Обезкосмяване при момиче?

и моята е на 9, почти 10г
засега не са й забелязали фините косъмчета под мишниците, и не сме ги пипали...
ама й се подиграват че има гърди...и то момичетата...все я питали...
вече носим бюстието, спортните...ако се сещате...няма начин без бюстие да не бъде обект на наблюдение от всички дечурлига около нейната възраст...
аз какво да правя?...да са косми...ще ги махнем...ама бюст....какво да се прави....на майка си се е метнала....надявам се да не се притеснява толкова, колкото аз навремето, чак се бях прегърбила

Това е повод за гордост. Много лесно може да го обърне на "вие нямате нищо, само някакви пъпки там, какви жени ще ставате"... примерно. Научи дъщеря си да отговаря в този стил.
На мен пък като малка ми се подиграваха, че съм по-висока от другите, а като станаха на по 15-16, гледаха да обуят 10-сантиметрови токчета, само и само да не приличат на малки деца. За щастие, моите родители проведоха този разговор с мен (как това е повод за гордост и как след няколко години всички ще си мечтаят да са по-високи, отколкото ще бъдат) и спрях да приемам това за проблем, с което веднага спряха и подигравките - нали все пак трябва да има кой да се върже, за да върви майтапа.

Аз недоумявам как пък момичетата може да и се подиграват?Преди два дни съученичка на дъщеря ми и споделила,че и никнат гърди.Моята беше впечатлена и вчера прекара половин ден пред огледалото да види дали не никнат и на нея.😊
Все съм си мислела,че момичетата се радват на това.
Esensse_ ти е дала много хубав съвет.Ако може да им се опъне -ще млъкнат.Децата усетят ли слабост и стават като чакали на мърша.За съжаление.

и аз това й говоря, ама тя се шашка още...казвам й че момичетата й завиждат, и че като порасне голяма те ще ходят да си ги правят, а тя ще си има...гърди де....общо взето все това й набивам...ама тя още се притеснява
ще продължавам с лекциите

Наистина ли така говорите на децата си???
От толкова малки?
Ужас...

а какво да правя...да я оставя да страда, че й растат гърди и другите й се смеят, щото те нямат
не са косми да се махнат или нещо друго да се коригира
минала съм по нейния път и беше кошмар
още ходя леко прегърбена...
не искам и тя да се комплексира като мен от нещо толкова естествено и нещо на което след време само може да се радва
искам да се чувства добре в тялото си и да е щастлива с бюста, а не да се срамува от него
някои момичета почват много по-рано да се развиват, само дето едно време не беше толкова шокиращо и децата не се вторачваха така

Не, държим ги в саксия под похлупак вкъщи и на 18-ия рожден ден набързо изсипваме нужната информация.

И точно за правене на гърди е най-подходящо да се говори с децата, така ли?
И без да им обяснявате, те ще разберат.

Абсолютно, за какво сме им... да ги храним там от време на време. Сами да се оправят.

Т.е. да се правят на чалгарки е най-важното нещо, което трябва да им кажете?
Брех!

Абе, хора, всеки има право на лош вкус, са казали по-мъдри люде...
Всеки, също така, има глава на раменете си, собствено виждане за морал и за това кое е правилно и кое - не!

Нека мирно изразяваме мнението си и да оплюваме по-малко, и най-важното е да оказваме помощ, на който има нужда.. Другото са празни приказки и чесане на пръсти по клавиатурата...

С най-добри чувства!

А защо трябва да се отнасяме с другите, както не желаем да се отнасят с нас?  
За гърди, окосмяване и т.н. сме говорили отдавна. На 11 моята вече има и гърди, и окосмяване където си трябва. Не акцентирам изобщо върху това, нито проблематизирам. Не съм чула някой да й се подиграва. Но по въпроса за подигравките винаги съветвам просто да подминава. Говорили сме, че хора всякакви. Някои избират да следват този модел на поведение по ред причини. Най-лесно просто да обърне гръб и да не отвръща по никакъв начин, включително вътре в себе си да не обръща внимание. Да знае, че и нищо да не прави, даже и да има идеален външен вид (според стандарта на един), все някой може да намери за какво да се присмее. И че подигравките имат въздействие и ефект само ако тя допусне това, тоест ако емоционално в себе си и с действия допусне да бъде въвлечена в такива отношения.
Следва да учим децата си да се чувстват добре независимо от това, какво казват другите. Да нямат поведение, което ние самите не намираме за приемливо спрямо тях (тоест да не отвръщат на подигравките с подигравки). Да не се оставят поведението и самооценката им да се определят от подмятанията и мнението на другите. Разбира се, това не е на 100% постижимо, но акцентът би следвало да е в тази посока според мен.
Засега махаме космите само на подмишниците (бръснем ги), защото спортува активно и доста се поти, а и често ходи с потник и каза, че не й е приятно космите да й се виждат (нарочно не вземах отношение по това, оставих я тя да прецени кога следва да започне да ги маха). По краката има доста, но са някак нежни и не се набиват на очи. Обсъдихме и стигнахме до общо решение, че няма да ги пипаме.
С косми, без косми - децата трябва да се учат преди всичко да се приемат каквито са! И да са наясно, че тялото им ще се променя. И растежът на гърдите, и окосмяването са естествени процеси, върху които не бива да се акцентира твърде много, за да не се превърнат в проблеми и да се създадат комплекси.
Освен това аз лично не бих желала самочувствието на детето ми да е свързано с големината на гърдите (по ред причини, но и защото днес са най-големи в класа, но след време не се знае на кой колко големи ще му станат и дали нейните няма да са сред малките   ). Предпочитам на тема външен вид да възпитавам в посока приемам се каквато съм, но се уча да поддържам здраво и красиво тяло. Ценя се независимо от особеностите на тялото си и т.н. Приемам, че съм каквато съм и се радвам на тялото си, защото всяко тяло е красиво само по себе си в своята специфичност и различност. В тази посока възпитавам. Съответно и към приемане на другите каквито са, без да се акцентира твърде върху външния вид, но със съзнанието, че тялото е ценност, за която следва да се грижим добре (добро хранене, движение, сън, хидратация, чисти мисли и т.н.).

Ще ми се скъса сърцето, ако дъщеричката ми се прибере от училище разстроена, понеже са я подигравали, че има гърди, и сърце не би ми дало да й кажа "не обръщай внимание" и сама да не обърна внимание, да я оставя да се комплексира, срамува и затваря в себе си. Не мога. Който може, нека го причини на дъщеря си.
Първата ми работа ще е да й покажа друга гледна точка - че да имаш гърди е за гордост, не за срам. И ще я науча да се защитава вербално. Ще я науча, че може да отвърне, може и да подмине, но не от слабост, а само ако прецени, че е безсмислено да обсъжда нещата. Ще я науча да не се срамува от себе си. Човек, който не се срамува от себе си, или ще подмине, или - в повечето случаи, ще каже "Да, имам гърди, и ще стават все по-големи, а твоите къде са, ти не си ли жена, защо нямаш нищо?". По-добре, отколкото да я оставя да бъде жертва и да се чувства лошо.

На 11 години момичето ще направи едно от две неща - ще отвърне или няма да отвърне. Осъзналият се възрастен, минал през живота, добил опит... ще подмине с лека ръка подобна глупост, дори ще се изсмее на автора й. 11-годишното момиче ще се впечатли дълбоко и ще се почувства слаба, неспособна и неадекватна... заради външния си вид, за това, че някой се е подиграл. Ако не отвърне, не се защити, ще остане с тази идея за себе си. Ако отвърне по начин, който да спре подигравките, като предложеният контра-аргумент ("Чакай малко, аз имам гърди, да, а ти нямаш. Кой е за подигравка тука?"), тя ще се почувства способна, уверена, ще добие опит, който ще й е полезен в бъдеще, докато сама, чрез узряването си не разбере, че това са такива глупости, че няма смисъл да им обръща внимание. По-важното е, че ще развие този начин на мислене - "Аз съм ОК, тялото ми е прекрасно и е съвсем нормално, така трябва да бъде".

Това, че ние знаем кое е глупост и на кое няма смисъл да се връзваш, не означава, че децата с липсата си на социален опит също знаят и няма да се вържат. Като не я научиш да разглежда ситуацията и от други гледни точки, тя най-вероятно няма да измисли друг начин на възприемане. Ще се комплексира, ще се прегърбва, ще си крие гърдите, ще се срамува, другите ще продължават да й се подиграват. Като й покажеш, че монетата има две страни и тя може да обърне поводът за срам в повод за гордост, ще й предоставиш поне възможност... да поеме по пътя на увереността и доброто самочувствие. Не е казано дори, че ще го направи, но поне да види, че има и такъв вариант.

Essence, струва ми се, че не успяла да разбереш есенцията на моя пост!   Когато детето има сравнително стабилна и реална самооценка, изобщо не се стига дотам (или поне вероятността да се стигне е по-малка), че "да се комплексира, срамува и затваря в себе си", независимо кой какво казва...Съответно подмятания, било то на тема гърди, или на каквато и да е друга тема, се подминават много по-лесно от него.
А отвръщането на подигравките по какъвто и да е начин е просто включване в играта и показване на другия, че си зависим от неговото мнение и че ти пука. Съответно ставаш много по-уязвим и вероятността от бъдещи подигравки нараства.

Да учиш детето на злорадство е много лошо.



Що за въпрос?

Слава Богу, че не съм попадала на такива злобни хора!

Но, да се върнем на темата, тя е за епилиране.