Спомени и впечатления за социализма в България

Мои приятели на запад ми се смяха като им казах колко старателно си заключвам Тойотата хах и разбраха колко е стара. Поради някакви причини в чужбина за съжаление сме популярни като крадци...
Кражбите и престъпността ни не са от демокрацията, а от възпитанието и културата ни. От "качественото" ни образование от преди 30 години. Хората израсли и възпитани и образовани през соца направиха всичките дивотии след ноември '89. Те раздадоха куфарчетата на номенклатурчиците и те заграбиха заводите и собствеността им, те създадоха мутрите, те ограбиха банките 96'-та година (и по-миналата година също).

На мен пък тук се чудят, че не се заключвам. Колата ми е на 8 години и никога не съм я заключвала. Това само говори за малоумието ми обаче.

Компютъра го зарязвам на двора и излизам, но позната я обраха, докато спи, така че няма сигурно.

Крадяха чистачките на тези, които не бяха сложили платнище на колата. Помните ли тази "красота"  

Престанете да повтаряте като мантра това "всички крадяха". Не, не крадяха всички. Строят може да те улесни ако имаш такива заложби, но на много хора и тогава и сега моралът и себеуважението не им позволяваха да откраднат дори една карфица.

Много неща.
Някои - хубави - безгрижието, сигурността, спокойствието да играеш до 11-12 нейде си из квартала.
Други - лоши - клаустрофобията, погледите зад рамото, тихият шепот на "забранени" фрази. Следенето.
Лошото е, че, ами, лошите неща се завръщат с пълна сила - всъщност, със сила, каквато никой партиен функционер никога не си е и представял, че ще бъде някога някому достъпна - полицейщината, следенето, всичко - а добрите... те си остават само светъл спомен.

Не, не бих се сменила, не бих искала да се върна обратно.
Бих, обаче, върнала някои неща...

Чувството за съпричастност, за общност, за част от цяло, за принадлежност, за колектив. И за отговорност - към общността, не само към собственото си благосъстояние.
Патриотизма.
Съседските отношения.
Междублоковите пространства за децата.
Омразата и презрението към "изказващите". Към предателството и предателите.
Скачането на ластик.
Тумбите деца.
Акордеонът и възрожденските и родолюбиви песни в детските градини.
Неканализираната инициативност.
Мъжете, гледащи уж разбиращо в нечий двигател в неделя сутрин и подвикващи профилактично по орляка, тичащ наоколо.


И, навярно, и най-вече, бодлите на таралежите.

здраво се взимаше, да не се лъжем, хората просто нямаха усещане, че това е кражба,

дори има хора, които още не схващат, че от работното място не бива да се взима нищо...

То е ясно, че не всички крадяха, но сега по коментарите можеш да видиш, чии близки са го правили.

Аз бях от щастливките. Майка ми работеше в търговията, а баща ми в БМФ. Винаги имах шоколадови айца с кашони/даже ми втръсваше от тях и само ги отварях да видя играчката /, банани, грейпфрути по всяко време, корекомски неща...ехей...спомням си миризмата на кореком, дънки, маратонки вносни...къде то по онова време. Съучениците ми ме гледаха като извънземно. Търговската мафия обаче нямаше равна. Бях намразила зъболекарката в училище, защото майка й дала "под щанда" нещо и тя, за да се отблагодари се чувстваше длъжна ден през ден да ме привиква на преглед в кабинета. Бях забранила да й дава неща, за да не ме вика. От тогава ми остана фобията към зъболекари. Спомням си как майка се представя за жена на не знам си кой директор, за да може да купи кръгла маса или акумулираща печка  . Моите спомени както на повечето тук са детски. Бях на 8 години като падна Т.Живков. Спомням си също как баба ми ме учеше да казвам "Смърт на фашистите, да живеят комунистите" и че имам 2ма бащи- единият моя, другия Т.Живков  . Беше вярваща жена и много я беше страх да не се случи нещо със семейството ни, защото тя си ходеше на църква тайно, казваше молитви, почиташе Рождество Христово, Великден и  онези фрази бяха по-скоро за "пред хората". Спомням си как майка ми казваше, че комунистите са най-мързеливото племе и с какви привилегии се ползват, а обикновените хора без партийна книжка само опъват. Колко пъти са се опитвали да я накарат да стане член на партията и е отказвала като в същото време не си е поплювала да сложи въпросните комуняги на местата им. Баба ми най-много се страхуваше, че заради голямата си уста, майка може някой ден да не се прибере от работа. Странни времена...

А решетките за фарове помните ли?

Идеята е, че който е имал нужда да открадне, не е било нужно да посяга на частната собственост (не че нямаше и такива случаи), когато държавната беше разграден двор.

То пък сега никой не краде.
Големите банкови фалити се случиха след !990 г.


Не разбирам защо така грозно нападнахте fatalina?!
От мен има поздравления!
И Бърди да не ме праща да живея в Корея!

А тази фантасмагория :


е без коментар!

Не съм чула някой да е искал да бяга в Турция.
Дори и сега не знам за такива емигриращи.
Камо ли за тогава.


Коментираха се училищните зъболекари. Които преследвали децата и насила ги лекували.
Такива няма сега.
А за другите се иска време и организация от родителите, за си заведат децата.

Дева, насила си беше воденето от училище и градина на зъболекар.  Под строй, няма не искам.
Родителите най-често научаваха за тези манипулации след извършването им.
Предпочитам аз да си водя детето на зъболекар, а не някой, някакъв и от някъде реши, че сега трябва да го прегледа.

За фалитите, сещам се, че по времето на социализЪма, България 2 пъти е фалирала. Май при единият фалит, златния ни резерв заминава за СССР.

Дори и самоопределящите се като турци не искаха много да бягат към Турция. Леко насилствено се поизселиха някои.

Къде и кога е правена тази снимка? Гледам номерата на колите са съвременни, а такива платнища и такива коли отдавна никъде не съм виждала...

Снимката е съвременна, платнищата са от старите, а къде точно е правена не знам.

ПП От форума на Москвич е.