Шеста тема на чакащите

Здравейте!

Днес минахме да подадем документите. 2те години почти изтекоха, без нито едно предложение за детенце, макар и промяна на критериите през Април 2021 (вдигнахме възрастта от 1.5 на 3 г.). Сега много облекчихме критериите. Променихме възрастта на до 4г., склонни сме да вземем дете, което има брат или сестра. Допускаме леки лечими заболявания (тук ще помоля за разяснения от запознатите, споменаха ни например кривогледство. Разбира се ако се стигне до предложение, ще разучим и ще преценим според случая.). Пола е без значение. Също така относно произхода - без претенции, но без изявени малцинствени (ромски) черти. Много се надявам всичко това да е в наша полза и много скоро да получим предложение за детенце.

Златен дъжд, със здравословното състояние е и до късмет. Никой няма да Ви предложи дете с диабет, ДЦП (тежките форми, защото има и незабележими почти), аутизъм и т.н състояния, за които у нас изобщо няма кандидати. Но е възможно детето да има шум на сърцето, детска астма, заешка устна, кривогледство, астигматизъм, мързеливо око например.
Ако Ви предложат дете, което е тежък случай значи им трябват откази и не бива да се чувствате виновни, защото така давате шанс на детето по-бързо да намери семейство в чужбина. На мен ми предложиха такова дете, аз пък взех, че го осинових. Дъщеря ми беше:
- с шум на сърцето 2-3 степен
- с прекарана енцефалопатия (родена е недоносена и кислорода зависима)
- БМ е алкохичка, по-късно се оказа и че ББ е такъв.
- неврологът в ДМСГ беше заключил, че вероятно  изоставането в развитието й се касае за "леко степенна наследствена олигофрения"
Бях в голям шок, не знаех искам ли да я видя. Реших се. Прекарах два часа с нея установих контакт, премислих, наблюдавах я. Тя беше навършила вече 3г. Не видях олигофрения видях дяволито пламъче да проблесна в очите й, когато легнах на пода да се борим.
Какво се оказа:
- детето си има форамен овале - шум на сърцето. Активна е, не й пречи. Надявам се да се затвори, наблюдаваме я веднъж на година-две при кардиолог.
- ЯМР потвърди, че е прекарала енцефалопатия. Има увреден участък в мозъка и леки обучителни затруднения. Успехът й е много добър в добро училище с изисквания! Не й е лесно, учи се да се справя, а аз помагам. Категорично няма олигофрения.
Синът ми е осиновен като бебе. Гаранция как ще се развие няма. ДЦП и аутизъм се проявяват на малко по-късно възраст, а него го взех на 4м. Вече е първи клас. Много е умен, но има леко нарушение на фината моторика, проявява някои симптоми на дислексия и дисграфия. Не е нещо, което е голям проблем, освен ако човек няма очаквания детето му да е перфектно.

То на кого детето му е перфектно.....И ние самите колко сме перфектни, няма що. В родата ни е пълно с наследствени заболявания. Имам пред очите си много страшни примери за съдби на деца с родители, изискващи перфектност във всяко едно отношение.

Ние също съвсем скоро си подновихме документите и вече сме с удължена заповед за вписване в регистъра. И също нямаме нито едно предложени. Причината не е вкритериите които сте посочили, а  в това, че РДС-тата и комисиите които избират коя двойка е подходяща за определено детенце не са работили няколко месеца в началото на пандемията ( и това го знам от имейлите които бях разпратила до всички РДС-то в които сме в писани по повод на това дали сме разглеждани и под кой номер сме вписани при тях, и това е нещо корто мисля, че всяка от нас е направила).
След като започнахме с подоготовката на документите и се срешнахме със социалната работничка изникнахка въпроси на които не можеха да ми отговорят, а именно:
Какво се случва с една двойка на която е дошъл реда да бъде разгледана, но по някаква причина не е определа като подходяща за детенцето? Тя отпадали или ....? И защо ние като кандитат осиновители нямаме информация или няма къде да проверим дали сме разглеждани някъде въобще, защото е факт, че нямаме обаждане до момента. Като тук дадох пример с Фонд ин витро, в който цсяка двойка получава номер и с този номер вижда до къде са и стигнали документите и всичко останало докато си вземе заповедтта. Сами се досещате какво исках да им кажа с този пример.
На тези въпроси не можа да ми отговори социалната работничка, която ме препрати за отговор към АСП, там също не ми отговориха,  казаха, че не е в техните  компетенции и се обадиха в РДСП дали ще ни приемат, че имаме въпроси и искаме информация.  Та докато стигнем до РДСП ( което е на не повече от 6-8 мин. с паркирането от АСП), като знаеха само, че сме семейство Х, досието ни беше извадено и вече стигам до същественото. Зададох същите въпроси и така, до момента не сме разглеждани и важния за мен въпрос какво се случва ако сме разглеждани и не сме подходящи, отговора след известно мълчание беше, че ни разглеждат отново и отново докато сме в регистъра. Но тук искам също да споделя за въпросното РДСП на заседание на комисията за едно детенце се раглеждат 8 двойки, една е подходяща и евентуално ако поиска среща и това е нейното дете стават семейство, а останалите отново чакат и сметката сами може да си я направите. Та другото важно което разбрах на тази среща е, че сррока за първо обаждане сходен с вашите и нашите критерии е 2 год и 6 месеца и 3 години.
Искам да се извиня за правописните грешки и да поздравя майките с мъжки рожби днес. Бъдете здрави!
И дано много скоро срещнем нашите слънчица, защото те ни чакат.
Бях много емоционална и искам да бъда извинена предварително за грешките .
Спокойна вечер!

Златен дъжд ❤️От цялото си сърце ви пожелавам скоро да намерите вашето детенце.

Аз днес ходих до дирекцията. Честно казано, ако не бях убедена в желанието си и не бях тъп и упорит Овен, вероятно щях да изляза много разочарована от там. Всичко, което ми казаха беше истина, но ми се видя доста грубо. Да съм знаела, че почти всички деца са ромчета. Че държавата работила в посока запазване на детето в семейството, после пробват други не знам си какви неща и чааааак като най, най-крайна мярка стигат до осиновяване и да съм знаела, че броят на децата в неимоверно по-малък от броя на желаещите. Ми хубаво. Аз обаче вярвам, че ще имаме късмет. Че нашето детенце ни чака някаде и някак си, не знам защо имам вътрешно усещане, че ще се получат нещата.
Сега ще изчакам съпруга ми да се върне, той е отново в командировка кой знае до кога, за да съберем документите по списъка. Така като гледах, седмица може би ще отнеме.

И+

Дано бъда разбрана правилно, мои близки осиновиха детенце с по-мургав цвят на лицето, детето е прекрасно, развива се добре и семейството е много щастливо с него.
И аз желая успех на всички чакащи своето детенце и съм убедена, че ще го прегърнат скоро.

За съжаление нещата вървят много бавно. Оттук оттам дочувам, че в България се осиновява по 1 дете на ден измежду всички чакащи (осиновители и деца, чакащи своето семейство). Също така излиза, че държавата предпочита да плаща на приемни семейства (за повечето е само работа), вместо да се осинови детето, то прекарва месеци или години в приемни семейства.

Между другото аз тези дни много, много мислих точно по въпроса с ромски произход и да ви кажа, стигнах до извода, дори съм изненадана много от себе си, но.. Бих направила компромис.
Защото да бъдем честни, кои българи ще си оставят детенцето?! Бих предпочела слънчево, усмихнато ромско дете пред бяло, но от някаква най-нисша прослойка на обществото. Не знам де.. Просто си разсъждавам. И много, много мисля тези дни за генът. Винаги съм смятала, че е много важен и то безспорно е така, но аз самата съм тоооолкова различна от майка ми и сестра ми.. Като мислене, вкусове, говор, абсолютно всичко.
Според вас, ако едно детенце се отгледа с много любов, много грижа и внимание, би ли могло това да компенсира лошият генетичен набор?!

Златен дъжд, "любезната" служителка днес ми каза, че и до 5-6-7 години можело да отнеме. Къде е логиката, питам аз?!? Отивам им на крака. Имам финансова и всякаква възможност да гледам дете и не просто това ами и да му дам най-доброто. И имам токове любов и грижа. И не.. Те ще го държат при некви лели, които това "работят".. Ама защо!?!

Въобще не мисли за гени, низши прослойки и разни такива. Любовта, вниманието и грижата правят човека такъв, какъвто е, никакви гени! Опасността да се вземе дете от лоша среда за мен би била да не ме налазят родителите след време с безкрайни претенции и изнудвания, единствено това. Надявам се има механизми срещу подобно поведение и в тази връзка внимавайте с публикациите на снимки във ФБ, откъдето може да разберат местонахождението ви.
Относно служителката - според мен си просят подкуп. Щото и това съм го чувала.....

Разбирам, че е така. И аз до голяма степен мисля по същия начин. Според съпруга ми, децата, които в някакъв момент, обикновено през пубертета нещо се чалват и стават проблемни е, защото като цяло нещо им е липсвало. Грижа, обич, разбиране от родителите.
И все пак, няма какво да се лъжем, генът има значение. Независимо колко дам от себе си, независимо колко се старая. Но.. Може би въпросът е да стигнеш очи и да действаш. Защото и в собствените ни семейства има такива генетични мешаници, че се чудиш от къде е дошло.

За подкуп..не ми се стори да искат. Просто искаше да ми каже колко е трудно. Иначе и аз съм чувала какво ли не.., но аз в живота си подкуп не съм дала, не съм заобикаляла закона и не мисля, че дори някой да ми го каже, ще го схвана.

Аз опитвам да мисля нещата и от страна на детето. Не бих искала някой да му се подиграва за нещо, за което няма вина. Ние не сме първа младост, но страхът, че няма да изградим връзка, пропуски в обучението, развитието и възпитанието ще повлияе на самочувствието на детето. Най-вече, важно ни е да изградим стабилна връзка с детето и то да приема факта, че е осиновено като нещо нормално и това да не го наранява. Ще знае, че е осиновено ( като ще бъде подготвено и ще му се каже по максимално щадящ начин, ако трябва и с помощта на психолог).Много неща съм мислила и планирала, но сигурно после от емоциите мога да пропусна или объркам(дано не се случва).

Beach- please, те и на нас ни говориха така в началото. Не се плашете - явно така ги инструктират ли, не знам, но нещата не са чак толкова безнадеждни.
Това колко семейства се разглеждат за едно дете, не мисля, че е строго определено, Queen -R. На нас ни казаха, че са ни избрали измежду 20 двойки.
Иначе за реда на разглеждане си нямам идея и също не получихме някакво обяснение.
Колкото до "цвета" на детето, доста е относително. Beach- please, ако се видим живот и здраве, ще видиш нашия мъник. В зависимост от това дали е зима или лято - може да ти се стори от леко матов до доста мургав. Но за нас е най- красивото дете. Като в оная приказка за на мама гарджетата Но като изключим най- близките, за които няма съмнение, че ще е така, считам, че се приема много добре, тъй като е контактен и лъчезарен.
А дали ще се подиграват на едно дете в градината и в училище - винаги се намира по нещо. И на мен са се подигравали като бях пълничка. Такъв е животът. Тези неща ни учат да бъдем силни. Като имаш стабилен родителски гръб зад себе си, се справяш с подигравките и се научаваш да се приемаш такъв, какъвто си.

Мен малко ме притесниха изказванията за "лош генетичен набор"; бялото дете от нисша прослойка и ромското - лъчезарно и т.н.

За човек, който е тръгнал да осиновява дете, идеята за "чуждите" гени не е най-доброто мислене. Ако вярвате в това, че гените определят поведението, характера, съзнанието, мисленето и живота като цяло, моля откажете се от осиновяването и продължете да опитвате, докато си родите вашите биологични дечица. Никое детенце не заслужава да гледат на него като на програмирана кукла, която както и да живее, каквото и да прави, няма да се измъкне от предварителната програма. Това е безкрайно несправедливо и би обрекло всяко дете на много мъчителен живот. Истината е, че осиновените деца до има-няма година започват да приличат на осиновителите си. Защото това виждат, това чуват. На мен  ми беше много забавно първия път, когато си дадох сметка, че синът ми повтаря това, което казвам и по начина, по който го казвам. Все едно виждаш себе си в някой друг.

Да кажеш на едно дете, че е осиновено, особено когато е малко, изобщо не е чак толкова потресаващо събитие в драматична окраска. Детето изобщо не гледа на осиновяването като на дълбока, мрачна тайна, което се случва, защото някой е бил "нефелен" и не е могъл да има деца, или пък не е бил добро дете и затова се е наложило да бъде осиновяван. В началото е просто история на една среща. Синът ми периодично пита - мамо, аз как дойдох при теб? И аз разказвам. За сигурно 35-и път. Сигурно ще го повторя още много пъти. А той преработва информацията, свиква с нея, сравнява с това, което чува от други деца за техния живот и т.н. На всеки етап от неговото развитие, предполагам, че ще я обмисля от различен ъгъл, с различна гледна точка. Важното е да може да говори за това и да пита каквото иска да знае. Не да смята, че е деликатен въпрос, по който говорим с помощта на психолог, защото явно има "нещо" в тая работа...

Социалните говорят "така", защото това е истината. Хубаво е, ако някой ги е инструктирал да подготват хората с надеждна и реална информация за това, което да очакват. И да, трудно е осиновяването. Първо, защото много се чака. Много хора изобщо не дочакват. Аз познавам доста такива хора. Второ - защото за да осиновиш дете трябва да надмогнеш доста предразсъдъци, да обмислиш доста неща от живота, да прецениш това можеш ли го изобщо? Можеш ли ти самият да пораснеш толкова, че едно осиновено дете да бъде щастливо в твоето семейство?

Tanya111, благодаря Ви за мнението.

Разбирам напълно това, което казвате.
Но ако всички бяхме толкова убедени, тръгвайки да осиновяваме, нямаше да има масово критерии от 0 до 3 години, желания за расови белези и прочие. Ако всички тези хора бяха се отказали от осиновяване, сега щеше да има една огромна група все още изоставени дечица..

Аз много, много обичам деца. Най-съкровеното ми желание винаги е било да бъда майка. Имам ужасно много обич и грижа, които искам да дам.
Но страховете, предразсъдъците и въпросите.. Те са дълбоко вкоренени. Да, иска ми се да бъда много по-широко скроена. Има моменти, в които съм. Както и има такива, в които изпитвам съмнения. Не го казвам да се оправдавам.. За мен осиновяването е огромна крачка. Не гледам на детето като на стока, която да си избера от магазина, осъзнвам, че любовта и грижата са това, което възпитава. Но не се и залъгвам, че генът няма значение. Има и това е доказано.
Аз по абсолютно същият начин се притеснявам и за биологичното си дете, ако някога въобще имам такова. Виждам в семейството от страна на мен и съпруга ми много лоши модели. Уж всички сме възпитавани еднакво, обаче резултатите са различни. И честно, не ми се иска детето да ги унаследява..обаче е Божа работа.
Имам своите въпроси, имам своят път да извървя. Това е изпитание и за мен самата, защото човек се изправя пред страховете си и в крайна сметка, щом съм тръгнала по този път, знам, че ще го извървя докрай с това, което е писано да бъде.
За мен щеше да е фалшиво и лицемерно да дойда и да кажа каква добра душа съм и как нямам никакви съмнения. Имам. Обаче ще ги надскоча. Позволявам си да пиша тук, защото знам, че всички са минали по този път. Че споделеният опит е нещо безкрайно ценно. Възхищавам се ако някой е пристъпи към тази крачка без въпроси и без колебание. Аз не съм от тези хора, но Ви уверявам, че ако успея да осиновя дете, то ще бъде обичано, обожавано и гледано с много любов.
Просто всички сме на различни етапи от пътя. Вие сте успяла да видите нещо, до което аз дори не съм се докосвала.. Благородно Ви завиждам за това.

Въпросът с това, кое има по-голяма тежест - гените или средата беше една от темите на курса за кандидат осиновители. И повярвай ми, гените имат значение до мента, в който кажете да. След като станете родители изобщо не се и сещате за тях. Гаранция какво би наследило биологичното дете от нас и партньора ни, кое ще доминира е въпрос без отговор. При двама родители музиканти детето може изобщо да няма слух, при родител филолог детето може да е с дислексия... Синът ми беше на 4м, майка  и баща - ученици. Отлично се развиваше, изпреварваше връстниците си, а сега в първи клас се оказа, че има проблем с фината моторика и пише с голямо усилие, има признаци на дисграфия и дислексия. Слава богу са леки и преодолими нещата, с малко повече упражнения би преодолял затрудненията, ама упорито овне не ще и да чуе някой нещо да му покаже или да се упражнява повече, още повече, че просто лети по материала. Каката обратното - обучителни затруднения, лоша памет, бърза уморяемост, ама с повече работа постигаме много добър успех. Аз съм с две висши, но не съм някой вундеркинд и не очаквам децата ми да са гении. Важното е да завършат средно, да имат професия и да са щастливи. Колкото до генетичното наследство - поне на едното дете е лошо, ама много лошо, въпреки чисто българския произход (известни са биологичните родители).
Като цяло нашите деца, независимо от етническия произход са деца на хора с нисък социален статус и образователен ценз. Студентката и професорът отдавна са градска легенда. Особено пък с начина на живот на съвременните студенти - купонът на макс. Същевременно ромчета в биологичното си семейство от родители с основно образование, но съвременни разбирания за живота и ценностна система надскачат средата си и завършват висше образование, а след това се реализират успешно. Та май средата е по-важнята, защото тя е тази, която дава възможностите на детето за благоприятно развитие или слага пръчки в колелата.