клас щели да ходят до Факултета по Химия, заради "Денят на Химията".. - ок.
Обаче - не знам до колко часа и какво точно ще се случва (щото и той не знае) , а и ние живем в "Драгалевци", т. е - транспортът след 21 ч. е доста по-рядко, а той е далече и тн.
И знам, че ако тръгна да му звъня в 21 ч, той най-вероятно няма да ми вдигне - защото или е със съучениците още (и как така ще вдигне на майка си? ) ли изпраща приятелката до някъде си ( и пак: как така ще вдигне..)
И все пак е нормално да го мисля, нали?
Дано се сети поне смс да пусне - говорили сме го 100 пъти, ама..
Ама ето днес ще имам ситуация и няма ка да предвидя дали и как няма да изтрещя - синът ми е на у-ще до 19,30 ч. Каза, че след това целият клас щели да ходят до Факултета по Химия, заради "Денят на Химията".. - ок.
Обаче - не знам до колко часа и какво точно ще се случва (щото и той не знае) , а и ние живем в "Драгалевци", т. е - транспортът след 21 ч. е доста по-рядко, а той е далече и тн.
И знам, че ако тръгна да му звъня в 21 ч, той най-вероятно няма да ми вдигне - защото или е със съучениците още (и как така ще вдигне на майка си? ) ли изпраща приятелката до някъде си ( и пак: как така ще вдигне..)
И все пак е нормално да го мисля, нали?
Дано се сети поне смс да пусне - говорили сме го 100 пъти, ама..