
Елиас, купи седалка за тоалетната. Митко много седи на нея, оглежда се във всички посоки и се опитва да пипбе всичко.
Викам му"Споко, мамо, няма сега да те тормозя"
Чувала съм, че в детските градини отделяли в т.нар. изолатори такива агресивни деца и те стояли така сами! 


Мен ме е защипвал с пръсти за крака, когато правя нещо например на мивката и иска да му обърна внимание. Като цяло тези случаи са редки. Иначе е много гальовен. По-гальовен от батко си по същото време. Сам проявява инициатива да ме прегръща, милва, целува по бузата или по крака. Според мен е нормално ако е от време на време при малките бебета. По-скоро трябва да се търси какво предизвиква тези "изблици" и както са писали Елиас и Габи- да се обяснява, че така не може, че боли, че детето ще плаче и т.н. Особено ако агресивното поведение се изразява в по-опасни прояви-например хапане или бъркане в очите на други деца.

Пък отделно помещение-там нали пак някой трябва да го гледа? А и ДГ трябва да разполага с екстра-помещения, колко ли градини са съобразени с по-буйните деца да разполагат с допълнителни помещения? И какъв е този работен процес? Останалите, "нормалните" деца какво правят? Ама много се дразня когато някои педагози очакват от децата да седят като кукли, никога да не тичат, скачат, да се закачат, пеят високо и т.н. Златанова, просто ми стана интересно. Според мен един педагог би трябвало да се справя/овладява децата, колкото и буйни да са те. Аз без да съм педагог, не изпитвам трудност-и то не само с моите деца, ами и при наличието на още няколко гостенчета във възрастов диапазон между 2 и 6г.


Но се намери една възпитателка да му каже, че пее много високо и дори направо вика, което въобще не беше така, и от тогава това дете отказва да пее! 