Отчаяние

Сигурна съм, че е много гадно да те предаде най-близкият човек, на когото си отдала живота си. Човекът, заради когото си била готова в огъня да скочиш, заради когото си загърбила всичко и всички. Има ли сте мечти, надежди, планове, които той с една ръка е разрушил. Предполагам, че освен това гадно предателство, те боли и това, че поне и наследство(дете) не ти е оставил, а най-спокойно си е събрал багажа, оставяйки те сама, да почнеш от нулата. Лъжата, унижението болят ужасно много, но хората са казали "Това, което не ни убива, ни прави по-силни"
Знам, че е ужасно трудно, но се опитай да не мислиш за него. Времето лекува всичко. Върни се в бащината къща, там завържи нови приятелства(ако нямаш такива), излизай с роднини, братовчеди. Отърси се от всичко случващо се. Не започвай веднага работа, първо си успокой нервите с неща, които обичаш да правиш. Не си и помисляй веднага да ходиш да си взимаш багажа. Ще го направиш, когато се почувстваш спокойна и силна.
Пак ще се повторя- времето лекува. Нека мъжът ти никога повече не те вижда слаба и разбита. Покажи му коя си и какво е загубил.
Може и да си казала някъде, но ти от кой град си?

От един доста малък закътан град, а сега живея в доста по-голям, но на другия край на България .... В родния ми град освен родителите ми никой не е останал вече - като приятели, роднини .... Затова и не ми се връща там иначе на драго сърце бих си взела дълга отпуска, да си подредя мислите и едва тогава да започна отначало.. Но наистина е ужасно да преглътна цялата болка и всичко, което съм жертвала  и да виждам колко съм неоценена .. вече ... и да ми се натяква, че едва ли не съм карала човека насила да прави разни неща ... Как докато толкова се държахме един за друг.... всичко отлетя... Моля се да имам единствено сили да преодолея и забравя и един ден да съм наистина щастлива!

bilval,  трябва ти едно изцяло ново отношение към случилото се, за да го преодолееш и продължиш напред. Разбери, че преди всичко раздялата ви е ЗА ДОБРО! Може да е болезнена, може да оставя празнота, но с този човек не сте имали бъдеще и е много по-лошо да го разбереш след 10 години с две деца. Много хора научават този урок при много по-сложни обстоятелства. Ти си млада и можеш да направиш всичко, което поискаш ... тази подтискаща връзка те е накарала да мислиш, че не можеш да се справиш сама, но можеш и то много по-добре, отколкото рамо до рамо с един лъжец и страхливец. Не зная как още вярваш "колко сте се държали един за друг" - помисли малко - ако беше така от негова страна, така ли с лека ръка щеше да съсипе всичко, прехвърлайки вината върху теб? Ако имаш някаква вина, тя е, че прекалено много се осланяш на другите - оставяш съдбата си в чужди ръце, дори майка си чувстваш задължена да дойде да ти бърше сълзите. Та ти не си готова за деца - не можеш да се грижиш за себе си, камоли за друг. Дай си малко време - не е нужно да е в шумни компании и забавления - напротив, в тихия град при семейството ти е идеално място за подреждане на мисли. После с малки цели, една по една, започни по нов път, мислейки единствено какво на теб ти се прави, къде ти се иска да живееш ... някъде по този път ще срещнеш и нов човек, с когото да бъдете равностойни партньори. Нещата ще се наредят някак - няма къде да ходят, но ти вече няма да допуснеш предишните грешки и всичко ще се развие по съвсем друг начин.

Това беше преди доста време! А за децата, да в момента не съм готова със сигурност, и не знам дали бих могла да бъда, майка си не я държа задължена за нищо, аз съм тази, която съм й длъжна за много неща! Не знам специално това къде го прочета, просто тя винаги ми е била опора... та ако не собствената ми майка кой друг?!
А иначе никога не съм разбирала това да стоиш сам, винаги съм избирала компания от хора, просто съм си такъв човек... не знам дали е защото съм Близнаци, но не се чувствам ок когато съм сама. Но в момента това е още едно нещо, с което се боря 

А дали не е било основно в твойта глава?

За майка ти

Та ти напоследък все сама си стояла ... като си идеш у дома няма да си по-сама. А и аз имах предвид да се разсееш от сегашната обстановка, да си подредиш мислите, доколкото да не мислиш да се мяташ отнякъде - в това състояние мислиш ли, че си в състояние за компания, особено за нови запознанства? Сега можеш само безпомощно да виснеш на врата на някого, от когото отново да станеш зависима.

Относно децата - със сигурност ще бъдеш готова един ден, но той няма да дойде по този начин. Той ще дойде, когато станеш независима и срещнеш подходящ партньор - това не става от днес за утре, но дори днес можеш да направиш една мъничка крачка напред към това - изборът е твой.

След като вече не живее в жилището, не е нужно да се изнасяш. И без това, когато си под пара и бързаш, много трудно ще намериш нещо свястно, а и наемането на ново жилище е свързано с повече разходи, отколкото да се продължи да се плаща наемът на старото. Ако толкова държиш да се изнесеш, ще ти е по-спокойно да го направиш, без времето да те притиска. Но си намери работа, това ти е най-спешното, защото не ми се вярва, ако жилището е под наем, мъжът ти да продължи да плаща сметките за жилище, в което не живее, и да те издържа. Долкото разбрах, сега си в по-голям град, с повече възможности за работа, отколкото, ако се прибереш в родния ти град. Опциите ти са следните: намираш си работа, плащаш си сметките, все едно в това или ново жилище, и си живееш живота; връщаш се при майка ти, където тя ще те издържа, ако не си намериш работа (което е доста вероятно). Нямаш други опции. Малко вероятно е да срещнеш принц, който веднага ще ти предложи да ти приготви багажа (щото на теб и това ти е трудно) и ще ти го транспортира до неговото жилище, където ще живеете заедно, докато той плаща всички разходи.

А как се живее в жилище, където всичко ти напомня за проваления брак? Аз бих започнала на чисто, на ново място. Още повече, ако жилището не е собствено, а под наем. Може дори да си намери нещо по-малко и по-евтино на първо време, като за сам човек.

Последните ти изречения са потресаващи! Не съм казвала че разчитам на мъжа си изцяло финансово, сама просто ще ми е по трудно! Едно е да си делите един вид сметките, съвсем друго е същите сметки поети само от единия! Не чакам никой да ми стяга багажа, бях в нервен срив и е съвсем нормално да не разсъждавам много трезво! Но вече съм по-добре. Просто си търся работа в София и мисля местене там. А пък да се оставя да ме издържат нашите... без коментар за това! От доста години не се е случвало и се надявам да не стигам до там, а напротив аз да им помагам!

Живее се, хората как живеят в жилището, след като близкият име починал?
Ако бягаш от всичко в този живот, че да не би да изживееш травмата, си за никъде.
Значение имат хората и чувствата им, не предметите и вещите.
Тук е свикнала, наемът явно е добър, има работа- просто сменя ключалката, наревава се и продължава напред.

Не е толкова невъзможно да се живее в жилище, където си живял с партньор и сте се разделили впоследствие. Аз самата в различни случаи и съм оставала в жилището, и съм се изнасяла, живеейки месец на хотел, докато си намеря нова квартира. Всъщност при повечето връзки със съвместно съжителство/брак единият се изнася, а другият остава в жилището. По-малко са случаите, в които и двамата започват на чисто в нови жилища. Жени с деца се борят да останат в семейното жилище, където всичко им напомня за проваления брак/връзка. Прагматизмът надделява. При мисълта да търся камион, за да си пренеса обзавеждането, предпочитам да остана, ако ще и призраци да има в жилището, или поне да не съм притисната от обстоятелствата да се изнасям екстремно бързо. Ако съм само с чанти и куфари, въобще не бих се оплаквала.

Отчаянието на авторката е едно такова депресивно и бездействащо, защото не е притисната съвсем от обстоятелствата. Ако има пари за месец и половина и пресметне, че трябва да си намери работа за 2 седмици, за да получи заплата след месец, защото след 1.5 месеца няма да има какво да яде и къде да живее, доста бързо ще се мотивира.

Между другото, съм на мнение, че ще е голяма грешка, ако сега тръгне да си търси любовник. Отчаяните жени без самочувствие привличат кофти мъже, които се хранят душевно, като допълнително мачкат такива жени. Трябва да си оправи живота и тогава да се оглежда за мъж.
 

Аз ѝ се чудя защо е напуснала работа?
 Сега разбирам и се чудя кой ли ѝ е дал такъв акъл.......
София не е панацея.

Не знам, пропуснала съм нещо. Може и да не е напуснала, но казва, че няма пари и си търси работа. Може и да си търси по-добре платена просто, ако досега е работила нещо, колкото да се води на работа, без да ѝ зависи издръжката от това.

За любовника някъде из темата я видях идеята и насърченията за това. Наистина не си представям някой готин, нормален и без проблеми мъж да се забие, дори и само за секс с някаква отчаяна, мрънкаща жена, която може да се залепи за него и да му докара проблеми. А пък мъж за връзка още повече не става - в момента "пазарната" ѝ стойност е много ниска и ще привлече само такива на подобно ниско ниво, или с някакви девиации.

Сега прочетох, че в настоящето си жилище живее от година, така че едва ли е успяла да натрупа особено много спомени. Предишните 5-6 години са живели някъде другаде, където мъжът сега е отишъл, Но явно наистина е много проблемно събирането на багажа, щом за 1 година още не е успяла да си донесе багажа от другото жилище.

Не съм напуснала работа, просто искам да сменя града защото съм далече от най-близките си приятели и от родителите ми. За това и си търся нова работа, също така искам да се развивам, а виждам, че в досегашната ми фирма няма как да стане. И така... за парите... ще ми стигат, но ако съм в по-малко жилище. За багажа, просто имам още вещи в техния апартамент, не че са кой знае колко много,но не се чувствам готова да отида там. А относоно нов мъж... няма как да се впусна в ходобно нещо толкова рано

Перфектно се живее, знаеш ли колко по-готино изглежда без ужаса в него? Особено когато си избирал и подреждал сам всичко в него.
Но все пак този въпрос при авторката не стои, щом иска да се мести по-близо до близките си.
Според мен е добра стъпка, а нещата в стария дом по-добре да ги отпише. Щом една година не са й дотрябвали, значи не са кой знае колко важни.

Има още нещо... въпросния ме потърси... Било му много гадно, големи глупости СМЕ били направили и двамата, не искал да са така нещата, много трудно му било да не ме търси, но не искал да ме обърква и т.н.... Явно изгонването му е повлияло като студен душ. А и доста от приятелите ни го наредиха какъв е глупак, че и спряха да му звънят! 
Искал да напусне работа и искал да замине с мен и да пробваме да си оправим връзката.... Само така виждал шанс да се разберем. Аз обаче му обясних, че ако той не ми спечели доверието това няма как да се случи, не възлагам надежди за подобно нещо.. Толкова пъти съм му слушала приказките от "1001 нощ" и действия никакви, че направо не ми се вярва!
Аз продължавам да си следвам моя план, пък той ако иска да се бори за мен!