Не зная как да постъпя

Не е важно той какъв е, какво е станало, кой е виновен. Важно е ти как го приемаш, това ще е решаващото.

Грубо е, но не вярвам в карма или изкупление от децата. Всеки сам си го прави.

Как да не е важно какво е станало, по чия вина е станало и кой какъв е?

Човекът се качва пиян в колата и убива друг човек. Излежал си е наказанието, но това означава ли, че е изтрито като с гумичка от съзнанието му и вече всичко му е наред?

Това си е убийство и не всеки може да понесе товара. Той явно не може, а също и авторката не може да се примири с идеята, че може да създаде семейство с толкова обременен човек, че може да среща родителите на жертвата ежедневно из градчето, че близките й също имат своите съмнения за бъдещето на връзката им.

По-добре да си задава тези въпроси сега и да търси отговори, отколкото да се хвърля сляпо напред, защото годините я притискат.

Освен това тя споменава, че той продължава да пие. Мен това би ме притеснявало също. Казва, че не кара вече кола, но пие. Т.е. някой ден, ако тя например го ядоса, пак може да реши да се напие и да скочи в колата и да се случи кой знае какво - има вече прецедент.

Не зная какъв е правилният съвет в случая, аз нямам дори познати, които са убивали човек и само мога да си представя каква е болката и вината, които се изпитват. Но е факт, че авторката има сериозни резерви относно бъдещето на връзката и евентуално брака с този човек.

Ако аз бях на нейно място, на този етап бих изчакала със създаването на семейство и раждането на деца. И изобщо не ме тревожи кармата, аз не вярвам в такива неща, би ме тревожило, че това е един емоционално обременен и травмиран за цял живот човек, който на всичко отгоре не е спрял пиенето.

Marlenne, това, което се е случило с приятеля ти е ужасно. На всеки може да се случи, дори и да не си пил. "Пази Боже" както се казва! Но......абсолютно безотговорно е, независимо от проблема, скандала, ситуацията, обстоятелствата и др. да пиеш алкохол и след това да шофираш.
Другото, което ми направи впечатление в един от постовете ти,  е че той продължавал да пие. Не се напивал, но пие. Сега...., но след години първата и единствена грижа ще му бъде чашката и пак чашката.

Аз не бих се занимавала с алкохолик, пък ако ще да е и най-умния, кадърен, способен и каквото си още щеш човек.
Това, че си на 36 и искаш семейство, дом и деца, не означава, че трябва да те обзема паника и виждаш ли само заради това , че той бил добър човек на всяка цена трябва да се обвържеш с него.

От алкохолизма, наркотиците и хазарта - спасение няма!

Brie е написала много хубав пост.

За ситуацията не знам какво да ти кажа освен да не търсиш съвети от други, а да слушаш вътрешния си глас. Не е просто и се иска и кураж каквото и да избереш.

За горното относно хората, обеменени с тежки проблеми от миналото - не искам да те разочаровам, но това е риск при всеки, когото би срещнала. На и след 36 ще срещаш все такива хора, само проблемите ще са различни. Обременяването обаче ще е факт. И тук поне знаеш проблемите. Даже може би на човека може и да му е писнало да се мъчи от тях и ги е загърбил. Моето наблюдение показва, че много хора не си признават емоционалните травми и следователно те си тлеят вечно под повърхността, избивайки в най-идиотски реакции, а това е по-опасно.

Пиенето не е хубаво - наблюдавай по колко пие и колко често.

Кармата... не знам... помисли дали такова вярване не ти слага окови на развитието. Както и останалите езотерични схващания.

За това, че всичко се връща - да. Говоря по-скоро от някакви наблюдения. Освен ако не се разкайваш и не опитваш да промениш нещата. Връща се като бумеранг под една или друга форма на хора, които остават ненаказани. В тази връзка обаче никога не можах да си обясня защо на разни добри хора отникъде им се струпват лоши неща. Изкупват карма? По-скоро шанс.

Решението е лично твое.

Пожелаам ти попътен вятър!

Благодаря на всички за изказаните мнения.
Виждам, че има и въпроси към мен, ще отговоря по памет, съжалявам ако пропусна някого.
Питате ме кое ме кара да мисля, че присъдата му е тежка. Изразих се така, съпоставяйки неговата присъда с други аналогични случаи. Спрямо мъката на родителите тя е несъизмерима. Разбира се, че няма как да се съпоставя.
Относно това защо не се е преместил в друг град и как ще си намери работа след присъдата- ние живеем в София, не в малък град, както може би си помислихте. Той си е софиянец, работата му е в София и е същата каквато е била преди нещастието. Трудно би било да се премести в друг град, където не познава никого и да започне отначало. Не съм забелязала промяна в отношението на колегите му към него( от една гилдия сме и хората в тази професия се познаваме помежду си).
Относно това дали само аз искам деца, и той иска, на 44 г. е отдавна иска да стане баща. Не мисля, че би бил безотговорен родител, той е изключително възпитан, от много интелигентно семейство. Има добро образование и успешна кариера, но...понякога човек изпада в кризисни моменти, и ето печалния резултат.
В един пост беше споменато "ако вие с майка ти непрекъснато му натяквате".
Ние никога не сме му натяквали, най-малко пък майка ми, тя дори не е разговаряла с него на тази тема. Споделяла е притесненията си с мен.
Виждам, че в постовете ви се акцентира най-вече на страха ми от проклятия и карми. Не е точно така, притесненията ми са комплексни, а най-много ме е страх от емоционалната травма...
Разсъждавам си от моята гледна точка, ако това се беше случило на мен, аз нямаше да издържа психически,вероятно щях да рухна. Но аз съм си аз, той  си е той, нормално е да е доста по-устойчив от мен, като мъж.
Това за децата не ми е фикс идея, но не съм на 20 все пак и нямам още толкова години пред себе си, за да реша.
Не искам да звуча нито коравосърдечно, нито да обвинявам, нито да се оправдавам. Винаги съм смятала себе си за реалист, не искам да живея в илюзии, да си затварям очите, да му мисля "като стане нещо.
Считам себе си за отговорна и не искам след пет години да имам едно или две деца и изведнъж всичко да се срути, да страдаме аз, той децата, близките ни.
Не искам от вас да прогнозирате какво ще се случи, то и няма как. за сметка на това съм ви много благодарна, че споделяте мнения, казвате как бихте постъпили на мое място. Точно това искам да чуя. Признателна съм и на добронамерените и мили отговори и на по-острите, всички те ми помагат да погледна през различна призма.

То след 5 месеца може всичко да се срути и това да няма нищо общо с този инцидент.
 Не знам, чета и си мисля на 36+ колко пъти ще срещнеш " твоя човек"? Остави деца и семейство, първо човек, който чувстваш и искаш? Аз ще те питам- обичаш ли го? Явно не достатъчно, щом надделяват такива мисли и страхове. Ако обичам някого, нищо не би ме спряло, особено евентуални и хипотетични страхове.
Коледа е, празници, защо точно сега те налягат такива мисли?

Точно защото е Коледа може би и човек си прави някакви планове и равносметки.

Marlenne, звучиш много разумно и интелигентно. Съжалявам, че си изправена пред такава дилема, но съм сигурна, че ще отмине и ти ще вземеш правилното за теб решение.

Просто не прави прибързани постъпки. И наблюдавай пиенето му, че животът с алкохолик е страшен. Не казвам, че е такъв, но мен би ме глождило как така не е спрял да пие, след като пиенето му е довело до убийство на човек. Спрял е да кара кола, но не и да пие.

Желая ти късмет!

Стига де, човекът може да пие веднъж в седмицата, в компания, кой не го прави? Според мен следва да спе да кара пил, а не да спре да кара или да спре да пие.
По темата, всеки човек на толкова години има минало, всеки е минал през трудности, които мако или много са оставили белег в психиката му, с който се налага да живее не само той, но и близките му. не вярвам в карма, не вярвам в страхове от този тип и не вярвам в омразата на родитеите на убитото момиче. За мен има един избор, и той е дали ти приемаш човека такъв какъвто е или не го приемаш. Не можеш да очакваш че ще срещнеш 37-38-40 догишния принци, които е живял в двореца и не си е подавал носа навън, следователно е чист като момина сълза идеален, то не че във въпросния дворец не мога да възникнат психични травми де. Освен това хората се променят и няма как да си гарантираме, че ще останат такова каквито са били, когато сме се запознали с тях. Така че и идеален да си го взела, нямаш гаранции че ще остане такъв. Според мен има един въпрос и той е дали се обичате, оттам нататък отговорите си идват сами.

Какво искаме и какво ни поднася животът са две различни неща. След 5, след 10 години....никой не знае какво го очаква

Не, на този свят нещата не се "връщат". Просто за да се превърнем в цялостни същества, трябва да преживеем всички чувства, емоции, преживявания; със собствената си душа да минем през всички възможни събития и състояния, защото само тогава можем да бъдем цялостни и завършени. Така, че в този живот той е блъснал и убил някого; в следващият ще си ти; в някой друг - майка ти и баща ти и т.н. После пък ще сте на мястото на убитото момиче и неговите родители и така докато преживеем всички неща със собствените си чувства и със собствената си душа.

Да те е страх да живееш с човек с емоционална травма, обаче, ето това е нещото, което трябва да те притеснява. Не, защото той има травма, а защото ти не си готова да се изправиш и да изживееш това, което си избрала. Защото ти си избрала да срещнеш този човек в този живот при точно тези обстоятелства. Защото ти самата си тази, която има нещо, което трябва да изживее точно в такава ситуация с точно такъв човек. И в крайна сметка ти обичаш ли го този човек? Или просто ти изглежда подходящ?

      На 36 и все още с мама,какво чете мама,какви притеснения има мама...Ти къде си в цялата история,имаш ли си твое мнение,твои мечти?!

Имам един ужасен брак зад гърба си, с много тормоз и насилие и един още по кошмарен развод. Не е тайна и не ме интересува кой го знае и кой не.  Може и това да ме е направило прекалено консеквентна и трудно прощаваща грешки, мнителна и недоверчива, не знам, не се и питам, днес съм щастлива: но ме научи да вярвам на вътрешното си чувсто, на инстинкта- а точно той ме предупреди още навремето под формата на несигурност, аз обаче с наивността на своите тогава 20 години реших че не съм права да не дам на човека шанс да се потвърди пред мен и не бива да робувам на предразсъдъци. Ами- сгреших! Съветите са лош дар и е твое решение дали ще ги приемеш, но това което аз като цяло виждам и през редовете чета е: щом си несигурна и те е страх инстинктивно да се обвържеш с този човек, много вероятно има защо. И то няма нищо общо с неговата карма, а просто с това което той те кара да изпитваш- ей точно несигурност и страх. За да фунционира една връзка ти е най-вече нужно да си спокойна с нея и във нея, а ти не си. Имам чувството, че повече желанието ти за семейство и дете те кара да държиш на този човек и ти си затваряш очите пред този факт, а не самият той. Много вероятно е и близки и приятели с вечните "хайде кога туй, хайде кога онуй" да ти "пилят мозъка, такъв за съжаление е българският манталитет.

На твое място бих размислила добре, и то без разни "съвети". Послушай себе си.  Ако наистина ти е до човека, времето ще покаже. Дете и на 40 може да родиш. Но не се събирай с никой, който не ти вдъхва доверие, и "предупредителните" като цяло са налице!

П.С. и като цяло относно пиенето подкрепям Brie : който под алкохолно влияние е направил такава непоправима грешка и продължава да пие, нищо не е научил от нея! Мое лично мнение и не го дискутирам!

Krasitrud, мама е от другата страна на океана вече почти 20 г., та е трудно да съм с нея. Какви мечти имам и какво съм постигнала, не смятам да споделям тук, но мога да те успокоя, че никак не е малко.
Относно твоят  пост мога да кажа само едно- простият човек е като мъртвият, той не осъзнава, че е прост и не му е тежко. Тежко е на другите около него, които са принудени...да го четат.
На останалите участници в дискусията, много благодаря за изказаните мнения. Определено ми бяхте много полезни, имам над какво да се замисля, какво да променя, най-вече в моето мислене и нагласа-
Решението е трудно, но вярвам, че с помощта на вас и всички мои близки, ще е най-доброто за мен и бъдещето ми.

Дай си време! И слушай вътрешният си глас.Няма нищо по-искрено от чувствата, които човек улавя в самия себе си, и те са най-добрият съветник. Добре ли ти е с някого НАИСТИНА, ти си силна и спокойна и тия питанки ги няма.  Гризе ли те нещо от вътре, още преди изобщо нещата да са тръгнали истински- ще те изгризе до край някой ден.
Просто изчакай и виж кое ще преодолее накрая... Желая ти успех и сила! 

Според Библията децата не плащат греховете на родителите си .