Домашни любимци - декоративни зайчета 8

Здравей и честито зайче!
Мери Маргарет е просто прекрасна!  Много да ви радва, да расте здравичка и скокливичка.

И нашето зайче като бебче беше абсолютно същото, в момента е 1300 гр., не е мърдал от тях вече няколко години. Това с нереженето на ноктите е някаква пълна тъпотия според мен (извинявам се, но така мисля). Ноктите растат, това да не е някакъв мутант. В природата зайчетата много ровят, правят дупки и така им се скъсяват ноктите, това няма как да стане в клетката или в стаята паркет/килим. Режа ноктите на моя хубостник веднъж на около 2 месеца, имам си ножичка закупена и се оправям сама идеално.

За пелетите бих те посъветвала да купиш едно по-малко легенче с не много висок борд и само него да пълниш с тези пелети. Отгоре върху тях лееек слой трици, за да не му е неудобно на лапичките. Там слагаш от пишканото, ако го направи навън. Ще си научи мястото за пишкане, а ще си държи останалата клетка чиста (без пелети, трици). Ще ти е по-икономично и е по-здравословно за зайчето. А и тези пелети въобще не са удобни са ходене по тях, за лежане, разбутват се, пикае, после си лежи на напиканото. После почват очи, лапи ....

Ние така сме научили нашето зайче, затова го давам като предложение. Той има същата външна тоалетна и в нея пишка (и често ака), когато си е пуснат на свобода.

Голяма сладурка Холандско джудже ли е? Дори те достигат до 1 кг.
Крекери само идиот би препоръчал Въобще не давай такива боклуци.
За ноктите също не ми се вярва.

Сладурка е
Малко те е подвела...стават около 1-1,5кг.,и им се режат ноктите 

Здравейте, обмисляме с ММ за зайченце, но имаме котка на годинка - някой , който има коте и зайче да каже , получава ли се съжителството ?

Получава се.

"Обичам" ги тези продавачи от магазините - като заприказват тия глупости, като запредлагат едни крекери с едно мляко и мед вътре ... ама това им е работата, докато си го купиш и излезеш от магазина. После здравословните проблеми са си твои, сълзите също.

Този крекер е на една пръчка и целия в ядки.да го махна ли тогава,тя не го яде така или иначе само го души.яде си най вече сеното.
Ако пелетите са неудобни ,то талаша по-удобрен ли е.има познат дърводелец и мога да си набавим талаш от него,или да ги смисам палаш и пелети.
А с хапчетата значи пак нали се дават на 6м.

НАЙ-ВАЖНОТО е да яде сено! Ако решиш, махни крекера, за да не я разсейва. Толкова е важно да яде сено, а това, че го прави, е страхотно! 

Талашът е по-мек за лапичките, но поема по-малко течност, докато пелетите са безценни - не оставят миризма, мокро, попиват мноооого пишо. Реши сама как да го държиш, наблюдавай го, дори от опит-грешка можеш да вземеш решение. Аз описах ние как го гледаме, но сме по-скоро изключение, не застилам цялата клетка.

За хапчетата не знам, ветеринарът ни напомняше какво що, като бяхме съвсем малки. Сега сме на ваксина и обезпаразитяване веднъж годишно.

Много ти благодаря

Добър вечер. Нов член съм на форума и бих искал да ви попитам нещо относно декоративно зайче.
На 14-ти февруари подарих на приятелката ми едно малко бяло дебело декоративно зайче. Тогава то беше на около 45 дни. Днес бонбона е поне 2 пъти по-голям и много игрив. Взели сме му от големите клетки за гризачи, минерално блокче, блокче за гризане(богато на калций), въженце с трупчета за точене на зъбки, хранилка и поилка. Даваме му няколко вида храни, а всяка вечер му даваме сено. Пода в клетката е постлан със стърготини, а мястото, на което пишка, е постлано с гранули.
Дебелият фъстък е много палав и даже вече на няколко пъти успява със зъбки да отвори вратичката на клетката и да направи „опит за бягство“.
Храната с която го храним е микс от много добавки – няколко вида гранули, сушени плодове, тук-таме по някое фъстъче и пуканка. Направихме грешка, като в началото го хранихме с много скъпа храна (2лв. за 100гр.), от която мъничето много бързо направи дебело дупе и старата клетка му стана малка.
Всяка вечер го вадим на дивана да си скача и да се радва. След около 20 минути бягане, шишкото се умаря и ни дава да го галим и гушкаме. Когато го погалим по главичката се пльоска по коремче и си опъва крачетата назад. Когато лягаме до него много ни се радва, но за жалост не спира да ни ръфа дрехите, като понякога ни хапе и нас през дрехите.
   Въпросът ми към вас е трябва ли задължително да се ваксинира и нормално ли е така да хапе? Има ли според вас някакъв полезен аксесоар, който можем да му вземем? Има ли проблем за здравето на зайчето, ако по 1 път на ден се пуска да бяга за около час, а през останалото време е в клетката?

Малко снимки:
14.02.2016г. - денят, в който го взехме:


Днес - 12.04.2016г. дебеланкото вече е тройно по-голям:



Качвам и три клипчета, на които си играем:
1. http://s1055.photobucket.com/user/mavrodiev88/media/WP_20160331_20_08_12_Pro_zpsncm71osa.mp4.html?o=3
2. http://s1055.photobucket.com/user/mavrodiev88/media/WP_20160331_20_44_50_Pro%202_zpswlm2blun.mp4.html?o=4
3. http://s1055.photobucket.com/user/mavrodiev88/media/WP_20160331_20_12_49_Pro_zpsefraejas.mp4.html?o=2

Здравейте! Пиша тази публикация с голяма мъка... Вчера през деня си играех с моята Белла и се закачахме, вечерта се прибрах в 22ч. и видях, че нещо не й е добре, дишаше трудно, даваше си главичката назад, все едно се задушава и устичката и беше отворена, залиташе, изобщо не беше на себе си. Взех я при мен на спалнята, за да я наблюдавам от близо и действително нещо не беше наред, макар че си мислех, че си въобразявам. Наблюдавах я два часа, за които тя се напишка два пъти, което не беше правила от бебе... Беше неспокойна, въртеше се в кръг. Реших да я сложа замалко в клетка, за да видя какво ще и е поведението там - абсолютно същото. Опитваше се да скача и в същия момент падаше назад по гръб и така оставаше... Отидох замалко до тоалетна и като се върнах я заварих в поза, все едно е умряла. Размърдах я и тя се стресна, но пак започна да обикаля в кръг и да дава признаци, че нещо не е наред. В този момент се побърках, звъннах на един приятел и я заведохме в най-близката денонощна ветеринарна клиника в полунощ. Там ме питаха какви са оплакванията ми, на колко годинки е и от тогава не съм спряла да плача. Действително, моята малка Белла беше на 6 години и 9 месеца... Взеха ми я за рождения ми ден преди 7 години и празнувахме заедно... до този момент, за съжаление не доживя седмия си рожден ден.  Ветеринарката ми каза, че най-вероятно е получила инсулт, точно, защото залиташе настрани и се въртеше в кръг, това били признаците за инсулт, което било нещо характерно при зайците, когато станат възрастни. Каза, че дори доста време е изкарала, но зъбите и били изключително здрави. Предложи ми да я оставя под наблюдение, но каза, че не може да гарантира дали ще живее, каквото и да направи. Би и две инжекции, които каза, че са витамини и някакво лекарство за бронхите, да я успокои и да диша по-лесно. В мига, в който си тръгнахме от клиниката и се качихме в колата, тя започна да се опитва отново да скача, беше неспокойна и постоянно си даваше главичката назад, сякаш се задушава, а малко след това тя започна да се превива и да се гърчи, а аз просто не издържах на гледката. Върнахме се веднага в клиниката, но момичето вече работеше с друг клиент. Оставих я на пейката да си почине малко, защото и беше некомфортно, смятах да я оставя под наблюдение, но докато чакахме, една жена дойде и каза, че в тази клиника почти са успяли да уморят котката й, след като е хвърлила луди пари за лечение там. Каза ми: "Бягайте от тук, само ще ви уморят зайчето, аз от тук само храна взимам, ветеринарите са страшно некомпетентни". А преди това каза, че досега не е чувала декоративно зайче да живее толкова време... Аз я послушах и взех Белла и се прибрахме. Не я изпуснах от поглед. Сложих я в клетката да си почива, като изглеждаше, че успокоителното й действа и ще се оправи. Ветеринарката ми каза, че ако и се забави дишането, значи си отива... Първоначално като се прибрахме имаше реакции, но просто беше безпомощна. Наистина си мислех, че ще се оправи, дишаше добре, но в един момент вече не реагираше нито на допир, нито по друг начин, дишането и се забави и правеше някакви тикове с главичката, сякаш се бори и по това разбрах, че си отива... И след няколко минути дишането й спря напълно. И в момента сълзите ми напират от очите, малката ми Белла умря пред очите ми мъчейки се два часа след инжекцията... Всичко стана толкова внезапно. Както през деня беше наред, вечерта просто нещо й стана. Имах усещането, че идва този момент, но не мислех, че ще стане толкова внезапно. Вчера дори и купих два пакета талаш, а понеже сега се местим в нов апартамент си говорехме как ще тича на широко съвсем скоро... Но за съжаление малката ми Белла остава завинаги тук, а ние ще се преместим в новия ни дом без нея.   Много ми е мъчно! Хиляди въпроси изникват в главата ми... Не зная дали трябваше да я водя в тази клиника или не, чудя се дали тези инжекции не ускориха смъртта й, защото колкото и да залиташе и да се въртеше в кръг и дишането да беше трудно, все пак беше на крака... а след инжекциите буквално предаде дух. Не зная дали наистина некомпетентните ветеринари в тази клиника не й биха нещо, което да докара смъртта й по-бързо. Чудя се дали развитието от тази ситуация щеше да е друго, ако не я бях завела там, дали щеше да живее още... дали днес щеше да е добре или просто инсулта наистина я уби. А дори и при хората, получили инсулт, е въпрос на време да си отидат... Отговори на тези въпроси нямам и ще бъда благодарна, ако някоя от вас е преживяла такова нещо и може да ме успокои по някакъв начин. Не мога още да проумея, че тя си отиде... Зная, че беше на възраст, но беше добре гледано зайче и все си мисля, че можеше да живее още, а от вътре ме гризе съвестта, че тези инжекции я доубиха съвсем... Сега не зная дали да си взимам друго малко пухче, не зная дали съм готова да преживея същото нещо след време, но толкова съм свикнала с животинчето, че сега тишината в стаята ми е нетипична, не съм на себе си и не съм спирала да плача, пред очите ми постоянно изниква образа й как се мъчеше и я виждах, че си отива...   Четох в един форум, че едно зайче е имало същите симптоми като моята Белла и малко след това е починало, но на по-ранна възраст. Четох още, че и зайчетата рязко се разболяват от някакви болести и са много лабилни, съответно си отиват внезапно. И все пак не спирам да се питам, въпреки инсулта, който явно е получила, щеше ли да бъде друг развоя на ситуацията, ако не й бяха били тези инжекции? И не зная наистина какво да правя, да взема ли друго зайче, което да ми помогне да преживея мъката от загубата на моята Белла или да не си го причинявам отново, защото рано или късно и с другото зайче ще се случи нещо подобно... Ще бъда искрено благодарна, ако ми дадете някакви съвети и споделите мнение за всичко това, което ми се случи. Гледам празната клетка и не спирам да плача, знаейки, че до вчера всичко беше наред и си играехме  

Моите съболезнования , сега ще е на едно по-добро място.
Направила си каквото трябва , не търси в себе си вина.вярвам , че е живяла едни прекразни 7г.
Аз затова не искам да ваксинирвам Мери , той и самия ветеринар като отидохме ми каза , че може да умре след ваксината ако е малко(т.е.няма 40дни)
Зайчето , което има майка ми лекуваме само с хапчета за вътрешно обезпаразитяване на всеки 6м.май и това ще си лекувам така , страх ме е да не го убият тези ваксини.все пак това е заек не куче или котка не носи някакви супер тении или болести

О, мила толкова съжалявам за твоето зайче!
Незаная кой какво би могъл да напише, всеки тук обича тези животинки и повечето от нас разбират мъката ти.
Недей да се обвиняваш какво е могло да стане и какво не,не може нищо да се върне, само най-много на себе си да навредиш повече така.Вярно е, че не всички лекари са толкова морални, но ти няма как да знаеш кой как лекува.  Направила си необходимото, може пък лекарите да са най- добрите, но пак да не успеят да помогнат. Не го мисли, не се упреквай.
Опитай се да си спомняш хубавите моменти с животинката и ако имаш сили някога вземи си пак .Това е естествения начин на нещата от живота.Явно обичаш животните и не виждам нищо нередно някое животинче да се радва на твойте грижи.
Дано Белла сега да е по-добре там горе. Според мен си направила всичко което си могла.

И аз се просълзих от твоята история.Замислих се за моя зайко,подарен на дъщеря ми преди 6месеца,сега заедно ще празнуваме неговата годинка и моя рожден ден.Не съм предполагала,че така ще се привържа към него и ще го обикна и чак не ми се мисли,когато дойде този момент как изобщо се преживява.Съчувствам ти искрено,но пък е било пухче,гледано с много любов.Така,че според мен като бъдеш готова вземи друго и му подари своята обич.В крайна сметка за това сме създадени да даряваме околните с любов,вкл.и домашните любимци.

Добро утро
Нали може да давам морков на зайка , а увяхнал магданоз , имам си домашен знам , че не е пръскан и т.н.