- Публикувана: 10 апр. 2016, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2016, 13:42 ч.
Вечеряте ли заедно?
Ако някой не е гладен у нас - не е задължително да яде. Не сме имали още такъв случай, но уточнявам, да не си помисли някой, че седя с точилата зад врата 
Аз нещо не разбирам обаче. Хем семейството се хранело заедно, хем не било насила. Т.е всички членове на семейството огладняват по едно и също време, така ли?
Уау, жестока синхронизация.
Уау, жестока синхронизация.
Не, просто е. Първо се разбирате в колко часа се яде и след това се организирате според това - готвене, притопляне и т.н. При нормални сговорчиви хора се намира компромис лесно. Всеки ден различно. Другото си е тормоз. Ние се изчакваме при закъснение и никой не го счита за голяма жертва.
Ние като се приберем малко след 18, винаги сме глдни. Даже детето хапва нещо и преди това, веднага след като я взема от градина.
Намирам го за нормално, тъкй като обядвам между 12 и 13 часа.
Ако мъжът ми ще закъснява, аз си хапвам, ако аз ще закъснявам, съответно и той вечеря набързо. просто тези случаи са изключение
Намирам го за нормално, тъкй като обядвам между 12 и 13 часа.
Ако мъжът ми ще закъснява, аз си хапвам, ако аз ще закъснявам, съответно и той вечеря набързо. просто тези случаи са изключение
Ами към 19-19.30 ч. детето вече е освирепяло от глад, подреждаме масата и сядаме, говорим си, пийваме по чашка вино примерно, салата, който е гладен яде веднага, който не е - след малко. Но при положение, че предишното ни хранене е било на обяд (а нейното към 16 ч.) приблизително в този час огладняваме по естествен път, не насила.
Аз нещо не разбирам обаче. Хем семейството се хранело заедно, хем не било насила. Т.е всички членове на семейството огладняват по едно и също време, така ли?
Уау, жестока синхронизация.
Уау, жестока синхронизация.
Има такъв момент, да.
Ние вечеряме около 19- 19 30ч. Заради навика или не- точно около този час огладнявам. Не съм гладна,например в 17 часа, но тогава и да съм гладна съм още на работа, поради което и в почивните дни не чувствам глад около 17 часа.
На работа също- огладнявам около обедната почивка,някак станало е вече навик и организмът дава сигнали.
Когато съм била дете,никой не ме е викал от игра,за да вечерям. Но и не съм стояла до тъмно по улиците.
Ние също се изчакваме. Ако някой огладнее сериозно - или другия прави компромис или прихапва нещо дребно.Сега например един ден ядем в 6, друг ден ядем в 9. Не подкрепям яденето в точно определен час, още повече пък насила. Не знам след време с детето как ще е, но и сега не го храня под точно определен час, а чакам да огладнее.
Ами към 19-19.30 ч. детето вече е освирепяло от глад, подреждаме масата и сядаме, говорим си, пийваме по чашка вино примерно, салата, който е гладен яде веднага, който не е - след малко. Но при положение, че предишното ни хранене е било на обяд (а нейното към 16 ч.) приблизително в този час огладняваме по естествен път, не насила.
Нашите организми обаче не са синхронизирани. Аз вечерям в 17.30 ч., детето в 18.30 ч., а мъжът ми най-често в 21-22 часа.
Не виждам как ще го накарам насила да яде с мен пет часа по-рано.
Затова и не считам, че храненето заедно е символ на нещо. Просто традиция, която някои спазват, а други не.
Но обобщенията и раздутите изводи от типа - "това не е семейство, защото не се храни заедно" са абсолютно малоумни.
Скрит текст:
Нашите организми обаче не са синхронизирани. Аз вечерям в 17.30 ч., детето в 18.30 ч., а мъжът ми най-често в 21-22 часа.
Не виждам как ще го накарам насила да яде с мен пет часа по-рано.
Затова и не считам, че храненето заедно е символ на нещо. Просто традиция, която някои спазват, а други не.
Но обобщенията и раздутите изводи от типа - "това не е семейство, защото не се храни заедно" са абсолютно малоумни. Ами към 19-19.30 ч. детето вече е освирепяло от глад, подреждаме масата и сядаме, говорим си, пийваме по чашка вино примерно, салата, който е гладен яде веднага, който не е - след малко. Но при положение, че предишното ни хранене е било на обяд (а нейното към 16 ч.) приблизително в този час огладняваме по естествен път, не насила.
Нашите организми обаче не са синхронизирани. Аз вечерям в 17.30 ч., детето в 18.30 ч., а мъжът ми най-често в 21-22 часа.
Не виждам как ще го накарам насила да яде с мен пет часа по-рано.
Затова и не считам, че храненето заедно е символ на нещо. Просто традиция, която някои спазват, а други не.
Всеки пише как е за неговото семейство.
Скрит текст:
Това, че моята представа за семейственост включва и храненето заедно, не означава, че трябва да е закон за всички семейства.Въпрос на лични житейски принципи, както сама писа.
Не обобщавам, казвам за моето семейство, че не е семейство, ако не вечеряме заедно.
Защото това е нещо, което за нас е важно, нашето време - във всички други часове на деня сме разделни или сме по двама, само тогава се събираме тримата, затова за нас е от изключително значение.
Други семейства пък си имат други навици, които ги правят семейство.
Защо трябва да се припознаваме и засягаме? Наистина не разбирам.
Защото това е нещо, което за нас е важно, нашето време - във всички други часове на деня сме разделни или сме по двама, само тогава се събираме тримата, затова за нас е от изключително значение.
Други семейства пък си имат други навици, които ги правят семейство.
Защо трябва да се припознаваме и засягаме? Наистина не разбирам.
И на мен винаги ми е било странно как хората огладняват по едно и също време.
Аз например вчера обядвах в три, но днес - в един. Понякога сутрин закусвам, друг път не. Понякога вечерям само кашкавал и една-две бири към десет вечерта, друг път в осем сядам и искам пържола и салата. В смисъл всеки ден е различно..гледам и детето, което е на 5, също е така. Има дни в които кара само на краставица и хляб. После идват дни в които иска супа+второ. Съобразявам се с желанията й, стига да не включват джънк фууд извън умерени граници.
Няма обобщения, говорим си
Аз например вчера обядвах в три, но днес - в един. Понякога сутрин закусвам, друг път не. Понякога вечерям само кашкавал и една-две бири към десет вечерта, друг път в осем сядам и искам пържола и салата. В смисъл всеки ден е различно..гледам и детето, което е на 5, също е така. Има дни в които кара само на краставица и хляб. После идват дни в които иска супа+второ. Съобразявам се с желанията й, стига да не включват джънк фууд извън умерени граници.
Няма обобщения, говорим си
ако хората не ценят това да сядат да се хранят заедно ще намерят хиляди причини да не го правят. Всяка връзка- в семейството, между приятели или любовна има нужда от полагане на грижи и внимание за да се запази ако се остави на произвола просто някой ден се разрушава.
Семейството има нужда да прекарава някакво определено време заедно всеки ден и това най-лесно се получава с вечерянето заедно. Ако толкова не може поради някакви причини да вечеряте заедно определете си някакво друго време само за семейството но да го има всеки ден.
ето хубава статия по въпросът http://wol.jw.org/bg/wol/d/r46/lp-bl/102010004
Семейството има нужда да прекарава някакво определено време заедно всеки ден и това най-лесно се получава с вечерянето заедно. Ако толкова не може поради някакви причини да вечеряте заедно определете си някакво друго време само за семейството но да го има всеки ден.
ето хубава статия по въпросът http://wol.jw.org/bg/wol/d/r46/lp-bl/102010004
ако хората не ценят това да сядат да се хранят заедно ще намерят хиляди причини да не го правят. Всяка връзка- в семейството, между приятели или любовна има нужда от полагане на грижи и внимание за да се запази ако се остави на произвола просто някой ден се разрушава.
Семейството има нужда да прекарава някакво определено време заедно всеки ден и това най-лесно се получава с вечерянето заедно. Ако толкова не може поради някакви причини да вечеряте заедно определете си някакво друго време само за семейството но да го има всеки ден.
Семейството има нужда да прекарава някакво определено време заедно всеки ден и това най-лесно се получава с вечерянето заедно. Ако толкова не може поради някакви причини да вечеряте заедно определете си някакво друго време само за семейството но да го има всеки ден.
...
Затова и не считам, че храненето заедно е символ на нещо. Просто традиция, която някои спазват, а други не.
Но обобщенията и раздутите изводи от типа - "това не е семейство, защото не се храни заедно" са абсолютно малоумни.
Затова и не считам, че храненето заедно е символ на нещо. Просто традиция, която някои спазват, а други не.
Но обобщенията и раздутите изводи от типа - "това не е семейство, защото не се храни заедно" са абсолютно малоумни.
Всичко е въпрос на това как се чувства самото семейство. Редактирам се: намери се някой все пак да дава такъв тон....