Здравейте,
Опитах се да намеря подобна тема, но съм нова във форума и все още незапозната как да търся. Предварително се извинявам, ако не е трябвало да създавам нова тема, но се обръщам към вас с молба за мнение/съвет.
Терминът ми е след 2 седмици, а последното нещо което мога да кажа, че ме е обзело в момента е щастие и трепетно очакване. Напротив,последните няколко дни са същински ад за мен и годеникът ми. Причината е реакцията на неговите родители с, които решихме да споделим какво име сме избрали за нашето малко момченце преди повече от месец. Той предварително беше попитал родителите си дали имат някакви претенции към името на детето и двамата отговориха, че за тях е важно само детето да е добре. Въпреки това, когато споделихме името реакцията беше много остра.
Името според тях не било хубаво, те не го харесвали, звучало турски (ние сме християни) и децата щели да му се подиграват (само да уточня и че не живеем във България). Ние и двамата бяхме меко казано шокирани от тази реакция и се втурнахме да се оправдаваме. Той на няколко пъти в разговори по телефона, и аз веднъж в опит да обясня значението на името, произхода и защо сме го харесали. Бях непрекъснато прекъсвана по телефона. Баща му ми каза, че "не било важно какво искаме ние, а какво било хубаво за детето". Опитахме се да обясним и двамата от къде идва значението и че това не е име от турски произход. Казаха ни, че те не го харесват и одобряват, но да сме си решавали ние.
Имаше известно затишие докато един ден приятеля ми не се скара с тях отново по телефона докато беше вкъщи. Тогава разбрах, че това е продължавало периодично и че той не е искал да ме разстройва и затова не ми е казал.
В крайна сметка сега се оказа , че искали името да е неутрално (понеже започва с първата буква на моя баща, свекъра ми явно го е яд , че не е на него). Когато сме избирали името, не е било умишлено, просто това име ни допадна и усетихме като правилно. Това също го обясних и на моите и на неговите родители, но те настояват да било неутрално и явно не ми вярват. Стигна се до там, че баща му е казал по телефона, че повече не искал да го чува, че годеника ми се отказал от родата, и че не бил достатъчно мъж да каже какво иска. ТОй не веднъж обясни , че това име го харесваме и двамата и че аз не съм го налагала по никакъв начин. Името на свекъра ми започва със З, а сами може да се досетите, че нямаме много опции с тази буква (не е като да не сме мислили).
Аз се почувствах засегната от факта, че те си обсъждат как трябва да се казва моето дете вече толкова време и че тормозят и сина си. Реших да се обадя и да разговарям с майка му. Казах, че това име сме харесали и че няма да го сменим. Детето ще се казва така, Ако искат да се сърдят нека се сърдят на мен, защото аз съм го предложила. Питах ги не им ли е жал за сина им и защо го тормозят така. Не е спокоен, все е нервен и не знае къде е, не може да спи и това 2 седмици преди термина. Питах кой ще кръщава детето, бабата и дядото или родителите, кой има право?
В крайна сметка след този разговор с майка му, тя се тръшна болна с температура и дори лекарката не знаела какво и е. От 5 дена е на антибиотик и вкъщи съвсем сме луднали. Той непрекъснато се обвинява, че тя била много чувствителна и нещо сме били докарали с всичките драми. А баща му се държи с него така сякаш не те, а ние сме причинили целия този стрес и скандали. И всичко това заради името на едно невинно бебе, което скоро ще се появи, а аз дори немога да се отпусна и зарадвам спокойно.
не проумявам как може някой да постъпва така и да мисли, че той има право да определя как ще се казва едно дете, а не родителите. Или да ги ограничава, по какъвто и да е начин и да се опитва да си налага мнението. А още повече да каже на собствения си син,че се отказва от него и че не иска да го чува повече.
Моля ви споделете какво мислите
Опитах се да намеря подобна тема, но съм нова във форума и все още незапозната как да търся. Предварително се извинявам, ако не е трябвало да създавам нова тема, но се обръщам към вас с молба за мнение/съвет.
Терминът ми е след 2 седмици, а последното нещо което мога да кажа, че ме е обзело в момента е щастие и трепетно очакване. Напротив,последните няколко дни са същински ад за мен и годеникът ми. Причината е реакцията на неговите родители с, които решихме да споделим какво име сме избрали за нашето малко момченце преди повече от месец. Той предварително беше попитал родителите си дали имат някакви претенции към името на детето и двамата отговориха, че за тях е важно само детето да е добре. Въпреки това, когато споделихме името реакцията беше много остра.
Името според тях не било хубаво, те не го харесвали, звучало турски (ние сме християни) и децата щели да му се подиграват (само да уточня и че не живеем във България). Ние и двамата бяхме меко казано шокирани от тази реакция и се втурнахме да се оправдаваме. Той на няколко пъти в разговори по телефона, и аз веднъж в опит да обясня значението на името, произхода и защо сме го харесали. Бях непрекъснато прекъсвана по телефона. Баща му ми каза, че "не било важно какво искаме ние, а какво било хубаво за детето". Опитахме се да обясним и двамата от къде идва значението и че това не е име от турски произход. Казаха ни, че те не го харесват и одобряват, но да сме си решавали ние.
Имаше известно затишие докато един ден приятеля ми не се скара с тях отново по телефона докато беше вкъщи. Тогава разбрах, че това е продължавало периодично и че той не е искал да ме разстройва и затова не ми е казал.
В крайна сметка сега се оказа , че искали името да е неутрално (понеже започва с първата буква на моя баща, свекъра ми явно го е яд , че не е на него). Когато сме избирали името, не е било умишлено, просто това име ни допадна и усетихме като правилно. Това също го обясних и на моите и на неговите родители, но те настояват да било неутрално и явно не ми вярват. Стигна се до там, че баща му е казал по телефона, че повече не искал да го чува, че годеника ми се отказал от родата, и че не бил достатъчно мъж да каже какво иска. ТОй не веднъж обясни , че това име го харесваме и двамата и че аз не съм го налагала по никакъв начин. Името на свекъра ми започва със З, а сами може да се досетите, че нямаме много опции с тази буква (не е като да не сме мислили).
Аз се почувствах засегната от факта, че те си обсъждат как трябва да се казва моето дете вече толкова време и че тормозят и сина си. Реших да се обадя и да разговарям с майка му. Казах, че това име сме харесали и че няма да го сменим. Детето ще се казва така, Ако искат да се сърдят нека се сърдят на мен, защото аз съм го предложила. Питах ги не им ли е жал за сина им и защо го тормозят така. Не е спокоен, все е нервен и не знае къде е, не може да спи и това 2 седмици преди термина. Питах кой ще кръщава детето, бабата и дядото или родителите, кой има право?
В крайна сметка след този разговор с майка му, тя се тръшна болна с температура и дори лекарката не знаела какво и е. От 5 дена е на антибиотик и вкъщи съвсем сме луднали. Той непрекъснато се обвинява, че тя била много чувствителна и нещо сме били докарали с всичките драми. А баща му се държи с него така сякаш не те, а ние сме причинили целия този стрес и скандали. И всичко това заради името на едно невинно бебе, което скоро ще се появи, а аз дори немога да се отпусна и зарадвам спокойно.
не проумявам как може някой да постъпва така и да мисли, че той има право да определя как ще се казва едно дете, а не родителите. Или да ги ограничава, по какъвто и да е начин и да се опитва да си налага мнението. А още повече да каже на собствения си син,че се отказва от него и че не иска да го чува повече.
Моля ви споделете какво мислите
Как може сърце да им дава на тия хора така да ви тормозят??? Вие си го правите, вие си го раждате, вие си го именувате. То добре, Че мъжът ти те подкрепя, а не е като някои, които се хвърлят да угаждат на простотиите на изкуфели бабиЧки. 
Надявам се да не ги гони яко проклетията, мисля, че ще го преглътнат, все пак вие сте родителите и имате право да решавате за името на детето си. Не се предавайте! 
Да кажа като бъдеща свекърва и чакаща три снахи 
