Познай коя е книгата - 14

Аз преди теб, Джоджо Мойс.

 

Право в десятката, хареса ли ти?

Честно казано не. Дори не успях да я дочета. Спрях на момента, когато той беше болен и тя остана да спи в тях - майка му я нямаше заради разразила се снежна буря, а баща му беше при любовницата си. 

Съжалявам, но до довечера няма да имам възможност да дам загадка. Ако не ви се чака, нека пусне някой друг. 

"Реших, че единственото ми спасение е да се преструвам на отегчена, сякаш само компанията на Н евентуално би могла да ме развесели. Това може би щеше да ме спаси, но за огромно мое щастие Н все пак дойде няколко минути по-късно. Щом го видя, прекрасната усмивка на Х грейна — усмихваше се все по-щедро, докато устните й не се наляха и не заприличаха на капки кръв, процеждащи се от крайчеца на рана. Н се разположи удобно на масата и Х изведнъж ме подкани почти майчински да ида и да му налея саке. Преместих се близо до него и се опитах да се държа като напълно запленена от присъствието му. Когато той се смееше например, аз го поглеждах така, сякаш едва се сдържам. Х бе доволна и не сваляше очи от нас. Дори не забелязваше вниманието на всички мъже към нея — или просто бе свикнала на такова внимание. Тази вечер тя както винаги бе изкусително красива и младият мъж в края на масата само пушеше и я гледаше... Не се и съмнявах, че мъжете така се заслепяват от красотата, че биха се чувствали привилегировани да прекарат живота си с демон, стига той да е красив. Изведнъж си представих как някоя нощ председателят прекрачва прага на нашата окия, за да се срещне с Х. И ми се усмихва, докато разкопчава палтото си, все още с шапка в ръка. Не мислех, че е възможно да бъде толкова омаян от красотата й, че да не забележи белезите на жестокост, които неминуемо щяха да се проявят. Но едно беше абсолютно сигурно — ако Х разбереше чувствата ми към него, щеше да се опита да го съблазни, и то само за да ми причини болка.
Изведнъж ми се прищя неудържимо тя да се махне час по-скоро. Знаех, че беше дошла да наблюдава, както го наричаше, „задълбочаващия се роман“, затова реших да й покажа това, което искаше да види. Започнах често-често да опипвам ту шията, ту прическата си, сякаш се притеснявах за външния си вид. А когато пръстите ми докоснаха неволно едно от украшенията в косата ми, ми хрумна идея. Изчаках един от гостите да каже някаква шега, а после се разсмях и се наклоних към Нобу. Признавам, че беше странно да си оправям косата, защото тя беше фиксирана с восък и не се нуждаеше от допълнителни грижи. Но целта ми бе да измъкна едно от украшенията в нея — китка жълти и оранжеви минзухари от коприна — и то да падне в скута на Н. Оказа се, че дървената пръчица, на която висеше, е втъкната доста по-надълбоко, отколкото очаквах, но най-накрая украшението се закачи о дрехата на Нобу и падна на рогозката между скръстените му крака. Почти всички забелязаха това, но сякаш не можеха да решат какво трябва да се направи. Идеята ми бе да протегна ръка и като смутено девойче да си го взема, но нямах кураж да бръкна между краката му.
Н сам го вдигна и го хвана бавно за пръчицата. После каза:
— Намери прислужницата, която ме посрещна, и й кажи да дойде с пакетчето, което донесох със себе си.
Направих каквото ми каза, а когато се върнах, всички бяха в очакване. Той продължаваше да държи украшението ми така, че минзухарите се люлееха над масата, и изобщо не пое от ръката ми пакетчето, а каза:
— Мислех да ти го дам по-късно, когато си тръгна, но, види се, сега е моментът.
После кимна към пакетчето да го отворя. Всички ме гледаха и аз много се смущавах, но все пак развих хартията и отворих малка дървена кутия, в която върху сатен лежеше гребен с прекрасни орнаменти. Беше полукръгъл, яркочервен и украсен с цветя.
— Това е антика. Намерих го преди няколко дни — поясни Н.
Председателят, който гледаше замислено украшението в кутийката върху масата, раздвижи устни, но най-напред не издаде звук и чак след като се покашля, каза със странна тъга в гласа:
— Н, нямах представа, че си толкова сантиментален."

окия-японско ,гейши, не че ще се сетя точната книга.Но  има една-"Дневникът на една гейша" например.И  конкуренция  между  гейшите.Пък авторът може да се намери,ако това е книгата.

То всичко може да се намери в гугъл, но не това е идеята на играта според мен.  Книгата не се казва така, но си близо. 

Може да се намери  едно от двете-ако знаеш  половината.Не  казвам ,че идеята е друга.Но  когато не съм сигурна,бих проверила.Мислех,че  и гадаенето е в играта.

Боряна, така е наистина. 

 Аз мисля, че цитатът е от "Мемоарите на една гейша". Не твърдя, на натам ме поведе цитатът.

Neli M*, ти си. 

 Пускам цитат от любима книга. 

 Парадоксално е донякъде, че биохимията, която изучава процесите в живия организъм, е вероятно най-смъртоносният предмет за един студент по медицина. Навярно защото функцията на живота е сведена до бездушни схеми и сложни формули, изписани на многобройни листове, раздадени на всеки.
— Животът е невъзможен — започна драматично професор Майкъл Пфайфър — без органичните съставки, известни като аминокиселини. Те са строителният материал, от който са построени протеините, както и крайният продукт от усвояването на същите.
После Пфайфър разшири изявлението си още малко:
— В природата има приблизително осемдесет аминокиселини. Само около двайсет от тях са необходими за метаболизма и растежа на хората. Онези, които се доставят чрез храната, се наричат незаменими. Другите, които се произвеждат в организма, са познати като „заменими“, или „глицини“. На дъската съм написал и две те групи аминокиселини. Но не е необходимо да ги преписвате.
При освобождаването им от допълнителни записки студентите изпуснаха колективна въздишка на облекчение.
— Само ще ги прочета — каза небрежно Пфайфър и започна: — Хистадин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, цистеин, фенилаланин, тирозин, треонин, триптофан, валин.
После Пфайфър се обърна към втората част на дъската и на един дъх изрецитира групата на заменимите аминокиселини, като добави:
— Разбира се, по-късно отново ще се върнем към тях, за да ги разгледаме подробно.
„Е, тоя не е страшилище, помисли си Барни. Свърши се с мита, че изпитът по биохимия бил ужасно клане.“ И точно тогава се случи.
Асистентите от двете страни започнаха да раздават дебели купчини листове, на които студентите скоро откриха подробни схеми на всичко, което Пфайфър бе споменал за кратко и между другото.
Ако съществува такова нещо като колективна психика на първокурсници, сега то се бе превърнало в пълна колективна депресия. Стаята се изпълни с отекващи стенания. След което дойде смъртоносният удар на Пфайфър:
— За да не се отпускаме, мисля, че първото ни малко контролно ще се проведе след три седмици.
Настана странна тишина. В продължение на няколко секунди всички студенти бяха спрели да дишат. Защото знаеха, че трябва да бъде зададен жизненоважен въпрос, и всички се наблюдаваха, за да видят кой ще намери смелост да го зададе. В този момент Лора вдигна ръка.
— Да, мис… името ви, моля?
— Лора Кастелано, сър. Само исках да попитам дали от нас се очаква да запаметим всичко, написано на тези листа.
Повече от сто глави се изтеглиха напред, за да чуят по-добре отговора на професора.
— Е, мис Кастелано, това е малко прибързано. До тогава ще вземем още доста материал и ще бъде въпрос на приоритет. В края на краищата можем ли да твърдим, че някакви си двайсет аминокиселини са по-важни от петдесет и осемте протеина, които имаме в кръвта?
— Благодаря ви, професоре. (Садистично копеле такова)
— Други въпроси? — великодушно запита Пфайфър. На последния чин Барни прошепна на седналия до него Бенет Ландсман:
— Попитай го къде си паркира колата, за да му сложим бомба.
Когато студентите се разпръснаха, Барни извика:
— Страхотна си, Кастелано, това се вика смелост. Сега никой от нас няма да спи тая нощ.

"Лекари" от Ерик Сийгъл?

 Да, тя е! Харесва ли ти? На мен е една от любимите ми книги за лекари.

Боряна не позна ли първа, с малка грешка в заглавието"?

Не съм чела други книги за лекари, но определено беше много увлекателна. А и ме подтикваше да попреглеждам допълнителна информация за това-онова 
Аз ли да давам загадка?