Шеста тема на чакащите

Ако искате дете от Русия, но пребивавате постоянно тук и детето ще бъде отгледано тук, трябва да подадете документи тук и да минете през процедурата за международно осиновяване, т.е.
1. кандидатствате тук, одобряват ви
2. кандидатствате за международния регистър в България, одобряват ви
3. след това кандидатствате в конкретната област на Русия, а ако са повече от една - във всяка една поотделно, чакате да ви одобрят

И след 4 до 6 мес събиране и подаване на документи вече ще можете да чакате да ви предложат дете. Но пак имайте впредвид, че бебета, и то здрави, си ги дават на семейства, които са там, на място. И това е вярно за всяка страна, включително и тук.

Здравей, Bochinka!
Отговарям по ред на въпросите ти, дано ти помогне.

1) Къде точно се подават документи ( за София става дума ) - в цялата страна документи се подават в отдел Закрила на детето по района на постоянния Ви адрес. В отдела подробно ще ви разяснят процедурата - какви документи е необходимо да подадете, брой срещи които трябва да осъществите, обучение за кандидат-осиновители и ще отговорят на всички въпроси, които ви вълнуват. Процедурата е напълно безплатна.

2) Каква е минималната възраст за осиновяване ( на детето ) - В заявлението си може да посочите възраст от ... до ..., на която бихте искали да осиновите дете. Имайте в предвид обаче, че най-ниската възраст, на която би било възможно едно дете да бъде вписано е 3-4 месеца и то ако биологичната майка е подписала декларация за съгласие за осиновяване. Ако не е представила такава декларация, се изчакват 6 месеца след изоставянето на детето и ако то не е потърсено се пристъпва към вписването му в регистрите.

3) Ако реша да лсиновя от чужбина къде всъщност се обръщам - Обръщате се към Министерство на правосъдието, където подробно ще ви разяснят процедурата по международно осиновяване. Там се подават документите за вписването в регистрите по международно осиновяване. След което ще бъдете изпратени в отдел "Закрила на детето" по района ви на местоживеене, където ще проведат процедурата по проучване, срещи със социални работници и психолози, ще ви изпратят на обучение за кандидат-осиновители (всичко това се случва, както при местната процедура по осиновяване). Процедурата е безплатна.
МП ще ви информират за и ще ви дадат възможност да изберете Агенция от съответната страна, която ще ви съдейства при осиновяване на дете, след като ви бъде предложено. Агенцията изпълнява посредническа дейност, която се заплаща от кандидат-осиновителите. Това посредничество е необходимо, поради логистични и други специфични причини.


4) Колко време горе долу отнема цялата тая процедура - Процедурата по вписването в регистрите за осиновяване е 3 месеца след подаване на заявление в отдел "Закрила на детето" или Министерство на правосъдието. Колко време, обаче ще чакате след вписването ви в регистрите до предложение за дете, зависи от посочените от вас критерии за детето, което бихте осиновили.

5) в една статия прочетох че трябва да имам и имот на мое име това така ли е ? - Процедурата по осиновяване е регламентирана в Раздел 8 на Семейния кодекс, където е описано кой може да осинови дете в България. Няма изискване да имате собствено жилище или определени доходи. Разбира се, тази информация се изисква с цел да се определи дали и до каква степен, бихте могли да осигурите сигурност на дете, което вече е преживяло травма на изоставянето си. Освен психологическата ви готовност да осиновите дете, социалните работници носят отговорност пред детето и за чисто материалната му нужда да бъде отглеждано в нормални и сигурни човешки условия. Не е нужно да имате собствено жилище, а да докажете, че имате постоянен дом, където ще отглеждате детето си - например чрез договор за наем или документ за собственост, ако живеете в жилището на родителите си. 

В допълнение:
Процедурата по осиновяване в България въобще не е тромава и сложна, а е една от най-леките в сравнение с останалите европейски държави. Например във Франция процедурата по вписване на кандидат-осиновителите трае 8 месеца, след което кандидат-осиновителите започват да чакат да им се предложи конкретно дете.
За изкарване на всички необходими документи за заявлението за кандидат осиновители, при добра организация, не би ви отнело повече от 2 седмици.

То има и много други причини, заради които се изостяват деца. Но най-важната е, че Съдбата е решила да Ви направи прекрасен подарък, даже най-прекрасния, който чака точно Вас и Вие - него. Никога не съм гледала така на детето ми. То е било за мен и аз съм безкрайно щастлива, че я намерих. Скоро ми каза, че е благодарна, че ме има. А аз колко съм благодарна, че имам нея, не мога да опиша. А кой, защо, как я е заченал, родил и изоставил за момента не ни интересува. Не се и замислям, и не гледам така на нещата.

То това е и правилно . Но аз все още нямам дете и само страдам като не успявам да износя едно . И за това се дразня на тези които ситги оставят . Вярвам че рано или късно ще имам дете по един или друг начин .

Даже и за два дни се вадят, а ако денят е дъждовен, даже и опашки няма да има по институциите.

Бочинка, не бъдете лоши към жените, които си оставят детето или които държавата е решила, че не могат да дадат необходимото за една здрава и любяща семейна среда.

Не съм лоша , Просто това е сама истина . Коя свястна майка си оставя децата ? Ако това не е лоша майка не знам какво правите в тази тема . За мен човек остави детето си в дом не е човек .

Светът не е само черен или бял. Има и много нюанси на сивото.

Може би не сте готова да осиновявате след като започнахте с токсично поведение и неблагодарност към непознати, които до сега са ви спестили една торба пари за адвокати и психологическо консултиране.

А това, че се опитахте да принизите достойнството на съфорумките дори няма да го коментирам. Искрено съжалявам, че ви помогнах.

Нали и аз това намекнах, но явно не по правилния за темата начин. В друга тема ще напиша тогава, че ако не сте готови, не осиновявайте.

тук не са ли хора които чакат или има и хора които изпставят ? а ако вие смятате че нищо лошо да остави дете няма и че има някаква причина която да оправдае това че майка оставя детето си ( Черна бяла сива розова причина ) Съжалявам да го чуя от тема в която се чака да осиновяване . За мен няма причина на света която да накара майка жа остави детето си . ако е можела да го износи и роди ще трябва и да се грижи . Ако не може да се грижи има аборти през този век . всичко добро

Bochinka, спри се малко. С лошо не става. Аз съм много благодарна на жената, която е родила сина ми. Не ми е работа да я съдя. Причините да го остави може да са много, а може и това да й е съдбата -да роди моето дете. Ние сме в тази тема точно защото има такива жени. И аз съм минала през периода на озлобление, сигурно всички сме, но не е редно да се бълва толкова отрова. Темата трябва да запази смисъла си. Някой да е получил писъмце напоследък?

Решението за осиновяване е едно от най-трудните неща за повечето кандидат-осиновители без дори да го осъзнават. Аз си мислех, че сме взели лесно нашето решение, защото го решихме след един зададен въпрос "А да осиновим". Само, че като се замисля, че преди това години наред ходихмe по лекари, изследвания, лечения, инсеменации, инвитро процедури, осъзнавам че всъщност решението не е било чак толкова лесно. В деня на отрицателния ми тест след втората инвитро процедура, решихме да осиновим и това ме изкара от дупката, в която бях тогава. Макар на пръв поглед да изглеждаше, че решението ни е спонтанно и в най-неподходящия момент, смятам че всичко онова, което ни се беше случило до тогава, ни е помогнало да вземем напълно осъзнато решение. Започнах много да чета - всякакви публикации, статитии и книги, които да ми помогнат не само да разбера каква е процедурата по осиновяване, но и какво преживяват кандидат-осиновителите и най-вече преживяванията на децата. Това ми помогна да осъзная какво ме очаква от психологическа гледна точка, как да се справя с трудностите след осиновяването и да помогна на бъдещото си дете да се адаптира по-лесно.   
Най-важното, което осъзнах е че към осиновяването трябва де се подхожда през преживяванията на децата, а не на кандидат-осиновителите. Всеки родител трябва да приеме детето си такова каквото е, независимо от миналото му. Независимо дали му се иска или не, е много важно всеки кандидат-осиновител да разбере, че детето се отъждествява с биологичните си родители и всеки негативен коментар или мисъл за тях, му създават същото усещане и за самото него. Също толкова вредно е да се подхранва лъжливо положително усещане за биологичните родители на детето.
Деца се изоставят по различни причини и не ние трябва да бъдем техни съдници, защото не живеем техния живот и не преживявяаме техните мисли и чувства. И двамата с мъжа ми сме израстнали в здрави и любящи семейства и именно това ни кара да не разбираме хората, които изоставят децата си, но сме го приели. Това ни бе в голяма помощ да изградим здрава връзка помежду си. Веднъж майка ми и свекърва ми си позволиха да изкажат негативни мисли за БМ на детето ми и то пред него (макара да бе само на годинка). Естествено реагирах и им казах, че независимо какво мислят за нея, не желая да го споделят пред и на детето ми, защото искам той сам да изгради мнението си за нея от всички факти, които ще разбере и след евентуална среща с нея, когато порасне. Знаете ли какво е до такава степен да обикнеш детето си, родено от друга жена, че едновременно да страдаш и да се радваш от това, че е било изоставено. Първото защото е преживяло травма от изоставяне, която ще остане отпечатък за цял живот, а второто защото именно това изоставяне е помогнало точно то да е ваше дете.

Не е нужно всички да споделят Вашите мисли за биологичната майка, така, че коментара Ви за това какво правим тук е твърде неуместен.


Според мен не съжалявате, че го "чувате" от тази тема, а че прочетеното не съвпада с Вашето мнение.
За много хора няма такава причина, но приемат че за други има такава. И от всичко, което съм изчела тук, на други места, видяла съм с очите си и какво ли още не, смело мога да твърдя, че никое дете не заслужава да преживее травма от изоставянето си, но има деца, за които е по-добре да бъдат изоставени. А защо не стигат до аборт ли - ами защото, колкото и да не ви се вярва, има жени които разбират късно за бремеността си. Дали заради ниска култура, дали заради игнориране нежелание да повярват, че се е случило. Има и такива, които са имали възможност да направят аборт, но не го правят, защото го носят с надежда. Надежда за връзка с бащата, която никога не са имали, надежда че ще получат любов и от детето, без да имат реална преценка върху нещата. Трудно е за разбиране, но хората сме безкрайно различни, а преживяванията и съдбите ни още повече.

Bochinka, разбирам болката ти от невъзможността да нямаш "свое" дете, но негативизма Ви и то към хора, които не знаете какво преживяват и са преживели, няма да Ви помогне. Ако не се справите с тази болка сега, то един ден негативизма, породен от нея, ще рефлектира върху бъдещото ви дете, в случай че решите да осиновите. Осиновените деца имат нуждата цял живот да изпитват любовта на родителите си и го правят. Има деца, които обвиняват родителите си, че са ги осиновили. Все едно, че осиновяването е причина да бъдат изоставени. Ако не предолеете негативизма си към биологичната майка, как смятате че ще се справите с провокациите на бъдещото си осиновено дете?

Форума ми бе безкрайно ценен, когато тръгвах по този път. От тук наичих много, споделих много и ми се помогна страшно много. Няма нищо по-полезно от това да разбереш, че не си сам във всичко което преживяваш, ползата от споделения опит, който ти помага да се справиш в трудни ситуации. Различните и противоположни мнения, които ти помагат да погледнеш на всичко от различни гедни точки.
 
Съвета ми към Вас, преди да напишете следващия си коментар, е да помислите върху няколко въпроса - Какво искате да постигните с постоянното повтаряне колко лоши са майките, които изоставят децата си? Това ще промени ли фактите, които Ви се случват на Вас? Мислите ли, че всички хора трябва да споделят мненията си, независимо по какви въпроси? Ако по време на процедурата по осиновяване на конкретно предложено Ви дете, се появи биологичната майка и каже, че си го иска, дали ще имате силата да я поздравите и се съгласите, че детето е най-добре да бъде отглеждано от нея? Нейните действия ще прекратят делото Ви за осиновяване, но дали тя ще докаже капацитет, че може да се грижи за детето си, е "Божа работа".
Също така Ви съветвам да прочетете повече по темата - за преживяванията на децата, на кандидат-осиновителите и дори на биологичните родители. Извлечете най-важното за Вас, преценете дали този форум е за Вас и най-вече помислете дали осиновяването е за вас и ако наистина го искате, дали сега е момента?

Пишейки тези въпроси, не го правя с очакването да ми отговорите, а с надеждата да Ви помогна да ги зададете и отговорите сама на себе си.

PS
Осиновените деца също са "свои" за родителите си.

По-добре е една жена да даде детето си на друга, отколкото да го убие. Логично е.
Не оспорвам, че обвиненията към биологичната майка могат да бъдат меко казано силни. Аз самата съм преминала през това, дори още не съм го преодоляла. Никак, ама никак не е лесно (макар и не за всеки, като чета какво споделят другите). На мен ми беше непосилно трудно. Затова и пиша. Ако имате и капка съмнение, насочете се към друг начин.

Bochinka, здравейте.
Не обвинявайте майките, които изоставят децата си. Това е най-доброто, което могат да им дадат - шанс за нормален живот и любящо семейство. И не всички са изоставили децата си. Има починали, има непълнолетни, има и жени, които не могат да се грижат за себе си, какво остава за дете.
Не мога да кажа кои жени в Русия изоставят децата си, но и там, както и тук има отнети от социалните деца, защото са били неглижирани или малтретирани.
И да, нормално е да имате такива чувства, след като не можете да имате дете. Това е болка, която трябва да изживеете, за да не я прехвърлите върху детето. Защото осиновеното дете ще стане Ваше дете, но никога няма да носи Вашите гени, във вените му няма да тече Вашата кръв, то няма да е идеалното дете, които си представяте и което сънувате, то няма да е същото дете, което бихте родила. То ще има минало, от което Вие не сте част.
В България чакате някъде да Ви дойде реда и Вашите очаквания / изисквания/ профил на дете, които сте задали да съвпаднат с профила на някое дете, на което търсят осиновители. Дали ще го харесате, дали това ще е Вашето дете, дали ще Ви кажат всичко - Божа работа.
В Русия процедурата е различна. Там никой няма да Ви осъди как искате да изглежда детето Ви и когато посочите област ще имате достъп до банката данни на всички деца, които отговарят на Вашите изисквания. Ако в три области няма такова дете ще имате достъп до националната база данни за всички области. Поне така беше когато аз четях и се интересуват преди няколко години. С две думи там имате един вид избор. Подробности за детето се дават после, когато поискате достъп до данните на конкретно дете. Имаше едно предаване "Пока все дома" там представяха деца за осиновяване или приемна грижа. Може да потърсите и Паспорт.ру с досиетата на такива деца по области. Нещата и там доста се промениха и вече доста деца са устроени и досиетата им затворени.
Успокойте се, премислете нещата, проучете какви деца се вписват за осиновяване у нас и в Русия и си преценете какво да правите по-нататък.
За България, спокойно можете да посочите минимална възраст 0 месеца. Това не значи, че ще Ви дадат дете направо от родилното. Дори с оформяне документи (съгласие от биологичната майка да бъде осиновено детето) то то се дава 30 дни след раждането и след това се стартира процедура. Реално най-малката възраст да бъде вписано и разгледано от съвета по осиновяванията е 2,5-3 месеца.

Здравейте,аз никога не съм била негативно настроена към жените изоставили децата си.Причини всякакви.Дори и при трите ми неуспешни опита инвитро и 7 те ми операции,когато се намерите с вашето детенце човек забравя всичко.Аз до ден днешен,ако някоя жена забременее по нормален начин наистина много се радвам,обаче признавам си ако забременее от инвитро много ме е яд,защото се имам за най-големият карък на света изтеглил късата клечка.Не стига,че имах болест ами и болки,колкото изтърпях и мъки и накрая без органи останах.Та признавам за жена забременяла от инвитро като чуя веднага ми става ядски много мъчно,защото винаги има начин,когато си здрав,ако не от един,втори трети има начини.Но пък се успокоявам,че фигурата не си развалих,човек трябва да търси винаги положителното от всяка ситуация.Но ако нямаше такива жени ние какво щяхме да правим.Никога не съм била озлобена към тези жени.Поне си споделих как се чувствам при инвитро забременелите жени.