Не зная как да постъпя

За повечето жени е важно да родят.

Според мен този мъж не е "този и онзи". Това е човек, който е направил голяма грешка преди повече от 10 години и си е изтърпял наказанието. Всичко останало, което пише за него, е ок, харесва ѝ, избрала го е, звучи да е свестен. Жената има страхове, свързани с кармата, с какво ще кажат хората и дали щял някога да изперка. Няма никаква гаранция какво ще стане след Х години, то за утре няма гаранция. Единственият "кусур" е престъплението му, а нейното време да бъде майка на 36 г. изтича. Всеки си знае приоритетите.

Ако беше алкохолик, бияч, рецидивист съветът ми би бил друг.

Тази тема много ме замисля за наказанието и прошката. Случилото се е непоправимо и изолирането на виновника с нищо няма да промени миналото. Ако няма прошка за тези хора, направо да ги застрелват. Иначе разбирам, че има хора, които са склонни да съпреживяват само болката на загубилите близък, но този човек има своето право на живот и щастие.

Ах, колко сте изписали...благодаря ви:) Съжалявам, че рядко пиша, но съм доста заета в края на годината.
Не, изобщо не ми е фикс идея да родя, нито съм тръгнала да забременявам до дни, или до месеци.
Както многократно казах-реалист човек съм, винаги много мисля преди да направя нещо, което може би е мой минус. Не бързам да раждам, но е ясно, че имам няколко години пред себе си, не десет или двайсет.
Що се отнася до пиенето на моя приятел, не се напива, или поне не му личи да е пиян. Не е озлобен, не е агресивен. След развода,  катастрофата...последствията, има още две дълги връзки. Много сериозни връзки и в двете, с деца, които е отглеждал( на приятелките му деца от предишни бракове). Едната е завършила буквално седмици преди да започне нашата връзка. Няма особена драма в тях, просто различни приоритети, но започвам да си мисля, че заменя една жена с друга, за да запълни емоционални празнини. Да има някого до себе си, да не е сам, да докаже нещо...не знам, само гадая.
Аз самата, винаги, когато съм приключвала връзка, си давам време. Взимам си въздух, почивам си, гледам да се събера в себе си, а не на следващия ден след края, да започна да се оглеждам за нов мъж, само и само да не съм сама. Вероятно за това ми е трудно даа го разбира, тъй като при мен всичко минава първо през разума ми, умея да балансирам емоциите си.
Що се отнася до това доколко го обичам, не мога да кажа, че ходя по улиците като обезумяла от любов.
Отдавна минах този етап, в който се влюбвах като ученичка. Сега за мен е важна хармонията в отношенията- да гледаме в една посока, да имаме сходен манталитет, сходни интереси, виждания, вкусове, намерения. В никакъв случай, не мога да кажа, че не го обичам, но и не съм заслепена от любов, в резултат на което да процедирам без да мисля.
Високи критерии към мъжете нямам, те са тези, които изброих по-горе.
Вие казвате-всеки на тези години има емоционални товари. Така е, но не всеки има толкова страшен товар. Не го обвинявам, и аз карам кола постоянно, не пия, но съм се качвала афектирана от нещо, натискам педала, разсейвам се. Слава Богу, не ми се е случвало нищо фатално, но може да се случи за един миг невнимание. В този смисъл, не го обвинявам, но и не мога да повярвам, че такъв ужас, няма как да не те бележи завинаги.

Виж, ако не му вярваш и не искаш да му даваш шанс - просто зарежи тая работа.

Отиди в клиника, направи си дете и не се занимавай с мъже. Те, като всички хора, имат своите характери, емоции, чувства, товари, отговорности и безотговорности. Никой и никога няма да ти предложи гаранция за спокоен живот за вечни времена. Няма такова нещо. Връзките са сложно нещо и изискват много. Ако не ти се дава много, ако не ти се поемат рискове - всичко това не е за теб.

И нямаш чак толкова много време като няколко години за дете. Практиката показва, че даже и сега може да ти се окаже късно. Може и да си късметлийка, разбира се и да не е така, но все пак имай предвид, че нямаш време.

Marlenne, явно си решила да продължиш сама, поне така звучи последното ти мнение. Успех!

Отнел е човешки живот. Би било ненормално и обезпокоително ако не го бележи, а жената до него няма начин да не усеща по един или друг начин тази трагедия. Колкото и да се владее човек, последици в характера остават, като всяка друга много значима промяна в живота на всеки човек.

Колкото и да ги мислиш, няма да ги подредиш перфектно нещата.
 Хареса ми поста на Tanya, изчерпва всичко, което може да се каже в твоя случай!

Е като "вярваш" във възмездието,за Прошка и Разкаяние не си ли чувала?

Съвета на Таня не одобрявам..
Да си направи дете със сперма от неизвестен донор?!
А знае ли се каква карма има донора? Ми ако е прегазил не един,а цели двама души?

Не съдете авторката, че разсъждава по темата, права е да помисли. Забелязала съм, че жени като нея, ако решат да приемат мъжа, ще е с всичките му грешки. После ще го брани в огън и лед и ще го вдига от земята, ако трябва. Но сега трябва да помисли и реши може ли да приеме този мъж с този товар или не. По-честно и към двамата ми се струва да помисли, вместо да се втурне през глава обезумяла от любов, а после да има "ама..."

Аз лично не я съдя. Просто не разбирам какво точно иска.

Честита Коледа! Желая на всички ви здраве, любов и късмет!
За пореден път благодаря за съветите и съпричастността.
Попитахте ме защо точно около празниците ме вълнува тази тема. Ами точно защото е края на годината, време за равносметки. От доста време се лутам и се чудя какво да правя, но съм се зарекла в едно- няма да пренасям колебанията си в Новата година. Каквото има да става, ще стане или ще остане в тази година.
Вече мога да кажа, че съм взела своето решение. Трудно ми е да кажа, но...не съм готова да живея  с този емоционален товар. Както казах, не обвинявам приятелят си за случилото си, но и не смятам, че може да бъде изтрито с гумичка. От моето и от неговото съзнание. Не мога и не искам да живея в страх и напрежение, че случилото се ще избие някога и някъде, че вината ще го срути, че миналото ще ни преследва цял живот. Смущават ме и двете връзки след трагичния случай. Дълги, сериозни и обещаващн и изведнъж край на първата, веднага втора-пак дълга, после край на втората, а дни по-късно се появявам и аз. Нещо се къса постоянно при него, и веднага се захваща с друго, без пауза, без да си даде време, без да преосмисли вече преминалата връзка преди да започне следващата. Не, не е женкар, но си мисля, че се хваща като удавник за сламка, не иска да остане сам дори за малко. Когато съм го питала какво се случва, не може да обясни. Нещо все не потръгвало в отношенията му със жените. Въпреки, че не говори с лошо за бившите си, нито са се разделяли със скандали, вероятно не може да се отдаде напълно, да повярва, да се оттърси от спомена...не знам.

Ами значи - честито! Вече си свободна жена, а той - свободен мъж!

Пожелавам ти да срещнеш такъв, какъвто искаш и ще бъде правилният за теб!

Marlenne, браво за решението ти  . Наистина е добро. Не се отчайвай! Както се казва за всеки има място под слънцето и късмета стои някъде там и чака наистина подходящият момент, за да дойде. Аз много вярвам в това. Нещата се случват точно тогава, когато трябва да се случат!

И аз ти пожелавам в новата година да срещнеш човек, с когото да гледате в една посока.