Познай коя е книгата - 13

  • 48 624
  • 739
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 2 988
Нямаше ли и някакво детско по това? Като четях направо ми изникнаха кадри в съзнанието.

"Островът на сткровищата"?

# 646
  • Ямбол
  • Мнения: 2 410
Да, това е. И детско филмче имаше, а аз имах и касетка и си я лушах на уолкмена.

# 647
  • Мнения: 2 988
... излезе без желание и с натежало от мъка сърце. Но разходката по дългата улица... и да, дори въздухът на този ... път я ободриха още преди да е стигнала първата пресечка. Запристъпва по-леко, а устните й възвърнаха цвета си. Започна да обръща внимание на случващото се около нея, вместо да се вглъбява единствено в собствените си мисли. Видя, че по улиците безцелно се скитат необичайно много хора- наоколо се шляеха мъже с ръце в джобовете; шумни и развеселени момичета стояха скупчени на групички, явно бяха превъзбудени, невъздържани и необуздани. По-страшните на вид мъже, които бяха пренебрежимо малцинство, висяха пред стъпалата на кръчмите и магазините за алкохол, пушеха и обсъждаха невъзмутимо всеки, който мине покрай тях. На ... не й хареса представата за дългия преход по тези улици, докато стигне до полята накъдето се беше запътила.

# 648
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Отнесени от вихъра  newsm78

# 649
  • Варна
  • Мнения: 2 436
шумни и развеселени момичета стояха скупчени на групички, явно бяха превъзбудени, невъздържани и необуздани.
Това категорично не е от "Отнесени от вихъра" - къде ти невъздържаност или необузданост в Юга.
Може ли още един цитат, Диди - чела съм го това, но единствено с "Миниатюристът" го свързвам, но не съм сигурна.

# 650
# 651
  • Мнения: 2 988
Не. Това е английски роман от Викторианската епоха. Ето един по-разпознаваем цитат:

“По-близо до града въздухът придоби лек дъх и мирис на пушек, но все пак по-скоро се усещаше липсата на аромат на билки и треви, отколкото на някакъв определен вкус или мирис. Малко по-късно те се понесоха по  дългите, прави и безрадостни улици с еднакви малки тухлени къщи. Тук-там се издигаха огромни продълговати фабрики с многобройни прозорци, които приличаха на квачки с  пиленца, но изпускаха безобразен дим, който до голяма степен обясняваше облака, който Маргарет бе сметнала за буреносен.“

и още един:
 
“Мястото, където беше разположен Крамптън, представляваше особено оживена улица, по която преминаваха работниците от фабриките. Навсякъде по задните улички имаше фабрики, от и към които по 2-3 пъти на ден се стичаха множество мъже и жени. Докато научи кога влизат и излизат от там, Маргарет имаше нещастието непрестанно да се сблъсква с тях.“

Оставила съм и името на главната героиня.

# 652
  • София
  • Мнения: 12 579
"Север и Юг" на Елизабет Гаскел. Точно я препрочитам за Н-ти път Grinning

# 653
  • Мнения: 2 988
Точно тя е. Чакаме загадка. Simple Smile

# 654
  • Варна
  • Мнения: 2 436
Знаех си, че съм го чела.
Ох, Ричард Армитаж:
Скрит текст:

# 655
  • София
  • Мнения: 12 579
 А защо да не се смее, когато врагът е надхитрен? Защо да не се смеят, за да се освободят от трагичното усещане, когато карма причинява нелепата смърт на едно хубаво момиче? Та нали само чрез смеха се съединяваме с боговете и това ни помага да понасяме живота и да превъзмогнем ужаса, безсмислието и страданията тук, на земята? Както например тази вечер, като наблюдавахме как онези смели мъже срещнаха съдбата си на този бряг, в тази нежна нощ, чрез карма, предопределена преди хиляди съществования, а може би само преди едно — единствено.

Та нали само смехът ни позволява да се чувствуваме хора!

# 656
  • София
  • Мнения: 9 400
Нана - страхотна загадка - "Шогун" Джеймс Клавел

Познах книгата само по този цитат "Та нали само смехът ни позволява да се чувствуваме хора! "

# 657
  • София
  • Мнения: 12 579
Нана - страхотна загадка - "Шогун" Джеймс Клавел

Познах книгата само по този цитат "Та нали само смехът ни позволява да се чувствуваме хора! "

Сродна душа си ти, госпожице  Mr. Green
Има няколко такива култови цитата, които човек, който обича Клавел, го разпознава веднага.  Grinning

# 658
  • София
  • Мнения: 9 400
Обожавам Клавел! Обожавам!

Изглеждаше невъзможно, но по някакъв начин този мъж беше копие на мистър Б. — шофьора на училищния автобус в прогимназията. Толкова окаян мъж, с толкова отблъскващ нрав, така маниакален и лишен от такт, че в последния учебен ден в осми клас надупчихме снимката му от годишника с телбод и я оставихме като чучело зад седалката му. Спомних си какво казваше всеки следобед, когато слизах от автобуса, и тогава мъжът пред мен извика: „Последна спирка, мистър П.!“

# 659
  • Мнения: 859
Това с надупчването на снимката... Домът за чудати деца?

Общи условия

Активация на акаунт