Познай коя е книгата - 14

  • 49 720
  • 734
  •   1
Отговори
# 105
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Там е, там е.  Laughing  Ти си.
Скрит текст:
"Шогун" е книгата.

 То си личи, че е "Шогун". Духа го има в цитата, а книгата е страхотна. И филма съм гледала като дете, бяхме луднали по него. Ще помисля за загадка и ще пусна.  Hug

# 106
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Добро утро! Ето цитат от мен, от любима книга и филм. Очаквам бързо да го разпознаете.  Simple Smile

 Класната на шести „г“ Ана Добрева си даваше сметка, че пролетта се отразява не много добре на успеха и затова реши да стегне класа от самото начало. Каза няколко общи думи за дисциплината. Не откъсваше поглед от третия чин. Бащата на Маляка непрекъснато говореше с бащата на Камен и това я дразнеше.
— Тихо там! — почука нервно с молива по катедрата, но изведнъж се усмихна. — Извинете, аз така, по навик!
— А, нищо! — каза Маляков.
Ама че нахал!
Добрева обходи с поглед класа. Майката на Пантата отсъствуваше. Сто на сто синът й не е съобщял за срещата.
Класната никак не се лъжеше. Пантата беше решил, че майка му не е виновна за нищо, та да я кара да се черви пред всички заради него. По повечето предмети той поддържаше някакво средно ниво, но по математика го бе закъсал здравата.
Добрева отвори дневника и започна да прави преглед на успеха по азбучен ред. Говореше бавно — знаеше, че обикновено майките си водят точни бележки за всеки ден и после в къщи трият сол по главите на децата си — защо еди кой си е по-добър от тебе, защо дружиш с оня, той има лошо държане… И така нататък.
Когато стигна до Димитър Маляков. Добрева поклати глава. Не знаеше точно какво да каже. Напоследък Маляков все по-често идваше неподготвен по различни предмети. Но каза само, че от Маляков можело да се очаква повече. И добави: „Много повече“.

# 107
  • София
  • Мнения: 6 308
Родителската среща във "Войната на таралежите".

# 108
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Спунк, твой ред е! Peace

# 109
  • София
  • Мнения: 6 308
Отстъпвам реда си, защото чак утре ще мога да предложа загадка.

# 110
  • Ямбол
  • Мнения: 2 410
Някой дали ще пусне загадка? Спунк?!

# 111
  • София
  • Мнения: 6 308
Ооох, каквото, каквото — тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората — тъй си зная аз, и кой какво е правил — той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия — дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал — чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!…

# 112
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
  newsm78 Като да е от Чудомир. "Дърта жена, сестро, чунким...", нещо подредбата на думите в изреченията ме води към него.

# 113
  • София
  • Мнения: 6 308
Да, той е. Разказите му винаги ми оправят настроението.

# 114
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Да, той е. Разказите му винаги ми оправят настроението.

 Ееее, дотук добре, но не знам от кой разказ е. Чела съм ги, чела, но не бих се сетила. "Не съм от тях" ???

# 115
  • София
  • Мнения: 6 308
И разказа разпозна. Според мен, в случай като този, името на автора е достатъчен отговор.
Давай цитат.  Simple Smile

# 116
  • Ямбол
  • Мнения: 2 410
Нели, давай ни загадка  Hug !

# 117
  • Мнения: 3 282
Ще дам новата загадка, за да върви играта  Grinning

 Изтегнати непринудено в креслата от двете й страни, близнаците се смееха и разговаряха, като примижаваха срещу слънцето. Дългите им мускулести крака, обути във високи ботуши, бяха небрежно кръстосани. Момчетата бяха деветнайсетгодишни, близо метър и деветдесет на ръст, яки, с издължени крайници, загорели лица и рижави коси, с весел и самоуверен поглед. Облечени с еднакви сини сака и бричове в пясъчен цвят, те си приличаха като две капки вода.

Късното следобедно слънце се снижаваше и хвърляше ослепителни отблясъци върху храстите на кучия дрян, покрити с облаци бели цветчета сред свежа зеленина. Конете на близнаците, едри животни, червеникави като косите на своите господари, бяха вързани край алеята пред къщата. В краката на Стюарт и Брент се боричкаха жилавите неспокойни хрътки, които ги придружаваха навсякъде. Малко встрани, както приляга на аристократ, лежеше далматински дог на черни петна и положил муцуна на лапите си, търпеливо чакаше близнаците да поемат към къщи за вечеря.

Между хрътките, конете и момчетата съществуваше близост и причината не беше само в постоянното им общуване. Те всички бяха млади, здрави, безгрижни животни — расови, грациозни, пъргави; младежите — не по-малко дръзки от конете, които яздеха, бяха непокорни и буйни, но при все това благодушни към онези, които знаеха как да се отнасят с тях.

Макар по рождение облагодетелствани от охолния плантаторски живот и още от люлката заобиколени с многобройна прислуга, тримата на верандата не изглеждаха нито отпуснати, нито изнежени. Раснали все на открито, те притежаваха будната енергия на деца на природата, които рядко товарят ума си с отегчителни книжни знания. Окръгът Клейтън в Северна Джорджия бе още нов и според нормите на Огъста, Савана и Чарлстън животът в него беше малко грубоват. Уседналите, по-отдавнашни заселници от южните райони на щата гледаха отвисоко на съседите си от вътрешността, ала тук, в Северна Джорджия, липсата на изтънчено класическо образование не се смяташе за позорен недостатък, стига човек да го биваше в по-важните неща. А те бяха да отглеждаш хубав памук, да яздиш добре, да стреляш точно, да танцуваш с лекота, да кавалерстваш изискано на дамите, да не губиш достойнство, когато пиеш.

В тия умения близнаците нямаха равни на себе си, но също тъй се отличаваха и с прословутата си неспособност да научат нещичко от онова, което се съдържа между кориците на книгите. Тяхното семейство имаше повече пари, коне и роби от което и да е друго в окръга, но младежите бяха по-невежи от много свои бедни съседи.

# 118
  • Варна
  • Мнения: 2 436
"Отнесени от вихъра" - много любима книга Simple Smile

# 119

Общи условия

Активация на акаунт