Познай коя е книгата - 14

Според мен позналата е Нели, защото играта се казва: Познай коя е книгата, а книгата е: Мемоарите на една гейша, а не Дневника на една гейша. Преди време бяхме се разбрали, когато се познава книгата да кажем по какво сме се ориентирали, което всъщност направи и Боряна, но тя пък не я позна с точност. Нели я позна,но пък не каза защо и как... И тъй като, както е при играта на филми, за да си познал трябва да кажеш точното заглавие за мен Нели беше тази, която е познала.

В този ред на мисли, смятам че е редно загадка сега са пусне Смитева.

Нямаше как да не се замисля като прочета Нобу / Нобу сан/. Много издребняхме. Играта мисля, че върви честно.
Митева, пусни загадка!
Ако има засегнат, и той може да пусне, толкова често се преотстъпва ред напоследък.

Няма засегнати ,Нели ,поне аз не съм.Интересно ми е ,повечето книги тук не познавам ,търся ги и си ги изтеглям ако ме  впечатли нещо.Познавам старите ,от моето време ,когато можеше да помниш  авторите.Не  ми е силна страна да давам загадки ,така че....вярвай,и  давай  смело следващата.

Аз не споря, просто попитах, понеже напоследък не се ориентирам как става познаването. Понякога и само автор стига, друг път трябва съвсем точно заглавие, та почнах да се опетлавам.
Нели, не е лично към теб, извинявай, ако така ти се е сторило

В момента чета друго, но ще дам един абзац от любима книга, който съм сигурна, че няма да ви затрудни:

Спорът звучи горе-долу така:
„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.“

"Пътеводител на галактическия стопаджия"

Привет!
Джо, Боряна, никакъв проблем няма, дори е добре, че ги казваме тези неща.
Задалият загадката казва кой да продължи, аз няма защо да се обиждам, Джо.
А понякога наистина при трудна загадка се дава ред и при познат автор само. То напоследък нови автори, нови заглавия, не можем да сме в течение на всичко.
 

Точно! Ти си, Майола Бени.

"…
Казват, че японците се къпели два пъти дневно. Поне два пъти — сутрин и вечер. Не зная по колко пъти на ден се перат. Не стигнах дотам в опознаването на Япония, но видях и се убедих, че и в най-скромния хотел, че и в най-скромното жилище друго и да няма, баня с вана има. Е, ще кажете, то пък една вана. Вярно, че като нямат достатъчно място в къщите си и ваните са им такива — къси и плитки, все пак да се побере в тях не особено едрото тяло на японеца или японката — стигат. Ала я има задължително. Има до нея и едно скромно сапунче — не от тия нашите, европейските — едри, тумбести, ръбати, наперени с миризми всякакви. И няколко вида кърпи… Чисти, огладени, подредени. И кога работят тия камериерки в хотелите, тъй и не успях да разбера. Капитализмът ги крие, изглежда да не видим колко са експлоатирани. Не е като у нас — открито, ясно, доблестно. Стане стрина Пепа към седем часа, вземе кофата, тури вътре метлата и парцала, блъсне вратата на офиса, иде до нейде, сети се, че нещо е забравила да нареди на Марето, викне, та процепи коридора. После дойде пред вратата ти и така пусне кофата на цимента, че и умрял да си вътре, ще те вдигне от кревата. После ще извади ключовете, ще ги раздрънка. Марето вече се е показала и тътри чехли по коридора, двете си викат и се разправят — к’во имало вчера на пазара и к’во нямало. После ти отключат стаята, която ти си заключил, не дай боже да си в банята — и там ще надникнат, ако спиш, ще те събудят, за да ти кажат, че они до десет само чистят, след това — не…"

Не знам коя е книгата, но ме заинтригува. Искам да я прочета 

"За Япония — като за Япония" - Марко Семов
Четох я, когато бях в гимназията и бях изключително впечатлена.

Аз също тогава я четох за първи път.
Твой ред е, Спунк.

 Не беше никак трудно да се упражнява власт над двора на Сина на небето, защото, въпреки че притежаваше цялата земя, той нямаше никакви доходи. Само самураите даймио имаха приходи и правото да облагат с данъци. При това положение, въпреки че членовете на императорския двор стояха в йерархичната стълбица над всички самураи, те съществуваха благодарение на издръжката, отпускана им по лична преценка на шогуна, на главния съветник куампаку или на управляващата в момента военна хунта. Много малко от тях бяха щедри. Някои от императорите се виждаха принудени дори да продават подписа си срещу храна. Често нямаше достатъчно пари за церемонията по случай коронацията.
След време шогуните от рода Миновара загубиха властта си и тя премина в ръцете на потомци на Такашима или Фуджимото. А тъй като гражданските войни не преставаха и продължаваха с векове, императорът изпадаше все повече във властта на онзи даймио, който бе достатъчно могъщ да превземе със сила Киото. В момента, в който новият завоевател на Киото посичаше на парчета управляващия шогун и целия му род, той — независимо дали беше Миновара, Такашима или Фуджимото — смирено се кълнеше във вярност на трона и още по-смирено молеше безсилния император да го дари с овакантената титла шогун. След което, също като предшествениците си, започваше да разпространява властта си извън Киото, докато на свой ред го глътваше следващият претендент. Императорите се женеха, абдикираха или се възкачваха на трона според настроенията на шогуна. Ала кръвната им линия оставаше винаги ненакърнена.

 Торанага сан в тази книга ли е? 

Там е, там е.    Ти си.